Опашката през банката стигаше до втората пряка и Абдул бин Наджи отново се молеше тя да отвори врати. Той отчаяно се нуждаеше от своите 60 долара.

Това е месечният лимит за теглене в разгара на валутната криза, обханала Либия. Но през целия изминал месец банката нямаше налични пари. Това не спира Бин Наджи и стотици други да идват всяка нощ и да заемат добро място на опашката.

Тази сутрин небръснатият служител на авиокомпания бе трети на опашката. В 10 часа банката все още не бе отворила.

"32 дни без пари", въздъхна той.

Мъчително дългите опашки пред банките са поредната беда за либийците, попаднали в капана на войната и икономическите сътресения.

6 години след революцията, която свали диктатора Муамар Кадафи, настроенията в тази оживена столица са безнадеждност и мрак. Дипломатическите и военните усилия на САЩ и съюзниците им не успяха да стабилизират страната. Развръзката на кризата изобщо не е ясна. Повечето либийци смятат, че най-лошото тепърва предстои.

Все повече решенията, които някога бяха рутинни, сега потенциално променят живота.

Безопасно ли е да посетиш родителите си на другия край на града? Коя кола похитителите е най-малко вероятно да забележат? Ще стигнат ли изтеглените 60 долара от банката до следващото възможно вземане?

"Всеки ден бъдещето ни става все по-мрачно и по-мрачно", казва 57-годишният Бин Наджи, подпрян на банкомат, който не работи от години.

При Кадафи страната производител на петрол бе една от най-богатите в света. Въпреки закъсалата през последните години икономика, либийците се радваха на безплатно здравеопазване, образование и други привилегии при социализма на ексцентричния вожд.

Несигурността, последвала смъртта на Кадафи, разкъса северноафриканската страна. Съперничещи си правителства и редица въоръжени групировки се борят за влияние и територия. Икономиката е на ръба на срива. Престъпни банди грабят беззащитните.

В Триполи парламентът и други сгради са бетонни скелети, повредени от интензивен артилерийски огън, гранати и танкови снаряди. Често внезапно избухват сблъсъци, които хващат хорта в капан в домовете им и създават нови зони, където не трябва да се ходи.

Една обиколка на града показва как либийците се приспособяват към превратностите на гражданската война.

Борба за контрол

В южния квартал Салахедин на Триполи главният път е задръстен през деня, но е празен през нощта.

Обградена от някогашен анклав на средната класа, улицата се превърна във фокуса на съперничеството за контрол над столицата. От едната страна са милиции, съюзени със самообявилото се правителство, клонящо към ислямизма. Другата страна е ръководена от бойци, верни на установеното от ООН правителство на единството.

Към 21 часа много жители са се заключили в домовете си. По това време обикновено започват стрелбите, твърдят обитателите. Тези, които се осмеляват да излязат, внимават да не носят никакви ценности.

"Оставям си айфона и си нося евтината "Нокия", - каза 31-годишният Ибрахим ел Уорфали, собственик на магазин. - Всички те имат оръжия и могат да направят с вас каквото си поискат."

На западния вход към града бойците от "Рицарите на Занзур" - милиция, съюзена с правителството на единството, спират и претърсват колите да не би да карат оръжия за съперниците им.

"Очевидно те искат да контролират столицата", заяви 29-годишният Мохамед Базаа - набитият командир на милициите, който е облечен в жълтокафяви камуфлажни дрефи и е застанал до пикап, на който е монтирана тежка картечница.

Един от главните съперници на милицията е група, оглавявана от ген. Халифа Хафтар, чиято армия контролира по-голямата част от Източна Либия. Хафтар, който 20 години живя в изгнание в Северна Вирджиия, е съюзник на трето правителство, базирано на изток.

"Той е още един Кадафи", казва Базаа, който се е сражавал по време на революцията.

Но според него главната заплаха за милициите са бойците от вражеско племе, контролиращи анклав на по-малко от 3 километра от шосето между Триполи и град Завия. Миналата година те са се сражавали яростно. Сега и едните, и другите са съюзници на правителството на единството.

Напрежението и недоверието обаче остават силни.

"Те са мотивирани само от пари", твърди Банзаа за съперниците си.

Недалеч от контролния пункт е бил отвлечен Сюлейман Абу Халала.

Той бил измъкнат от колата си от трима маскирани въоръжени нападатели и откаран във ферма извън столицата. Държан там 19 дни, той бил лишен от лекарствата си срещу диабет, докато най-накрая било договорено за освобождаването му да бъде платен откуп от 11 000 долара.

"Бях толкова уплашен, - спомня си Халала, който е бизнесмен на над 80 г. - Племенникът ми бе отвлечен три месеца по-рано. Той бе убит, след като платихме откупа."

Отвличанията са се превърнали в нещо толкова обичайно в столицата, че жителите постоянно си разменят подробна информация за анклавите и пътищата, където това се е случило. Някога мотивирани предимно от политически или племенни вражди, днес похищенията са се превърнали в престъпен бизнес, захранван от сриващата се икономика.

"Те искат само пари, - споделя бизнесменът Мохамед Грабли. - В страната има недостиг на пари. Няма работа."

Грабли е бил похитен миналата година и държан 63 дни в стая, по-малка от кабина на обществена тоалетна, със стоманена врата и железни решетки на прозорците. Ръцете му били вързани с кабел, а краката му - оковани във вериги, разказва той. Похитителите го хранили с парчета хляб "като куче". Семейството му платило близо 31 000 долара за неговото освобождаване.

Революцията "не е правилното нещо"

Осама Лабиб не е карал кафявото си "Ламборгини" от месеци.

Архитектът чака резервни части, които пристигат за седмици, защото малко кораби искат да акостират в Триполи. Но дори да ремонтира колата, той смята да я пази покрита с брезент зад високите стени на къщата си край Салахедин.

"Ако я карам, тя ще привлече твърде много внимание, - каза той. - Ако вляза в Салахедин с тази кола, никога няма да изляза."

Много либийци пазят скъпите си коли далеч от погледите, разказва Али Кабус - дилър на луксозни автомобили. Той допълва, че други хора са закарали колите си в съседен Тунис, за да "бъдат на безопасно място".

Най-трудно днес се продава "Тойота ленд круизър".

"Това е най-опасната кола за каране, - твърди Кабус. - Командирите на милициите наистина ги харесват."

Някои клиенти си купуват луксозни коли и ги изпращат извън Либия, защото нямат доверие в банките и не си оставят парите в тях.

"Това е начин да си запазиш парите", изтъква той.

Но малко жители на Триполи имат този избор.

Докато стои на виещата се опашка пред банката, Алама ел Мохамед се оплаква от влошеното си здраве и че трябва да похарчи много пари за лекари. Но той заявява, че това, което го отчайва, е задълбочаващото се социално и културно разделение, което забелязва.

"Преди никога не питахме човек откъде е. Винаги смятахме себе си за част от една страна, - разказва 67-годишният служител на авиокомпания, колега и приятел на Бин Наджи. - Сега ако някой те спре, те пита откъде си."

"Понякога той ще те убие, ако си например от Изтока, - продължава той. - Или може би ще те убие, защото си от Запада."

В този момент се намесва Бин Наджи и казва нещо, което смятат мнозина в столицата:

"Революцията не бе правилна. Преди хората бяха щастливи. Преди аз бях цар. Имах работа. Чувствах се като човек. Днес не мога дори да си взема собствените пари."

В 11 часа банката все още бе затворена.

Те решиха да се върнат през нощта.

--------

* Авторът е шеф на бюрото в Кайро на в. "Вашингтон пост", където е публикуван репортажът.