ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО ПОМИРЕНИЕ НА ДВА СЛАВЯНСКИ НАРОДА

Разпадна се СССР, а две славянски страни — Югославия и Чехословакияи бяха разчленени на съставните им части.

Накратко: победителите във Втората световна война от Източна Европа бяха победени в Студената война и с това започна пренаписването на писаната история. Това съживи стари омрази, една от които с отдавнашен произход — на Полша към Русия.

Вече почти три десетилетия тази омраза се подклажда в полското общество. Последният неин израз е решението на управляващата в Полша националистическа десница за унищожение на всички паметници на Съветската армия със специален закон. Но дали с това полският народ ще реши проблемите на политическото си настоящ и още повече – на политическото си бъдеще?

Безспорно обаче, е друго – че това деяние ще има дълбоко отражение върху цялата политика на европейския континент. Нас – българите, като славянски народ, не може да не ни интересува ще се състои ли все пак някога историческото помирение между толкова близките два големи славянски народа – руския и полския .

За да се отговори на този въпрос трябва да се видят нещата в тяхната историческа дълбочина — поне с едновековна давност, т.е. откакто съществува възстановената полска държава.

Първата световна война бе последвана от краха на трите европейски империи — Руската, Немската и Австро-Унгарската. На тяхно място се появяват нови – вече национални държави, но със спорни граници, с големи маси етнически чуждо население в тях, надъхани със съответния агресивен национализъм.

Особено конфликтно в това отношение е положението с Полша. Това не е случайно. Полша е страна с велико минало, но от началото на 18 век до 1918 г. тя е лишена от собствен държавен суверенитет. Полският народ съществува разпръснат заради своята многобройност нашироко сред други национални общности – немци, украинци, белоруси, литовци като само 40% от него живее в компактна маса.

Съвременна Полша се ражда в огъня на войната ѝ със Съветска Русия през 1919–1920 г., което дава отражение върху отношенията между тях и в периода между двете световни войни. Естествен резултат от тези отношения е т.нар. „Пакт Рибентроп-Молотов” от август 1939 г.

Полско-съветските отношения остават изключително сложни и в целия ход на Втората световна война. Тогава, създаденото в Лондон полско емигрантско правителство, се държи крайно враждебно към СССР. То създава своя армия в окупирана Полша – Армия крайова. Но левите, приятелски настроени към Съветския съюз сили създават друга, своя национално-освободителна армия –Армия людова.

В състава на британската армия воюват десетки хиляди поляци, а в състава на Червената действат две полски дивизии.

Както винаги и сега Полша е раздвоена в своето отношение към Русия. Съвсем не е вярно, че русофобията е тази, която обединява полския народ. Напротив – тя го разединява. Просто полската русофобия е по-истерична от другите. Полският народ го обединява могъщата традиция на католицизма, постоянно превръщан от консервативните обществени сили на Полша в истински религиозен фундаментализъм. През 1943 г. тези сили веднага приеха гьобелсовата версия за убийството на 20 хил. полски офицери в Катинската гора край Смоленск и страстно я поддържат и до днес, въпреки нейната доказана и от международен съд несъстоятелност. На съвестта на десните националистически сили лежи и авантюрата с Варшавското антихитлеристко въстание, вдигнато без съгласуване с Червена армия, спряла настъплението си на Висла след изтощителни боеве. Когато след броени месеци Червената армия започва мащабна, добре подготвена настъпателна операция Полша е освободена. За освобождението на изстрадалия братски народ Червената армия заплаща с живота на 600 хил. жертви. Днес, крайно дясното правителство на Полша ще руши паметниците точно на тези жертви…

Изключително напрегнатите през цялата война отношенията между полското емигрантско правителство в Лондон и СССР, както и безспорната голяма значимост на Полша в Европа са причина „полският въпрос” да стои неизменно в центъра на вниманието при срещите на лидерите на САЩ, СССР и Великобритания . Така, ако на конференцията на “тримата големи” в Техеран (28.11– 1.12.1843 г.) на „ полския въпрос” е било отделено едно заседание, то на срещата в Ялта (4–11.02.1945 г.) той вече се е разглеждал на всичките осем заседания.

Този „въпрос” не слиза от дневния ред и на Потсдамската конференция.

Войната завърши победоносно както за западните съюзници , така и за Съветския съюз и Полша .Тази война бе трагична за всички европейски народи. Особено разрушителна и кръвопролитна бе тя за народите на СССР и Полша. СССР даде в нея 26 млн. жертви, Полша — 3,6 милиона.

Позицията на СССР за Полша, изразявана и на трите срещи на “тримата големи” бе ясна и категорична – Москва е заинтересована следвоенна Полша да бъде силна, териториално уголемена и да събере в новите си граници възможно най-голяма част от полския народ.

На Ялтенската конференция Й. Сталин заявява, че с това „Русия се разплаща с полския народ за вековните страдания, причинени му от царизма”.

Въпреки съпротивата на западните му съюзници СССР налага 12 и половин милиона немци да бъдат изселени от Силезия и Западна Прусия, за да се освободи “жизнено пространство” за полския народ и държава.

Самата Прусия престана окончателно да съществува като историческо държавно образувание и дори като немска провинция.

„Парадоксално“ е, но е факт — истинският архитект на съвременна Полша – горда членка на НАТО и Европейския съюз е не друг, а Й.В. Сталин!

Факт е, че докато той настояваше за създаването на“могъща и голяма Полша”, У. Чърчил заявяваше, че “няма особено високо мнение за поляците”, а Фр. Д. Рузвелт, както подобава на американски президент — че повече отколкото границите на Полша го интересуват “6-те милиона поляци, живеещи в САЩ и представляващи негови перспективни избиратели”…

А в какво е парадоксът? Това, че след войната – през 1947 г. тогавашното полско правителство предлага на Й.В. Сталин Полша да влезе в състава на СССР, а днес благодарна Полша възхвалява своите западни съюзници и хули „злия тиранин Сталин“. И така, премахването на паметниците на Червената армия в Полша, при това със специален закон, дълго ще събужда в Полша духовете на омраза към всичко руско.

Това обаче не е омраза на полския народ към славянсните им братя на изток. Това е омразата, която изпитва към Русия десен националистически елит на Полша. Този т.нар. елит, със своя светоглед и манталитет, по нищо не се отличава от онзи, който ръководеше страната между двете световни войни и доведе Полша до катастрофата от 1939 година..

Никога през последните тридесет години ръководителите на тази държава не се и опитаха да подобрят отношенията с могъщия си източен съсед. Не показаха никакъв стремеж към разкриване на истината и за положителните моменти от взаимотношенията на двата славянски народа от недалечното минало, които безспорно съществуват.

И все пак – няма ли никакъв шанс да се стигне до историческо помирение между двата братски по произход народа?

Имаше такъв шанс! Помирението бе започнало по времето на социализма и се приемаше от все по-големи части от полския народ. Но от тридесет години насам се прави точно обратното. Затова, докато там властват тези сили някакво помирение между Полша и Русия няма да има.

И ве пак – помирение може и да има!

Но кога и как?

Когато обединена и могъща Германия поиска да ѝ бъдат върнати онези територии, които ѝ бяха отнети от победилите я във войната съюзници и бяха подарени на благодарна Полша от „кървавия тиранин Й.В. Сталин”. ..

Някой ще каже: „Това е невъзможно” !

Че на малко ли „невъзможни” неща станахме свидетели през последните трийсет години?

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител