Решихме, че сме недосегаеми при повторното разцъфване на тероризма. Повече заради суеверие, отколкото от разум. И защото си мислехме, че потоците от кръв на ЕТА и клането на гара "Аточа" засищат жестоката хипотеза за ново наказание.

Успокояваше ни работата на нашето разузнаване, на нашата полиция. Причина бяха поредицата предотвратени атентати, обезвредени клетки. Казвахме си, че след като толкова години сме били изложени на варварството на тероризма, това трябва да ни е от полза. За идеята, че сме имунизирани, допринасяше предпазливостта, липсата на външна политика. Нито имахме роля в Сирия, нито се съгласихме да поемем рисковете в мисиите срещу джихада в Субсахарска Африка. Всеки водеше своя война - каква огромна грешка - и ни се струваше, че Франция трябва да отговори на атентатите там. И Великобритания. И Германия трабваше да направи същото, както и Белгия, и Швеция.

"Даеш" пое отговорност за атентата в Барселона. Жертвите са 13

Така се очертаваше липсата и трагедията на една истинска обща политика. ЕС не е единен в битката срещу тероризма. Не споделя достатъчно информация. Отговорът потъва между бюрокрацията и спекулациите. И в Испания се смятахме за неяузвими, чужди на произвола на повсеместния и тотален тероризъм.

Би било добре да опознаем жестокостта и безнаказаността на джихадизма. И не е въпросът да се предадем пред него, а да приемем усложненията, идващи от изправянето лице в лице срещу един абстрактен враг. Дори оръжие не е необходимо. Една кола, един нож са толкова лесен, колкото и страшен път към мъченичеството.

Нов атентат - на 115 км от Барселона. Убити са петима джихадисти (ВИДЕО)

Ясно беше, че "Даеш" ще си препише клането в Барселона. Това не означава, че групировката е участвала в замислянето и логистиката на атентата, но Ал Багдади успя да патентова имитативния, свързан със средата, тероризъм. Постигна интелектуалното, пропагандното авторство на всяко действие, залегнало в посланието на войната срещу Запада. Най-вече, когато престъпленията се извършват в градове на "пагубна страст" и агломерации. Туристи, които се забавляват. Неверници, които се къпят дори без бански. И които се мотаят като перверзници по "Ла Рамбла".

Смятахме, че 11 март бе дата без право на продължение в мартирологията. И че сме се изплъзнали от фаталността неизвестно по какви причини. Пълна измама. Реки от кръв. И известна доза наивност по отношение на кланетата, които се случваха толкова близо до нас. Опитвахме се да ги смятаме за чужд проблем. И не поради цинизма и лекомислието си, а защото боговете на страха, фанатизма, етническото превъзходство, качулките, тюрбана вече ни бяха превърнали във вампири до такава степен, че се изтощихме.

А не е така. 17 август - вече имаме нова дата, от която да треперим - ни отне невинността. Загубихме я в Барселона, както можехме да я загубим в Мадрид или Гранада.

-----

* Авторът е писател и журналист от испанския вестник "Ел Паис", където е публикуван коментарът. Препечатваме го с малки съкращения.