Невероятната година на Япония

Не е само Nikon - над 1000 японски компании тази година отбелязват 100-годишен юбилей. На какво се дължи тази масова стогодишнина?    Фотоапарат Nikon при разходка из космоса, фотоапарат Nikon под водата, фотоапарат Nikon във вулкан, един насред снежна буря.  "От 100 години мислим за светлината", се посочва във филм, с който японският производител на фотоапарати Nikon, отбелязал неотдавна стотния си рожден ден (на 25 юли - бел. прев), обяви навлизането в следващото си столетие.    По случай юбилея още преди две години компанията си подари музей за Nikon и възложи на музиканта Каору Вада да композира неокласическата симфония "Lux Centuriae" (от латински: светлината на столетието - бел. прев.). Почитателите на марката могат да си купят модели и обективи с гравираното лого на юбилея, фирмени значки или кристално копие на модела Nikon 1 от 1948 година, изработено от партньора Swarowski. Както винаги посред горещото и влажно лято на Токио се предлагат и хавлии с фирменото лого.    Nikon далеч не е единственият японски концерн, който тази година празнува юбилей. Над 1000 японски компании си припомнят, че са създадени преди век. Сред тях са множество познати имена като автомобилостроителя Subaru, производителя на гуми Yokohama, компанията за спортни стоки Mikasa или концерна за хранителни продукти Meiji, както и производителя на обзавеждане за бани и световен лидер в тоалетните Toto.    Не е случайно, че толкова много компании са били създадени през една и съща година.    Първата световна война оказва голямо влияние върху бързо развиващата се като промишлена страна Япония. Само 50 години по-рано - през 1854 година, след над два века самоналожена изолация тя е принудена от САЩ да се отвори към света. През следващите десетилетия страната възможно най-бързо полага политическите и икономически основи на една модерна държава. Създават се промишленост, нова финансова система с нова валута - йената, модерна инфраструктура и боеспособна армия.    За всички тези промени, както и за войните срещу Китай (1895 година) и Русия (1905 година) и колонизацията на Тайван и Корея, Япония има нужда от много пари, включително чуждестранен капитал.   Икономиката й расте бързо, но е лошо управлявана, а това важи най-много за новите банки. Държавата задлъжнява, златните резерви намаляват. В навечерието на Първата световна война финансовото положение на Япония е несигурно. Избухването на войната през 1914 година още повече изостря ситуацията. Международната търговия се срива, а и без това сложната обработка на международните плащания става още по-трудна.    Войната в Европа обаче същевременно разкрива на Япония неочаквани възможности. Страната вече има забележителна промишленост и тъй като европейските колонии в Азия - индийския субконтинент и Малайзия (тогава британски), френски Индокитай, холандска Индонезия и Филипините (от 1898 година колония на САЩ), както и западните концесии в Китай, са отрязани от метрополиите, Япония успява да се намести в образувалата се ниша за доставки.    С отпадането на конкуренцията от Европа японските промишлени стоки въпреки по-лошото си качество изведнъж стават търсени, износът се увеличава. Япония дори снабдява колониалните армии с муниции, а корабните й компании осигуряват транспорта. Между 1914 и 1919 година японската машиностроене утроява производството си, броят на работниците в промишлеността бързо се удвоява.   От 1915 година Япония, която преди това се задъхва от търговски дефицит, отчита значителен експортен излишък. Внезапно икономиката на страната започва да отчита растеж от 10 % годишно.    Това оживява и вътрешното търсене и понеже почти няма внос, се създават нови производители като Nippon Kogaku или Japan Optical Industries, както в началото е името на Nikon. Обединението на три оптични компании произвежда лещи, микроскопи и бинокуляри, включително за армията, както и обективи и други части за фотоапарати. През 30-те години на 20 век то осигурява части за първите фотоапарати Canon, които тогава се казват Kwanon, усъвършенствана версия на германските Leica II. Nikon създава собствени фотоапарати едва след Втората световна война - през 1948 година представя легендарния модел Nikon I.    Името на компанията става Nikon едва през 1988 година.    В периода на Първата световна война обаче в Япония се създават не само компании. Процъфтяват и т. нар. цайбацу - управлявани от отделни семейства конгломерати с широко поле на дейност. В сътрудничество с правителството те, стимулират индустриализацията на страната, както по-късно ще направят чеболите* в Южна Корея. Mitsubishi, един от четирите най-големи цайбацу, например, през 1917 година създава подразделение за производство на кабели и произвежда първия си автомобил.    Много компании се обединяват в групи и се подкрепят взаимно при кризи    След войната американските окупатори разбиват цайбацу на отделни компании, тъй като те са твърде силни и имат централна роля във въоръжаването на Япония. Затова днес има близо 25 компании, които се казват Mitsubishi и използват червеното лого с трите ромба.    Същевременно в опит да бъдат заместени цайбацу японските компании, включително от групата Mitsubishi, през периода на следвоенното възстановяване на страната се организират в т. нар. кайрецу - неформални обединения, които използват общи банка и търговска къща, и взаимно държат дялове едни от други. Въпреки че е независимо предприятие, Nikon например е свързан с кайрецу, в което влиза и Mitsubishi.    В ретроспекция, Първата световна война за Япония е време на стартъп компании, както бихме казали днес. Фактът, че през 1917 година са основани над 1000 фирми, които съществуват и в момента, обаче показва устойчивостта на японските фирми.    За това допринасят и кайрецу. През периоди на криза членовете на обединението взаимно се подкрепят, а банките им често поддържат на повърхността затруднени компании-зомбита, както преди няколко години се случи с концерна за електроника Sharp. И обратно, за съвеременните стартъп компании е изключително трудно да получат поддържащи кредити.    Въпреки това са възможни и случаи, когато кайрецу принуждава някоя компания да се откаже от битката за оцеляване, както става с Konica-Minolta.   Когато през 2005 година се сливат банките Mitsubishi и UFJ, се обединяват и техните кайрецу. По този начин в новата структура вече има двама производители на фотоапарати, чиято дейност почти се припокрива. Nikon е по-успешната компания, така че Konica-Minolta бива закрита.    В момента всички производители на фотоапарати са в трудно положение. От 2010 година оборотът на сектора се е свил с 80 %, защото хората предпочитат да снимат със смартфоните си.  Nikon отчита загуби най-вече при производството на полупроводници за литографски системи. Някогашният лидер във фотографската техника трябва да си създаде нов облик. Компанията планира многократно да увеличи инвестициите си в оптични системи за медицински цели и през 2018 година отново да излезе на печалба. Оцеляването й би трябвало да е гарантирано и защото участието в кайрецу е почти като застраховка живот.      *Чебол е типична южнокорейска форма на финансово-промишлена група. Чеболът е конгломерат, представляващ група от формално самостоятелни фирми, принадлежащи на определени семейства и под единен административен и финансов контрол - бел. прев.    По БТА.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/neveroyatnata-godina-na-yaponiya-news267528.html

Свързани новини: