Ако президентът Доналд Тръмп реши в близките месеци да обвини Иран в неизпълнение на ядрената сделка, както ясно показа, че ще направи, ударът ще бъде усетен в Техеран и в и без друго лесно запалимия Близък Изток.

Но по-сериозните последствия може да са по-дълготрайни и на хиляди километри далеч - на Корейския полуостров. Кабинетът на Тръмп трябва да започне да свързва точките.

САЩ имат малко възможности за справяне с ядрените заплахи на Северна Корея и нито една от тях не е добра. Предварителен удар рискува да създаде невъобразима катастрофа. Санкциите не проработиха и затягането им също няма да помогне. Дипломатическите разговори ще са трудни за САЩ, защото потенциално споразумение би включвало компромис, който ще позволи на Северна Корея да запази ядрените си оръжия. Въпреки това, ако целта е да се попречи на Пхенян да разработи ядрена междуконтинентална балистична ракета, преговорите с корейците са може би единственият начин да се предотврати наближаващата криза.

Три кошмарни сценария: Как започва войната със Северна Корея

Ако се проведат подобни разговори, дори при настоящите условия шансовете за успех не са големи. Но ако САЩ отхвърлят ядрената сделка с Иран и използват скалъпени доказателства, за да го направят, посланието към Северна Корея ще бъде, че думата на Америка не е твърда и не може да се вярва на САЩ да изпълняват обещанията си. Това би било фатално за всички дипломатически усилия поне да се забави ядрената и балистичната програма на Северна Корея.

Отхвърляне на сделката с Иран или създаване на обстоятелства, които да принудят Иран сам да се оттегли не само ще поднови ядрената криза, но вероятно ще затвори единствената възможност, която може да предотврати много по-опасната криза със Северна Корея.

Северна Корея вече таи подозрения и недоверие към мотивите на Вашингтон и се страхува, че истинската цел на САЩ е премахването на режима на Ким и обединение на Корейския полуостров под лидерството на Южна Корея. Оттегляне на САЩ от сделката с Иран без ясни причини ще потвърди и изостри тези съмнения. За Пхенян урокът ще бъде, че за Вашингтон дипломацията е само прелюдия към усилията за изолация, натиск и опити за премахване на режима в Иран. Защо Ким Чен Ун изобщо би започнал преговори, ако е убеден, че Вашингтон ще търси извинения да наруши споразумението, ако такова въобще бъде постигнато?

Дипломацията на усмивката осигури ядрената сделка на Иран

Посланието на Вашингтон, разбира се, няма да се отнася само за Пхенян. Стратегията на кабинета на заиграване с иранската ядрена сделка - изкушаване на Техеран сам да се оттегли, след като Тръмп публично е обявил, че целта му е да я развали - почти със сигурност ще подкопае доверието на нации, от чието съдействие той отчаяно се нуждае, за да се справи с ядрената заплаха на Северна Корея. Резолюцията, приета единодушно от Съвета за сигурност на ООН, налагаща затегнати санкции върху Северна Корея, демонстрира две неща: първо, едностранен подход на САЩ е неосъществим, и второ, Китай и Русия могат да бъдат полезни партньори за натиск върху Пхенян и неговите балистични и ядрени програми. Администрацията на Тръмп залага твърде много на това Пекин някак да реши проблема вместо тях.

Имайки предвид реакцията на Китай, трябва ли САЩ да се отнасят към ядреното споразумение толкова прибързано и пренебрежително? Пекин може да бъде ядосан, защото има интерес да купува нефта на Иран и да инвестира в инфраструктурата му. Но би получил позитивен сигнал за последствията за Северна Корея, която представлява сериозно главоболие за сигурността на Китай в задния му двор. Китай поддържа становището, че дипломацията е единственият възможен отговор за ядрения проблем на Северна Корея и разчита на шестстранния формат, който подобно на седемстранния формат при преговорите с Иран, включва и САЩ, и Китай. Ако САЩ отхвърлят споразумение, договорено от няколко страни и ратифицирано от Съвета за сигурност на ООН, за Китай това ще повдигне сериозни въпроси относно това дали САЩ няма да действат по подобен начин със Северна Корея и ще направи невъзможно Пекин да бъде сигурен в намеренията на Вашингтон относно Пхенян.

Историческо ядрено споразумение между Иран и световните сили

Съюзниците също може да загубят доверие. По време на продължителната ядрена криза със Северна Корея, кабинетите на Буш и Обама успяха да запазят доверието на Южна Корея и Япония. Всяко устойчиво решение на кризата изисква осъществяване на съвместна стратегия на САЩ и Южна Корея, подкрепена от Япония. Мун Дже Ин, новоизбраният президент на Южна Корея е застъпник на затопляне на отношенията със Севера, а и Сеул и Токио отчаяно се опитват да сдържат ядрената и ракетната му програма. Не би било преувеличено да предположим че и двете страни биха побеснели, ако САЩ препречи пътя към дипломатическо решение на полуострова с отхвърляне на договора с Иран.

Шансът да не се постигне споразумение със Северна Корея е голям, но би било върхът на безотговорността да не се опита тази възможност. Държавният секретар Рекс Тилърсън наскоро призова САЩ да бъдат отворени за дипломатическо решение и да гарантират, че не целят смяна на режима в Пхенян. Със сигурност той и други от кабинета – Джеймс Матис (министър на отбраната – б. ред.), Хърбърт Макмастър (съветник по въпросите на националната сигурност – б. ред.) и Джон Кели (министър на вътрешната сигурност, началник на кабинета на Тръмп – б. ред.), които са настоявали Тръмп да потвърди спазването но ядрената сделка от страна на Иран, разбират колко кухи са тези думи ако следващият път, когато трябва да се отчете напредъкът на Техеран, те не успеят да убедят президента.Можем да се надяваме поне те да видят връзката, защото шансът президентът да не я е огромен. Също толкова голям е шансът той да създаде перспектива за ядрена криза на два фронта, която Америка и светът не могат да си позволят.

*Коментарът е публикуван в “Политико“. Ейрън Дейвид Милър е вицепрезидент на Международния център за изследвания “Удро Уилсън“ и работи като преговарящ в Близкия изток в за републикански и демократически кабинети. Ричард Соколски работи в фондация за международен мир “Карнъги“. От 2005 до 2015 г. е част от екипа за политическо планиране на държавния секретар на САЩ. Робърт Мейли е работил като координатор за Близкия изток, северна Африка и региона на Персийския залив в администрацията на Барак Обама.