Срещата на високо равнище за дизела произведе точно това, което се и очакваше: всички са доволни. Автомобилопроизводителите на първо време се отърваха от задължението да инвестират наистина много пари в електронно преоборудване. Министър-председателите на провинциите, където са автозаводите, подсигуриха многобройни работни места на своя територия. Градовете ще получат пари, за да преоборудват автобусите и да организират движението по-интелигентно, а по този начин ще намалят опасността за здравето на гражданите. А представителите на правителството в Берлин обещават строги проверки през 2018 година и по този начин си подсигуряват спокойствие преди изборите след седем седмици.

Засега няма да има забрани за движение на дизелови автомобили. Дизелова Германия си отдъхна.

Но основният проблем си остава нерешен. Този проблем не е толкова свързан със замърсяването на въздуха, защото днес въздухът е значително по-чист, отколкото навремето. (Мога да подкрепя това твърдение с примери от личния си живот: карам десетгодишен дизел от стандарта "Евро-4", освен това цели 25 години пушех много - включително в затворени помещения.)

Много и различни интереси

Основният проблем се крие в индустриалната политика, която се опитва едновременно да защитава различни интереси. Първо – на автомобилната промишленост, която дава най-голям принос към грандиозния външнотърговски плюс на Германия. После – на онези 800 хиляди души, които работят в автомобилостроенето, и на безброй други, които си изкарват хляба покрай автомобилостроителите. И още – интересите на политиката, която гледа да опази производствените мощности и благосъстоянието, да удовлетвори гласоподавателите си, а може би и едного или другиго сред големите си спонсори…

В Брюксел спряха плановете за по-строги ограничения на вредните газове, а информациите за предполагаеми измами и картелни договорки между автоконцерните целенасочено бяха игнорирани. Всичко това – все в услуга на гореизброените интереси.

Дизеловият двигател е изобретен през 1893 година. Оттогава насам непрекъснато го усъвършенстват, но днес явно е достигнат пределът. Предела си явно е достигнала и германската автомобилна индустрия, която – благодарение и на дизела – дълго трупаше тлъсти печалби, но така и не забеляза, че светът се променя, че се отдалечава от двигателите с вътрешно горене и от машината за пари Made in Germany.

"Държавата дълги години не спазваше достатъчна дистанция спрямо автомобилопроизводителите", призна германската министърка на околната среда.

Две тежки загуби

Двете страни тъй крепко се бяха прегърнали, че взаимно си затулваха гледката към бъдещето. И в момента ние теглим поуката и последиците от една индустриална политика с чисто национална концепция. Germany first, германските интереси са най-важни – за известен период от време тази концепция даваше фантастични финансови резултати. И ни подведе да продължаваме по същия път. Път, по който изгубихме две неща: германския автомобил на бъдещето и… доверието. Доверието в автомобилната индустрия, доверието в политиката, доверието, че те двете са пригодни за бъдещето.

"Дойче веле"