Срещата се състоя на крак във ветровития вход към голяма палатка, съвсем близо до античния зид на Истанбул. Кристиан Уде трябваше да чака почти два часа, докато Реджеп Тайип Ердоган, тогава все още турски премиер, приключи речта си пред членове на неговата управляваща Партия на справeдливостта и развитието (ПСР). След това, същата вечер през август 2005 г., Ердоган и съпругата му дойдоха при тогавашния кмет на Мюнхен Уде. Ставаше дума за джамия, която трябваше да се построи в столицата на Бавария, както и за предстоящите след няколко седмици парламентарни избори в Германия.  Ердоган обеща на мюнхенския кмет социалдемократ, че щял да направи всичко, за да остане Герхард Шрьодер федерален канцлер.

След изборите канцлерът социалдемократ трябваше да отстъпи поста на конкурентката си от ХДС (Християндемократическия съюз – б. р.) Ангела Меркел. Въпреки това от изказването на Ердоган още тогава  стана ясно какви заслуги си приписва относно оказване на влияние върху избирателите в Германия. 

Дванадесет години по-късно, междувременно все по-автократично управляващият президент, съвсем открито се намесва в германската предизборна борба и то далеч не в полза на социалдемократическата партия. Турците в Германия никога не бивало да подкрепят ХДС, нито зелените или социалдемократите и се провикна:

“Всички те са врагове на Турция!”

Ердоган призова турците в Германия да не гласуват за Меркел, Шулц или Зелените

И все пак какво влияние има действително Ердоган върху поведението на германските турци по време на избори? Все пак от 61,5 милиона избиратели, които през септември имат право да изпратят депутати в Берлин, 1,25 милиона са с турски корени. Според малкото социологически проучвания, посветени на тази тема, досега повечето от тях са имали категорично предпочитание – в мнозинството си избираха Германската социалдемократическа партия – ГСДП.

След общите избори през 2013 г. Съюзът на европейско-турските демократи с централа в Кьолн, близко до партията на Ердоган сдружение, заръча следизборен анализ на берлинския социологически институт Data4U. Според резултатите 64 на сто от запитаните избиратели от турски произход са заявили, че са гласували за ГСДП. Но и другите запитани са клоняли по-скоро към лявото или центъра. За зелените и крайната левица са гласували по 12 на сто, едва 7 процента са пуснали бюлетина за ХДС и баварския Християнсоциален съюз (ХСС).

Нови социологически проучвания потвърждават тази тенденция. През 2015 г. 70 на сто от запитаните избиратели с турско потекло са обявили склонност към социалдемократите. И при това допитване ХДС/ХСС биха подкрепили 6 на сто, зелените 13 на сто и крайната левица 10 на сто. Все пак става ясно, че колкото повече са образовани избирателите с турски корени, толкова повече се разграничават от социалдемократите. В огромната си част останалите са твърди привърженици на ГСДП.

Изненадващото е, че живеещи в Германия турци са далеч по-големи привърженици на турския президент, отколкото самите избиратели в Турция. При крайно оспорвания референдум през април т. г. над 63 на сто от упражнилите правото си на глас, които се редяха на опашки пред турските консулства във ФРГ, гласуваха за разширяване правомощията на Ердоган. Това обаче в голямото си мнозинство бяха живеещи в Германия турци, които имат само турско гражданство и те нямат право да участват във вот за Бундестаг (германския парламент – б. р.). Малцинство сред пълнолетните притежава два паспорта, а така и право да гласува в двете държави.

Германия не разреши на Ердоган да говори на митинг в Хамбург

Има обаче доказателства, че Ердоган е харесван и сред много турци с германско гражданство, които имат само немски паспорт.

“Много от живеещите в Германия семейства са с корени от Анадола, днес крепост на партията на Ердоган”, обяснява Йоахим Шулте, директор на социологическия институт Data4U.

Това, както и консерватизмът на живеещите в чужбина общности, обяснява притегателната сила на Ердоган.

Обратното – в Германия поведението при общи избори се определя от социалното положение на мнозина гастарбайтери и на техните поколения. Те, както и техните германски колеги, избират ГСДП и остават чужди на ХДС/ХСС ообено по дебата за водеща култура, се посочва в изследването на Data4U.

Но кого ще следват сега, след като Ердоган се обявява срещу ГСДП, а  нейният лидер Мартин Шулц е срещу Ердоган?

Социологът Йоахим Шулте се позовава на свои проучвания, според които както никоя друга народностна група избирателите с турски корени се информират изключително от телевизионни програми от родината си, като тенденцията за последните години расте.

“Съдържанието на тези програми все повече е по посока на пропагандата и това оказва своето влияние. Мисля, че при предстоящите общи избори (в Германия – б. р.) ще има значителен спад при участието на граждани с турско потекло”, смята Шулте.

---------
 
* Авторът е редактор в ресор “Политика” на в. “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме публикацията му с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.