Тийнейджър убива 11-годишно момиче на първата им среща след познанство в Интернет. Прокуратурата обявява - момичето е имало 3000 приятели в социалните мрежи, води “двойствен живот”...

Случаят е сред най-четените новини в последните два дни - както в Клуб Z, така и в много други медии. Но ако вчера фокусът бе върху ужасяващото престъпление - дете да убие дете по особено жесток начин - днес вниманието ни е върху разкритието на прокуратурата.

Убитата 11-годишна имала 3000 приятели във фейсбук

3000 “приятели”! Статистика от миналата година сочи, че средният потребител във Фейсбук има 155 приятели. Хората, чиято работа е свързана със социалните мрежи, имат по 400-500, дори 1000. Само особено популярните личности са изпълнили лимита от 5000 и вече имат само последователи. 

Едно 11-годишно момиченце да има 3000 приятели - всъщност това не е новина. 

Изследване на Националния център за безопасен интернет и Маркетлинкс от 2016 г сочи, че децата днес влизат в Интернет по-рано, и все повече от тях имат публични профили в социалните мрежи.

В изследването е направена съпоставка на данните от вече далечната 2010 г. Ако тогава 54% от децата между 12 и 14 години са ползвали социалните мрежи, то днес те са 87%. А процентът на най-малките - между 9 и 11 години - се е удвоил.

Има обаче ключова разлика между това как децата и родителите им използват Интернет. Както и безброй заблуди.

Основната е презумпцията на родителя, че ако детето знае повече за Интернет от теб, значи знае как да се пази в Интернет. Да, децата се оправят с новите технологии по-добре от възрастните, и за това има съвсем ясни причини - децата са по-гъвкави, израстват с технологиите и имат много свободно време, в които да ги ползват.

Родителите им пък, освен ако работата им не е пряко свързана с това, работят ограничено с Мрежата, ползват малко от възможностите, които тя дава, и я третират като инструмент.

За едно дете Интернет е един цял свят. То разполага с времето, интуитивността и техническата грамотност да изследва както най-интересните, така и най-грозните части на Мрежата.

А в един различен свят е винаги хубаво да имаш много приятели.

Важно за безопасността на едно дете в Интернет обаче не е техническата грамотност, а това, което специалистите наричат дигитално/медийна грамотност. Или умението да се преценява истинността на информацията онлайн и да се общува ефективно и безопасно с другите хора.

Тези умения не са присъщи на децата, защото са деца. Детските им мозъци просто още не са развили способността да вземат подобни решения. 

Родителите имат тази способност в много по-голяма степен поради житейския си опит - въпреки липсата на техническа грамотност.

Което означава, че презумпцията на много родители, че децата им разбират Интернет по-добре от тях, е напълно грешна. И, както сочат данните, тя има опасен ефект - родителите стават все по-либерални и осъществяват все по-малко контрол върху навиците на своите деца в Мрежата.

Какво обаче може да направи един родител? Повечето се сещат за възможността за “родителски контрол” на телевизора, с който още от 90-те се блокираха еротичните канали. Но не им хрумва, че има безброй подобни опции за всички интернет устройства - компютри, таблети, смартфони. Далеч по-добри, при това.

Друго, което може да направи един родител, когато въвежда детето си в Интернет, е да използва Мрежата поне първоначално заедно с него - не просто като урок “не си казвай адреса по чатовете”, а една съвместна, дружна игра. За най-малките - между 7 и 12 - Интернет е една голяма играчка. Като учихте детето си да кара колело, карахте с него, нали? Защо не сърфирате заедно тогава?

Разбира се, дигиталната грамотност е въпрос и на образование. Както се отбелязва и в изследването, Министерството на образованието обаче сякаш не обръща особено внимание на това. Ако децата прекарваха повече време да се научат как да общуват безопасно онлайн, вместо да пишат на забравени програмистки езици или да изучават античен софтуер, опасността за тях щеше да е много, много по-малка.

Тезата на прокуратурата, че 11-годишното момиче е живяло “двойствен живот”, е, меко казано, необмислена. Звучи като начин да се прехвърли отговорността върху детето. 

Да се обвиняват и само родителите е не по-малко абсурдно. Интернет и социалните мрежи са изключителен феномен - млад, агресивен и бързо променящ се. Да се прехвърля топката изцяло на институциите също е несправедливо - те не могат да следят какво прави всяко дете онлайн. Как ще подготвим това поколение, което се роди в Интернет и израстна с него, е обща и лична отговорност - на цялото общество и на всеки родител към детето му.

На същото място, от което идва проблема, може да се намери и решението - така че отворете Google и потърсете. 

Клуб Z счита, че проблемът "Интернет-децата" е изключително важен, затова това е първият от поредицата материали на тази тема. В следващия ще представим някои инструменти за родителски контрол в детайли.