Европейският съюз напоследък отнася много критики. Къде заслужени, къде не чак толкова. Специално за България обаче за съжаление ЕС продължава да бъде единствената причина, поради която у нас все пак има някакво обществено развитие.

До края на годината у нас най-вероятно ще се създаде единен антикорупционен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта. Ако това все пак се случи, то причината ще бъде само и единствено натискът от ЕК, която очаква да впише този факт в поредния мониторингов доклад в началото на следващата година.

Ако всичко зависеше само и единствено от българските политици, то такъв орган нямаше да има. Притиснати от обстоятелствата те започнаха дебат по темата. Правителството публикува свой законопроект, БСП също излезе със своя алтернатива. Нивото на дебата обаче показва само едно - да се протака, докато е възможно. И да се използва, че ЕС в момента има по-важни проблеми от това да се занимава с нас.

Антикорупция - отиваш на съд за разлика от 150 000 лв. между имоти и доходи

Основният дебат е не как този орган да стане по-ефективен и как да свърши повече работа, а как да бъде избиран. И в този дебат всяка страна изхожда по-скоро от своите тяснопартийни интереси, отколкото от обществените тежнения. В законопроекта на правителството се казва, че председателят на новия орган се избира от парламента. Членовете също се избират от парламента, но по предложение на председателя. От БСП искат прездинтът да назначава председателя, а членовете на комисията да се избират от парламента с мнозинство от 2/3 

И в двете предложения мирише на партиен интерес. Възможно е те да се пресекат ако управляващи и опозиция се договорят целият състав на органа да се избира с мнозинство от 2/3 в парламента.

Все пак ГЕРБ и БСП са постигнали разбирателство по един въпрос. Новият орган няма да работи по анонимни сигнали. Вярно е, че допускането на такива сигнали носи рискове, защото те могат да станат инструмент за политически икономически натиск. Тази схема и сега работи - анонимен сигнал до "кафява" медия, след което се задейства прокуратурата. Ако обаче наистина искат ефективна борба с корупцията управляващите трябва да помислят за някаква защита на онзи, който подава такъв сигнал. И най-важното - да се работи по всеки сигнал ако в него има достатъчно доказателства. Съдържанието на сигнала би трябвало да е по-важно от това дали той е анонимен. При наличие на политическа воля този въпрос може да бъде уреден. Такава политическа воля обаче очевидно няма.

Всички антикорупционни закони у нас срещнаха ужасни трудности при приемането. В дебатите по закона за конфликт на интереси например в парламента имаше изказвания, че подобен закон ще блокира работата на местната власт. И това бе аргумент за отхвърлянето му, вместо  да е точно обратното - констатация, че подобен закон е изключително нужен, каквато е нормалната обществена логика.

А най-притеснителното е следното. Натиск от ЕС за приемането на такъв закон у нас има отдавна. В миналия мандат обаче той се оказа недстатъчна причина, за да стане факт. Не е изключено и сега да се случи същото.