Президентът Румен Радев определи днес членовете на своята квота в Комисията за защита от дискриминацията, съобщиха от пресцентъра на институцията. Това са Владимира Владимирова Стоименова-Делийска, Наско Руменов Атанасов, София Кирилова Йовчева и Петър Илиянов Кичашки.

Петър Кичашки, известен като правозащитник и директор на "Института за модерна политика", бе замесен в схемата за източване на медийни пакети, предоставяни от държавата за референдума, иницииран от Слави Трифонов през 2015 г.

На пръв поглед Кичашки е идеален за работата на Комисията за защита от дискриминацията - всъщност юридическата му кариера започва със серия от дела за достъпна архитектурна среда за хора с увреждания именно пред КЗД. Защитава правата на хората с увреждания и като юрист, и като активист в десетки протести. В "Института за модерна политика" изготвя няколко доклада за проблемите на хората с увреждания у нас.

През 2013 г прави първи опит да влезе в политиката през листите на гражданско движение "Модерна България", през 2014 г. е кандидат в гражданската листа на БСП за депутат, а през 2015 г на местния вот - за общински съветник. 

Междувременно обаче подкрепя и трите въпроса на референдума, иницииран от Слави Трифонов през 2015 г за промени в изборната система, като оглавяващ инициативен комитет на Движение „Модерна България“.

Ужилването: 140 000 лв. за модерна политика

По време на кампанията за референдума законът позволяваше редица инициативни комитети да получат право на 40 000 лв от държавата, които да харчат само за отразяване на своята позиция. Редица инициативни комитети, свързани с Кичашки и неговият партньор в Института и в листите на БСП Борислав Цеков (бивш депутат на НДСВ), пренасочиха пакетите си към сравнително неизвестния сайт Хаштаг-БГ. Става дума за общо 140 000 лв.

Сайтът "Хаштаг-БГ" е част от едноименна фондация, чийто собственик е Милена Евгениева, съпруга на Кичашки. Тя пък споделя собственост в "е-Март Ауторити" заедно с Борислав Цеков. Фирмата е регистрирана на същия адрес с фондацията "Хаштаг-БГ". 

Реакцията на ЦИК беше да ореже част от пакетите, а на следващия вот да се опита да определи, че интернет медии всъщност не предлагат медийни услуги. После обаче се отказа от това драстично пренаписване на Изборния кодекс.