Джоана Робинсън, Венити феър

Внимание! Този материал разкрива важни детайли от сюжета на сериала „Игра на тронове“.

В последния епизод на „Игра на тронове“ видяхме седем герои – Джон, Хрътката, Джора, Тормунд, Джендри, Берик и Торос – в битка, която просто няма как да спечелят. Това беше, както всеки предварително отбеляза, самоубийствена мисия. Седем мъже, колкото и да се тренирани в изкуството на войната, не могат да надделеят в сблъсък с цяла армия от мъртъвци. Само дето, в голямата си част, се случи точно това.

С цялото ми уважение към Торос, всъщност пожертван беше най-малко известният от седемте персонажи. Разбира се, умно е го убиеш рано, тъй като без възкресителните му способности останалите герои (дори вече съживяваните като Джон и Берик) са уязвими. Но, оказва се, те не са. Всички картинки в социалните мрежи, които сравняваха групата със Седемте самураи или Великолепната седморка, сега изглеждат смехотворно. Историите на Самураите и Седморката имат такава тежест, защото героите им загиват доблестно в защита на невинните.

Можем щедро да кажем, че имаше две големи жертви в шести епизод, но само ако назовете по име кой точно дракон на Денерис загина в битката. „Не-Дрогон“ не се брои. В интервю създателят на сериала Дан Вайс призна, че са разчитали силно на гибелта на звяра, която имала тежко емоционално въздействие, защото драконът е с Денерис от началото на сериала. Епизодът действително се опита да ни убеди, че смъртта на дракона е огромна трагедия – показа ни как героите, за които наистина ни е грижа, безпомощно го гледат да потъва в замръзналото езеро.

Но, смехотворно, докато Вайс обясняваше в интервюто колко важен е „Не-Дрогон“ за Денерис, НВО излъчваше сцени с нея и Дрогон, защото той е единственият дракон, към когото сме я виждали действително, а не само на думи, привързана.

Каквото и да е цялостното влияние на убийството на този резервен дракон, жертвата на рядко появяващ се персонаж като чичо Бенджен е дори по-малка. (Защо, всъщност, той нямаше време да се качи с Джон на коня?) Както Дейвид Бениоф безполезно обясни в интервюто, което вече споменахме: „Просто няма време“. За сериал, който някога изгради репутацията си върху кръвожадното убиване на всекиго по всяко време, „Игра на тронове“ е изненадващо беззъб „на стари години“.

Предпоследната година от седемсезонна поредица е точното място, в което главни герои трябва да измират като мухи. Особено ако се замислим върху изказване покрай оригиналната чернова на романа на Джордж Р. Р. Мартин. През 1993 г. той пише до издателя на „Песен за огън и лед“:

„Героите невинаги ще са същите. Старите ще умират и ще се въвеждат нови. Някои от жертвите ще са симпатични, хора, през чиито очи сме гледали. Искам читателят да усеща, че никой никога не е в пълна безопасност, дори и персонажите, които изглеждат Героите. Напрежението винаги расте, когато знаеш, че всеки може да умре по всяко време“.

Звучи ли като света на Вестерос напоследък? Това нежелание да се убиват важни персонажи е проблем на „Игра на тронове“ от известно време. Ключовите персонажи отново и отново се поставят в животозастрашаващи ситуации само за да избегнат смъртта. Това се случи два пъти на Джон Сняг само в „Битката на копелетата“ миналия сезон. И на Аря след поредица от жестоки наръгвания в стомаха. И на Джайм Ланистър при потъването в езерото съвсем скоро.

В интервютата от епизода с битката между Брон/Джайм и Денерис/Дрогон Вайс и Бениоф гордо отбелязаха, че зрителите биха били разочаровани, ако някой от която и да е от двете страни загине. Но такъв тип напрежение поевтинява, ако никой в крайна сметка не страда наистина. И не, не можем да смятаме смъртта на Дикон Тарли за голяма загуба, когато в по-голямата част от сезона хората дори не бяха сигурни как се казва.

Това ни връща към последния, шести епизод, където, пак и пак, герои, които сериалът не възнамерява да убива, са поставяни в невъзможни за измъкване ситуации – дали Тормунд ще е връхлетян и повлечен от мъртъвци, или Джора а-ха да се изпусне от Дрогон…

Но най-вече Джон Сняг, който сякаш се удави в ледено езеро, потопен от враговете си. Дори и Кралят на севера трудно ще повярва на късмета си, че, противно на всичко, се оказа невредим, при това без никакво обяснение.

Невероятното оцеляване очевидно е новият световен ред в „Игра на тронове“. Там вече бихме се изненадали, ако епизод с битка не завърши с deus ex machina: от Рицарите на долината, вездесъщия Брон, Денерис и драконите ѝ или Бенджен. Нещо повече – в последния епизод загинаха всички от диваците, които тръгнаха с Джон на самоубийствената му мисия, само и само да попълнят бройката на труповете. Фактът, че нито един от тях не остана жив, не е неочакван, но е доста скучен.

Ако Джон Сняг наистина е неубиваем на този етап, то сериалът трябва да спре да се преструва, че може да го убие и да започне да се разправя с други главни герои. Високият брой мъртъвци миналия сезон беше захранен най-вече от наскоро завърнали се персонажи, които имаха скромно екранно време преди да бъдат заличени. Оша, Черната Риба, Бейлон и, да, Рикон, всички бяха върнати само за да умрат. Странични герои, харесвани или не, като Олена, Пясъчните змии, Уолдър Фрей и двамата Тарли, са захранката на този сезон. И докато миналата година взривяването на септата изглеждаше голямо събитие, всъщност единствената значителна загуба там беше Марджъри Тирел.

Бих казал, че единствените жертви в последните три сезона, които наистина бяха трагични, са Оберин Мартел в сезон 4 и Ходор (за чиято смърт знаем, че е била планирана от Мартин още в самото начало). Можем да изпитаме известна симпатия към Вайс, Бениоф и сценарния екип на „Игра на тронове“. Как да предложиш трогателна и неочаквана гибел в сериал, където 1) материалът, с който работиш, се изчерпва; и 2) сериалът ти се е прочул с фаталните си изненади. Наистина, как може да изненадаш някого в този момент?

Да си спомним и съживяването на Джон Сняг, което все още сякаш няма трайни последици в света на „Игра на тронове“. Или пък (приветстваното) завръщане на Хрътката. Сандор Клегейн не умира и в книгите, но дали всички тези възкресения не правят смъртта да изглежда евтино във Вестерос – където тя беше най-силният коз? Сериалът по инерция разчита на очакването на зрителите, че всеки може да умре: и ни поднася невероятно развитие след невероятно развитие.

Да се надяваме, че в последния си, наситен с битки, сезон „Игра на тронове“ ще започне да хапе отново. Шести епизод сега беше определено „вълнуващ“, но дали ни удовлетвори емоционално? Предполагам зависи от това доколко ни е грижа за Торос или Визерион – да, това е името на покойния дракон на Денерис, чието възкресение от Краля на нощта може да даде на сериала точно това, от което толкова имаме нужда.

Площад Славейков