Съвременната система за оценяване на архитектурната стойност навършва седемдесет години. Ед Джеферсън, журналист на свободна практика, специалист в културно-историческите теми, споделя скептицизма си за тази система пред „Гардиън“.

Непосредствено след Втората световна война на Острова започва вълна от ново строителство. От големите градове изчезват редица запуснати или пострадали църкви и обществени сгради, а в по-малките селища се строят по-евтини къщи. Никой няма пари за архитектурата от деветнайсети век. До седемдесетте години изчезват много от така типичните селски имения на буржоазията и аристократите. Но първоначално сякаш никой не иска да завърши това, което са започнали германските бомбардировачи.

За да се определи кои сгради все пак трябва да бъдат запазени, през 1947 г. е съставен списък с исторически и архитектурни ценности. Този списък е в сила и до днес. Ед Джеферсън обаче задава въпроса дали в списъка са попаднали правилните сгради. Какъв е критерият за значимост, когато нещата опрат да запазване или разрушаване?

Докато зданията отпреди 1840 г. не будят кой знае какви противоречия, по-модерната архитектура поставя много проблеми; всяка пропусната или прибавена сграда може да възбуди яростен спор. Това, което за едни е просто бетонно извращение, може да представлява модернистичен шедьовър за други. Особено следвоенната архитектура дава поводи за редовни сблъсъци на страстно защитавани мнения, нищо че заема под един процент от хилядите сгради в списъка. В 2004-а Портсмут разрушава центъра Трикърн, който дотогава е бил определян и като „купчина слонски изпражнения“, и като „бруталистична класика“, след като най-сетне сградата е обявена за лишена от историческа стойност, извадена от списъка и срината от булдозерите.

Вкусовете също се променят – благотворителната организация „Общество Двадесети век“ е създадена през 1979 г., за да протестира срещу плана на „Лойдс“ да разрушат старата си централна сграда в Лондон, за да я заменят с нов проект на Ричард Роджърс. А сградата на Роджърс на свой ред е включена в списъка с архитектурни ценности през 2011 г. Така тя става най-модерната сграда, получила статута на културен паметник по настояване на същата организация, която някога се е противопоставила срещу самото й издигане.

Ако имате плана за амбициозни строежи, рано или късно ще трябва да вземете решение дали да съборите нещо, което вече представлява ценност за някого – освен ако не държите цялата страна да бъде превърната в музей.

Дори ако приемем, че трябва да има арбитри за това коя архитектура е „по-важна“, някои обекти не са интересни за никого: но ето, че най-обикновена, абсолютно незабележителна къща на „Нортмур Роуд“ в Оксфорд придобива значение, само защото Толкин е написал романа си в нея. Тук още няма причина за директно разрушаване, но все пак Толкин не е оформил покрива като драконов гръб, нито е изписал черновите си по стените. Наистина ли е толкова важна къщата, в която някой е написал една книга, за която не знаем колко дълго ще бъде препрочитана? Мястото със сигурност няма чисто архитектурна стойност, за разлика от друга сграда, която още не е попаднала в 70-годишния списък: къщата „Ъндърхил“, подземен дом в Западен Йоркшир, който буквално изглежда като изваден от „Хобит“.

Как да избегнем гнева на бъдещите си потомци, пита се Ед Джеферсън. На следващите поколения най-вероятно ще им е писнало до смърт от всички тези очарователно съхранени селски къщи от първата половина на ХХ в., съседстващи с необяснимо стърчащ търговски център от 70-те години. Естетическите предпочитания са си чист каприз – да си спомним, че повечето парижани са искали да съборят Айфеловата кула, когато тя е била нова.

Шеговитият отговор на журналиста е в основаването на лотария за включване в списъка с архитектурни забележителности, които трябва да бъдат запазени. Така никой няма да повлияе на процеса на съхранение и разчистване. Случайността е добре дошъл принцип при разпределението на съдебни дела – и защо да не е добър принцип и при оформянето на архитектурното наследство?

Дебатът за бъдещето на старинните сгради в Англия протича на фона на кампания по разрушаване на изоставени неоготически църкви от втората половина на ХIX в. във Франция и на бруталистки комунистически мемориали в Полша. В България също имаме своите архитектурни неволи около спора за относителната ценност на паметниците, останали от Третото царство и Народната република.

Площад Славейков