В навечерието на посещението на френския президент Еманюел Макрон в България следващата седмица, този петък издателство „Слънце“ пуска книгата му, превърнала се в бестселър.

Най-младият държавен глава на Франция от времето на Наполеон досега се готви да прави революция. Именно революция. Така е озаглавил и книгата си, която излезе във Франция в навечерието на последните президентски избори.

Именно тази книга, в която излага политическите си възгледи и проекта си за глобални реформи във всички области на обществено-политическия живот във Франция, изстреля Еманюел Макрон на върха въпреки младостта му, въпреки че не беше член на никоя от водещите партии, въпреки че току-що бе създал движението си „Напред!“

Макрон, който е завършил философия в Сорбоната и е сред първенците на елитното Висше училище по администрация, демонстрира в книгата си толкова верен усет и такава светкавична способност да усвоява новото, сякаш има зад гърба си десетилетен политически опит. Той е едно различно лице на Франция и изобщо на политиката в наши дни: с външния си вид, с романтичната любовна история с някогашната му учителка по литература и сегашна негова съпруга Брижит Троньо, с прецизния си политически проект и най-вече с програмната си книга с дръзкото заглавие „Революция“. Негови са думите, че не може да се примири да гледа една уморена и уплашена Франция, взряна единствено в спомените си. Той иска да види Франция свободна и горда със себе си, готова да възстанови водещите си позиции на световната сцена.

Потвърдено - Еманюел Макрон идва у нас

„Не ляво – дясно, а реформа!“ – категоричен е Макрон, който заложи на баланс между двата основни лозунга на дясното и лявото – икономически либерализъм и социална защита. И излезе прозорлив: за първи път, откакто съществува Петата република, до втория тур на президентските избори във Франция не стигна представител на нито една от двете основни политически сили – консерваторите и социалистите, което бе голям удар за тях.

Приоритетите за бъдещата му работа, които Макрон излага с типичен френски финес, цитирайки често герои от историята и литературата, звучат амбициозно и обещаващо. На първо място е връщането на морала в политиката. И още: мечтата му да вдъхне нов живот на „склерозиралите“ френски структури, да реформира правосъдието, образованието, данъчната система и кодекса на труда, да оптимизира администрацията и да я обърне към гражданите, да опрости системата на пенсионното осигуряване, да изземе от работодателите и синдикатите управлението на осигуровките срещу безработица и да го прехвърли към държавата, да опрости нормативната основа на икономическата активност и да даде повече свобода на компаниите.

Като непресекваща нишка в книгата преминава вярата на Еманюел Макрон, че французите са в състояние да превъзмогнат всякакви кризи и да тръгнат към по-добро бъдеще.

„В тази битка отговорността на президента на републиката е огромна. Напълно го осъзнавам. От президента не се очакват само действия. Той е въплъщение също, макар и не така видимо, на трансцендентното в държавата, което е извън политиката. На ценностната система на нашата страна, на непрекъснатостта на нейната история и съвсем дискретно – на силата и достойнството на обществения живот.“

* * *

Глава VІІ

ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ И ДА СПАСИМ ПЛАНЕТАТА

Ако искаме да постигнем успех през ХХI век в икономически план, трябва да дадем отговор и на екологичното предизвикателство. Как да направим така, че да може повече от десет милиарда човешки същества да живеят на планетата ни, без да я съсипват и без да пожертваме равнището си на живот? Това не е някакъв въпрос сред множеството други, нито квадратче за отметка в някаква програма. Той заема централно място. Той е в самата сърцевина на нашето всекидневие, защото засяга изхранването, здравеопазването, жилищната политика, транспортните средства. Той блъска с юмруци по съвременния модел на развитие и атакува най-вече стабилността на нашата цивилизация.

Битката за опазване на околната среда е на първо място политическа. Както през миналия век някои предпочитаха да пренебрегват все по-задълбочаващата се пропаст между социалните класи, така и днес съществуват скептици по въпросите за климата, които заради убежденията си или заради лична изгода отричат дори самото глобално затопляне. В САЩ или в Европа някои държавни ръководители или кандидати за този пост открито защитават подобна теза: ако ги слушаме, бихме могли да продължим да живеем, да консумираме и да произвеждаме по същия начин, както го правим и днес. Но най-добрите експерти като Жан Жузел имат категорично мнение по въпроса и никой досега не го е оспорил. Необходимо е да продължим да насочваме вниманието, да обясняваме, да доказваме, че вече нямаме друг избор и спешно трябва да ускорим започналия преход към промяна.

Меркел и Макрон предлагат създаване на общ бюджет на еврозоната (СНИМКИ)

На международно равнище на първо място е необходимостта да се определят целите, за да се обърне посоката на продължаващото нарастване на обема на изхвърляните в атмосферата парникови газове. Първата крачка беше направена по време на състоялата се миналата година в Париж Конференция на страните по изменението на климата (COP21), на която беше постигната договореност до 2100 година глобалното затопляне да бъде намалено с два градуса. Фактът, че беше постигат такъв консесус, означава, че все повече се увеличава броят на хората, които са на мнение, че планетата ни наистина е в опасност и че се налага да действаме. От началото на индустриалната ера средната температура на Земята действително се е повишила с един градус, предизвиквайки последици, които вече наблюдаваме: всяка година е по-топла от предишната; изразходваме все повече средства, за да изсмучем от Земята и последните капки енергия, присъща на миналото, вместо да усъвършенстваме енергийните източници на бъдещето; сякаш направо от водите изплува още един – седми континент, сътворен от пластмаса; от една страна, разхищаваме една трета от храната, която произвеждаме, а от друга страна, населението все повече затлъстява; за да се разградят по естествен път устройствата, които използваме една-две години, ще са необходими векове. И тази тенденция се задълбочава. Ако не се предприемат мерки, за да се ограничат емисиите на парникови газове, средногодишната температура може да се повиши с 4 градуса след 2100 година, което ще предизвика значително повишаване на нивото на океаните, ще изчезнат някои острови и дори цели части от страни като Бангладеш, ще се увеличат екстремните климатични събития.

Последствията за околната среда ще бъдат ужасяващи. Социалните последствия няма да са по-малки по мащаб, защото броят на мигрантите, прокудени в резултат на климатичните промени, може да достигне стотици и стотици милиони, а това ще се отрази на миграционните процеси и на световния мир. Като пример ще посоча, че в периода от 2006 до 2011 година Сирия преживя най-жестоката суша, регистрирана някога в нейната история. Приписвана на климатичните промени, тя се разглежда и като един от факторите за войната. Никога не бива да забравяме, че климатичното предизвикателство застрашава на първо място най-уязвимите, най-бедните, най-младите и бъдещите поколения. Температурните рекорди през 2016 година, която несъмнено е годината с най-високи температури, регистрирани някога в човешката история, ни напомнят, че е необходимо спешно да действаме. По тази причина спадам към онези, които приветстват дейността на Франция за подписване на Парижкото споразумение за климата, благодарение на която беше постигната изключителна мобилизация на силите на световното общество във всички кътчета на Земята: държави, фирми, синдикати, сдружения, общности, религиозни движения.

Макрон: Съкращавам броя на депутатите, отменям извънредното положение

И все пак всичко тепърва предстои. Това важи с още по-голяма сила след избирането на Доналд Тръмп. Европа трябва да наложи мнението си в световния дебат, за да може вече приетите ангажименти по време на COP21, включително и от Америка, да се съблюдават. Още повече че тези ангажименти не ни позволяват да поемем по друг път, който да е съвместим с набелязаната цел за понижаване на температурите с два градуса – тази цел трябва да се преразглежда само за да се договори друга, по-голяма цифра. Необходима е съответстваща международна мобилизация на силите, за да съхраним биоразнообразието и океаните в процеса на приемане на нов дневен ред за устойчиво развитие. В това отношение нашата страна също има главна роля. Ние разполагаме с втората по големина морска зона в света. Ние сме единствената европейска държава, класифицирана сред осемнайсетте най-богати страни на планетата по отношение на биоразнообразието, една от десетте държави, която приютява най-голям брой застрашени видове в света. Най-сетне ние участваме във всички основни световни инстанции: от Г-7 до Г-20, като се мине през Съвета за сигурност на ООН.

Трябва да сме водещи в тази дейност и да я защитаваме. Да обединим компетентните държавни органи по въпроса, локализирайки ги в отвъдморските ни територии, които са най-прекрасното място за справяне с тези предизвикателства. Франция на биоразнообразието и на разнообразния климат – тази планетарна Франция съществува, реално я има преди всичко в нашите отвъдморски територии. Именно от там трябва да започнем да изграждаме нашата организация и да отправим посланието си към света. Не от Париж. За тази цел обаче е необходимо самите ние да бъдем за пример. Ето защо искам да поставя новия екологичен подход в центъра на политиката, която Франция ще води през следващите години, а също и в центъра на политиката на Европейския съюз.

Само така ще имаме легитимно право да накараме останалата част от света да се вслуша в гласа ни. Оптимист съм, че това ще стане. Новата екологична политика, която трябва да наложим, изобщо не противоречи на различния вид икономика, която искаме да развиваме. Тя дори е един от нейните основни елементи. Новата екологична политика предоставя икономическа възможност на фирмите, които ще съумеят да намерят нови решения, ще могат да строят домове, които да изразходват по-малко енергия, отколкото самите те произвеждат, да развиват биологичното земеделие и т.н. За да стане това, са необходими публични инвестиции или финансово подпомагане. Това е възможност също и за обществото ни, защото новите решения ще ни гарантират по-качествена храна, по-добро здравеопазване, ще дишаме не толкова замърсен въздух... просто ще живеем по-добре. Без изобщо да влизат в противоречие, икономическият императив и екологичният императив в бъдеще все повече ще се допълват един друг.

Всички знаят историята на Solar Impulse – самолетът, който обиколи света, използвайки единствено слънчевата енергия. Знаем обаче много по-малко за това, че полетът стана възможен благодарение на научните постижения в областта на модерната химия. Франция разполага с всички средства, за да е световен лидер в областта на екологичните иновации. В бъдеще постиженията, които е прието да бъдат определяни с термина clean-tech, ще бъдат основните стълбове на световната икономика. Експлоатационните разходи за фотоволтаичните технологии от 2009 година насам намаляха с повече от 80 процента и от 2025 година се очаква да спаднат с още 60 процента, превръщайки слънчевата енергия от фотоволтаичните системи в най-евтиния съществуващ досега начин за електрическа генерация. По отношение на възобновяемите енергийни източници като вятърната и слънчевата енергия, известно е, че един от основните проблеми, с който се сблъскваме, е съхраняването и пренасянето й на далечно разстояние. Тези въпроси са в центъра на разработките, които правят в момента редица големи компании и на start-up. И Франция е сред най-добрите. Между другото, океаните са и ще бъдат във все по-голяма степен един от източниците на съвременните енергетични промени. Ще продължават да се развиват технологиите за производство на електроенергия от морските обновяеми енергийни източници, което ще даде възможност за диверсификация в този сектор.

Макрон и Шварценегер заедно срещу Тръмп за климата

Що се отнася до енергийната ефективност, известно е, че основните усилия са насочени към намаляване на консумацията на енергия в сградите, като се облицоват и се снабдяват с ефикасни отоплителни системи. Прогресът в тази област е налице: използването на кондензни котли се превърна в норма, рандеманът на топлинните помпи и на отоплението с дърва се увеличи значително, като същевременно строителните компании полагат усилия изолацията на покривите и фасадите да стане по-достъпна.

Ние сме в процес на смяна на епохата. До вчера тя се развиваше на основата на петрола, но днес, а и в бъдеще, във все по-голяма степен ще се основава на използването на електричеството било за нуждите на обществения транспорт, или пък на частните превозни средства. Свидетели сме на изключително бързото навлизане на електромобилите с разнообразие от модели и все по-удължаваща се издръжливост на батериите с едно зареждане, като същевременно те поевтиняха наполовина за по-малко от десет години. Иновацията навлиза също и в ежедневието благодарение на цифровизираните устройства, които дават възможност за споделено ползване на коли и велосипеди, както и за по-добро планиране на транспорта.

Новата екологична икономика ще акцентира на уменията ни да възстановим качеството на земите, на реките, дори и на океаните, които днес са съсипани от истински грамадни острови от пластмаса. Също и на качеството на въздуха, който дишаме в жилищата си и на работното място. Поради атмосферното замърсяване продължителността на живота на един трийсетгодишен човек е с петнайсет месеца по-малка в големите урбанизирани територии и с девет месеца по-малка, ако обитава селски райони, а разходите, свързани със замърсения въздух във Франция, според някои изследвания, възлизат на повече от сто милиарда евро годишно.

Нашите заводи сами започнаха да въвеждат мащабни промени. През последните двайсет години именно във Франция те намалиха в най-голяма степен емисиите на парникови газове. И вече почти няма токсични емисии на сяра или на диоксин. Заводът на бъдещето ще ни даде възможност да преодолеем нови етапи, превръщайки слънчевата топлина в енергиен източник за отоплителните мрежи в градовете, преработвайки продуктите за консумация с вече изтекъл срок, за да се оползотворят вторично, или накратко – очертавайки контурите на една кръгова икономика, в която нищо не се изхвърля, а всичко се рециклира. Франция има всички предимства, за да се наложи като една от силните държави в областта на чистите технологии, тъй като разполага с изследователи на изключително високо равнище в областта на химията, физиката и биологията, а също и с плътна предприемаческа тъкан със смесен характер, съставена едновременно и от големи компании, бързо развиващи се малки и средни фирми и мрежа от изключително ефективни стартиращи фирми (start-up). Така че е време да дадем мощен политически импулс на всички икономически партньори, който за тях да бъде сигнал за мощна мобилизация на силите на национално равнище за въвеждане на зелените технологии.

Русия шпионирала Макрон чрез фейсбук

Трябва да бдим да не проспим този решаващ момент. В периода около 2000-та година пропуснахме завоя, водещ към новите информационни и комуникационни технологии, към дигиталната революция, която днес се движи от големите американски компании. В следващите пет години трябва сами да намерим начин да се включим в редиците на световните шампиони в областта на clean-tech. Това е залог за бъдещето на планетата и за собствения ни индустриален суверенитет.

Във Франция вече не може да се произвежда постарому. В крайна сметка става дума за хиляди работни места и за милиардни икономии. Впрочем мястото, което Париж заема във финансовата област, е ориентирано към приемането на стратегия и на правила на играта, които са в състояние да изведат страната напред като международен лидер в областта на зелените финанси. С оглед на тази перспектива ми се струва, че Европа само много ще спечели, ако въведе екологично данъчно законодателство, което да насърчава добронамереното поведение и да дава възможност да се олекоти данъчното облагане на труда.

Тази нова екологична политика ще засегне особено дълбоко нашия свят, тъй като ХХI век във все по-голяма степен се очертава като епоха на градовете. Впрочем на градовете се пада да изиграят главната роля, за да се справят с различните екологични предизвикателства. В тази област ние имаме предимства, които трябва да отстояваме. На първо място, защото можем да се опрем на историческия модел на устойчивия град, който ни е познат дори още преди да бъде измислено това понятие. За разлика от повечето американски или азиатски градове европейските са гъсто населени, те не са изграждани, разчитайки на автомобилния транспорт и на разпростирането на града нашироко. Именно в гъстонаселения град е възможно да се въвеждат различни начини за колективен транспорт без отделяне на въглеродни емисии и да се използват интелигентни електроенергийни мрежи. Впрочем днес нашите страни често са водещи в изграждането на интелигентни мрежи; в строителството на цели квартали, ползващи положителна енергия – самите те произвеждат повече енергия, отколкото консумират; в развитието на системи за споделено пътуване с коли или с велосипеди или, с една дума, са в авангарда на новия начин на планиране на градовете, който улеснява придвижването на хората пеша или когато се разхождат.

Този нов вид град е по-разумен. А също и по-хуманен. Той улеснява срещите между хората, улеснява контактите между обитателите му. Новата екологична политика, която искаме да наложим, не е политика на забраните, а на удоволствието, на радостта да живеем в един спокоен град. Гражданите, които го обитават, с всеки изминал ден все по-активно се включват в живота му. Виждаме го по общностите, които се формират, за да регулират разхода си на електроенергия или за да направят в рамките на града градини за общо ползване. Франция притежава умения, тя има световни шампиони в областта на изграждането на устойчиви градове. Неслучайно парижкото метро има най-плътната метромрежа, а Париж и Лион са сред първите градове, които направиха велоалеи за споделено колоездене.

Промяната трябва да е от полза за всички и най-вече за жителите с най-скромни доходи. В никакъв случай новият интелигентен град не трябва да се превръща в рай единствено за онези, които имат средства да живеят в него. Това налага да се правят инвестиции в обществения транспорт, да се отворят за новото най-масово населените квартали и да се влагат публични и частни средства в устройството на града. Новият интелигентен град трябва да дава възможност на най-скромните финансово да могат да се придвижват в него с минимални разходи и да живеят в уредени квартали.

Модерната екологична политика дава възможност също така и за промени в нашите села. Тя може да бъде фактор за мощно развитие на сел ското стопанство, стига да съумеем да се възползваме от подходящия момент. На първо място, защото диверсификацията на дейностите, ориентирани по-специално към производството и оползотворяването на енергията, е източник на нарастващи доходи за селскостопанските производители. На второ място, защото увеличаващият се брой на кризите в резултат на конюнктурата (при производството на мляко, месо, житни култури и т.н.), заради здравни (болестта луда крава, птичият грип) и екологични проблеми (употребата на пестициди, на нитрати) е свидетелство за това, че моделът на селското стопанство е в криза. От една страна, селскостопанските производители искат, също както и всички французи, просто да могат да се издържат от труда си. Те не настояват все повече и повече да бъдат подпомагани, а само трудът им да бъде справедливо заплатен. От друга страна, консуматорите очакват да им бъде предложена по-здравословна и по-питателна като състав храна. Те разчитат на френските фермери да им я осигурят. В бъдеще трябва да сключим нов договор между обществото и фермерите, за да може повече хора да имат достъп до качествени храни на приемливи цени, които обаче да гарантират и прилични доходи на земеделските производители. Този социален договор предполага по-конкурентоспособно селско стопанство, което същевременно да е и по-устойчиво. Струва ми се, че няма противоречие между тези изисквания. Само че трябва да дадем възможност на нашите земеделски стопани и на хранително-вкусовата промишленост да вземат новия завой в икономиката.

Неограничената власт на Макрон

Трябва да се погрижим и големите дистрибуторски вериги също да се включат в процеса. За тази цел е наложителна по-добра регулация на различните сектори чрез договори за определяне на справедлива цена, която да дава възможност на производителя, на ангажиращия се с нововъведения, а и на дистрибутора да печелят и да инвестират; това предполага прозрачност по отношение на всички маржове и многогодишни договори, които да осигуряват възможност на всеки да предвижда колебанията на цените, но да не зависи от тяхната нестабилност. Трябва да сме наясно, че от нашето селско стопанство зависи хранителният ни суверенитет, а следователно и нашето бъдеще. В този контекст новата обща селскостопанска политика за 2020 година дава възможност за въвеждането на по-ефикасен регулаторен механизъм, за да се постигне напредък в защитата на селскостопанските производители срещу твърде големите ценови колебания. Трябва да се променят и практическите подходи. Наложително е селскостопанските производители по-активно да се включват във веригата, водеща към консуматорите, и да рекламират своите продукти. В това отношение трябва да бъдат подпомагани и окуражавани. Така например на няколко километра от Шато Тиери в департамента Ен се запознах със собственика на една семейна ферма за отглеждане на свине и домашни птици, който отдавна би трябвало да е фалирал. С петдесет свине майки и яростната криза през последните години шансът не е бил на негова страна. Но той инвестирал в качеството и решил сам да промени продукцията си и да я продава директно на купувачите. Днес не само успява да се издържа с тази дейност, но и трите му деца ще могат да продължат да поддържат фермата и да разнообразяват още продукцията. Винопроизводителите вече направиха подобна промяна, замествайки масовото производство, което беше характерно например за Централна Франция, с производството на серии с контролирано наименование за произход. Лозарите, които имаше опасност да загубят цялото си имущество, се ориентираха към нова икономическа динамика, предизвиквайки и обновление в туризма.

Този характерен за винопроизводителите процес трябва да обхване целия комплекс от различни сектори, които по този начин ще наложат продукцията си както на френските потребители, така и на чужденците. Неотдавна ЮНЕСКО класифицира френската гастрономия като част от световното културно наследство. Този брандинг предоставя възможност за пробиви на продуктите на селскостопанското ни производство, стига да съумеем да ги направим още по-изискани. И в този случай, както във всички останали области, позицията на френската продукция не може да се наложи с декрети, тя трябва да се завоюва. Французите са сред най-загрижените за бъдещето на нашата планета, но стане ли дума да променят навиците си, те са едва на средноевропейско равнище по отношение на рециклирането или на енергийната ефективност на жилищните сгради. Екологичната политика не може да се свежда до спорове между експерти или до организирането на големи международни конференции. Тя най-напред навлиза във всекидневието чрез решенията и посредством инициативите, които всеки ден взимат отделните домакинства, фирмите, местните общности, неправителствените организации: за рециклиране на отпадъците; за използване от страна на потребителите на дълготрайни сертифицирани продукти; за снабдяване с трайни суровини; за производство на екологични продукти, които могат да бъдат подложени впоследствие и на преработка, вместо да бъдат изхвърляни; за избор на начин на придвижване; за строителна дейност по изолация на сградите. На държавните органи се пада отговорността да създадат механизми и да проявят инициативност, но те не могат да вземат решения вместо всеки отделен участник в процеса. Трябва да дадем възможност всеки да намери за себе си начин да се ангажира с тази политика, доверявайки се същевременно на волята на публичната власт.