Какво ще направите, ако ви помолим да напишете нещо, което не е вярно?

Седях в конферентна зала на 10-ия етаж в офисите на "РИА Глобъл", известни още като бюрото на руската новинарска агенция "Спутник" във Вашингтон, където бях дошъл на интервю за работа. Беше в средата на декември, малко повече от месец след изненадващата победа на Доналд Тръмп на изборите, и кандидатствах в компанията, за да избягам от това, което наричах "фрийлансърски ад" - период в моя живот, в който никога не знаех кога ще дойде следващият хонорар или дали ще бъде достатъчен, за да се издържам.

Въпросът ме изненада. Разбира се, знаех, че "Спутник" е държавен и има репутация, че понякога работи бързо и свободно с фактите, но дали интервюиращият проверява моята готовност да излъжа, или иска да разбере дали притежавам етиката, която се цени в повечето информационни агенции?

- Бих напуснал - отговорих аз. 

Тогава обясних, че няма да имам проблем да работя за една спонсорирана от държавата организация за новини - дори и за руска - стига да имам редакционната независимост, която бих имал във всяка журналистическа организация. Има много спонсорирани от държавата новинарски организации, включително Би Би Си, "Гласът на Америка", АФП и "Ал Джазира", които вършат отлична работа.

Моят събеседник, висок мъж с плътен акцент на име Пьотр Мартиничев, отговори, че "Спутник" не се различава от тези агенции и, сякаш удовлетворен от отговора ми, по-късно ми каза, че съм нает да бъда първият кореспондент на "Спутник" в Белия дом.

Но когато излизах от кантората пет месеца по-късно - със заповед за напускане в ръка - се сетих за този момент и за моя отговор, се зачудих - защо въобще ме беше наел?

***

Още от първия ден, когато се настаних в нюзруума на "Спутник" през януари, нещо изглеждаше не както трябва. За място, което се представяше като голяма международна телеграфна и информационна агенция, видно нямаше много опитни хора на върха.

Повечето хора асоциират "Спутник" с уебсайта SputnikNews.com, който е достатъчно подстрекателски и възмутителен, че Foreign Policy му даде псевдонима "Buzzfeed на пропагандата". Но по-голямата част от собственото репортерство на "Спутник" се извършва от репортерите на Sputnik Newswires - клон на компанията, която има своите корени в някогашната добре позната агенция РИА Новости. Нейното съдържание е скрито за платен платформа, достъпна за неизвестен брой абонати, но когато един материал е достатъчно важен, в крайна сметка стига и до SputnikNews.com

Като един от тези репортери, аз докладвах на триумвират от редактори: Мартиничев (който ме интервюираше и ме нае), Анастасия Шевелева и Златко Ковач. Мартинечев и Шевелева бяха руснаци и никой не изглеждаше по-възрастен от моите (тогава) 34 години. Двамата не знаеха много за това как журналистиката работи в САЩ, тъй като считаха обичайни практики - като това да пазя в тайна имената на моите източници дори от тях, както и да ползвам фирмени ресурси за храна и напитки, когато се срещам с тези източници - за скандални.

Ковач, който е родом от Македония, но и натурализиран гражданин на САЩ, дори не е журналист, е прекарал кариерата си в "Дженеръл Дайнамик", преди да бъде натоварен да ръководи Southeast European Times - многоезичен уебсайт, насочен срещу пропагандните усилия от страна на Русия към Балканите. След като финансирането за тази програма изтича, Ковач - който твърди, че говори с лекота шест езика - минава от другата страна на пропагандната война.

И докато други колеги (включително един или двама американци) често редактираха репортажите ми, руснаците (и Ковач) бяха тези, които безспорно бяха шефовете и които имаха собствена политика, която не винаги включваше цялата истина.

Това стана очевидно, след като за пръв път започнах да бъда посочван за въпрос от шефа на пресцентъра в Белия дом Шон Спайсър. Един от първите пъти, когато зададох въпроса пред камера, беше в петък, началото на март 2017 г., когато попитах защо Тръмп отказва да използва финансирането, одобрено от Конгреса, за да изпрати оръжия на Украйна, с които да съдейства в борбата на тази страна срещу руската агресия.

Тогава не знаех, но наруших едно от най-големите неписани правила за това как се правят нещата в "Спутник".

На практика мисията на "Спутник" - "Разказване на неразказаното" - означава, че съдържанието трябва да отразява руската страна на всяка новинарска история, независимо дали тя има нещо общо с реалността или не. Когато става въпрос за Крим например (който е окупиран от руски войници от 2014 г. насам) никога не можеше да пишем по този въпрос, без да включим бележката, че 90% от жителите на полуострова гласуваха да се присъединят отново към Русия в референдум. Разбира се, когато включа подробности за танковете и въоръжените мъже, които обхождаха улиците, докато народът на Крим гласува в този референдум, това биваше изтривано от репортажа, преди той да бъде публикуван
Когато питах за Украйна, аз базирах моя въпрос на реалността. Обратният натиск беше мигновен.

В понеделник - на следващия ден в офиса - получих имейл от Мартинечев, който ми поръча да изясня бъдещите въпроси, които възнамерявах да задам в Белия дом с моите редактори, "така че всеки да е наясно". Това е, инструктира ме той, в случай, че редакторите ми нямат конкретен въпрос, който да задада.  Моите въпроси "никога не трябва да бъдат изненада", писа ми той. "Ние също се нуждаем от спешни въпроси, в случай че [някой] зададе същото преди нас."

Така че всяка сутрин изпращах въпросите си по имейл, а неговият отговор почти винаги ги отхвърляше в полза на собствените му въпроси по други теми, без значение доколко са свързани с реалността или не.

Например, около две седмици след атаката на Асад със зарин в провинция Идлиб в Сирия и една седмица след като Тръмп реагира, като бомбардира сирийско летище, аз изпратих на Мартиничев два въпроса, свързани със сирийските мирни преговори и правителствената политика за Икономическия форум в Санкт Петербург. В отговор той ми спомена за статия на уебсайта на RT, руския канал за новини, който, подобно на Sputnik, се контролира от руското правителство. Статията разказва за професор по имиграция в Масачузетския технологичен институт, който въз основа на някои снимки, които бе видял, някак си е измислил идеята, че нападението е извършено от сирийски бунтовници, а не от правителството на сирийския диктатор Башар Асад. (В този момент правителството на САЩ не само бе преценило, че режимът на Асад е бил отговорен за атаката, но и че сирийският режим и Русия са се опитали да прикрият този факт). Мартиничев също така посочи доклад, според който Ислямска държава е взривила стара бомба край Мосул, което изглеждаше в противоречие с тезата на САЩ, че никой освен режима на Асад няма технологията да извърши газовата атака. (Разбира се, докладът пренебрегваше факта, че ипритената бомба е вероятно по-стара от мен и не би довела до каквито и да е жертви, докато високоефективният зарин е бил пуснат от самолет).

На редовния тв брифинг в Белия дом ми беше заповядано да попитам Спайсър дали Белият дом или американското разузнаване планират да разгледат "алтернативните версии и новите данни" за атаката в отговор на констатациите на професора и атаката на "Ислямска държава".

Историята ще отбележи, че не съм вдигал ръката си много високо за някои от тези въпроси. Но потърсих лично Сара Хъкаби Сандърс, като смутено започнах въпроса с "Моят редактор не се отказва от това…"

Когато се върнах в офиса, Мартиничев изрази разочарованието си, че не бях задал въпроса пред камерата (сякаш имах контрол над това кой ще бъде посочен от Шон Спайкър) и обясни, че Москва иска от мен да питам Спайсър защо химическата атака на ИДИЛ не е накарала американското правителство да изпрати ракети в Ирак по начина, по който са бомбардирали Сирия, след като Асад е обгазил собствения си народ.

Но целта на въпроса не беше да се получи отговор, а да се използва платформата на телевизионния брифинг, за да се представи правителството на САЩ като лицемерно, тъй като не реагира на използването на стара ипритена бомба от страна на Ислямската държава по същия начин, по който реагира на употребата на зарин срещу цивилни.

Започнах да осъзнавам, че мисията на Спутник всъщност не е да съобщава новините, а по-скоро да пробута история, която или да създаде съмнение за ситуации, които не бяха ласкателни за Русия и нейните съюзници, или да навреди на репутацията на САЩ и техните съюзници. Например когато бюджетът на Тръмп предлагаше огромни съкращения на чуждестранната помощ, която пращаме на Украйна. Макар че те бяха в резултат на масово намаляване на средствата на Държавния департамент и други агенции, ми беше казано да питам дали това не е свързано с неуточнена "корупция" в правителството на Украйна. Вместо да се унижавам, като задавам подобен глупав въпрос пред камерата, аз изпратих имейл на говорител на Белия дом. Като се имаше предвид колко смешен е въпросът, не бях изненадан, когато не получих отговор.

Като се има предвид заключението на правителството на САЩ, че руското правителство се е намесило в изборите през 2016 г., използвайки фалшиви новинарски материали и пристрастно съдържание в новинарски сайтове като "Спутник", за да навреди на кандидатурата на Хилъри Клинтън и да укрепи Тръмп, може да се предположи, че ми е заповядано да пиша истории в полза на Тръмп. Никога обаче не съм го правил. Вместо това репортажите, които ми бяха възлагани постоянно, могат да се използват, за да се прокара тезата, че правителството на САЩ е лицемерно, корумпирано и няма моралната позиция да се изправи срещу диктатурата на Путин по отношение на правата на човека или друг подобен въпрос. Една изтъкната журналистка, която пишеше в подкрепа на Тръмп и работеше по време на изборите в "Спутник", ми каза, че никога не е била карана да пише репортажи в негова подкреп, но често го е правила по собствена инициатива. Друг бивш репортер на "Спутник" заяви, че е притискан да използва контактите си, за да получи хакерските имейли, принадлежащи на бившия директор на ЦРУ Джон Бренан, и е уволнен, след като отказва да пренася крадени данни.

Възможно е Белият дом също да е вярвал, че "Спутник" ще бъде приятелски настроен, тъй като първоначалното ми приемане от пресслужбата в Белия дом беше топло и приветливо, поне докато не започнах да задавам въпроси - например защо Тръмп няма да изпрати оръжие в Украйна. И защо Джаред Кушнер е пропуснал срещи с руснаците от формулярите си за разрешение за сигурност - това показа, че възнамерявам да върша работата си като всеки друг репортер. След това достъпът ми до Белия дом стана почти несъществуващ. Както много други репортери там трудно получавах отговор на въпросите си и отговор на имейлите си.

Бях редовно критикуван в социалните медии за разпространяване на пропаганда; Някои хора дори ме обвиниха в предателство. Винаги съм защитавал себе си и моите колеги. Поне в началото го виждах така -  просто си върша работата по начина, по който бих свършил всяка друга и не разпространявах дезинформация. Но в края на краищата всички малки детайли, които бях забелязал за работата ми в "Спутник", която съвсем не беше като всяка друга информационна агенция, започнаха да се съчетават и станах все по-неспокоен. Осъзнах, че няма значение колко много съм работил или колко агресивно съм се борил с тезите, които моите шефове ми налагаха - докато работех в "Спутник", щях да допринеса за разпространението на дезинформация и пропаганда, дори ако не аз бях този, който я пишеше.

Започнах да се оглеждам за работа и да питам по-опитните колеги извън "Спутник" за съвет как най-добре да се измъкна.

***

Ако през първите месеци в "Спутник" започвах да се безпокоя, че нещата няма да са така, както ми бе обещано, последната седмица премахна всякакво съмнение за това.

На 22 май Белият дом проведе брифинг с бюджетния директор Мик Мулваню по време на който попитах какъв е смисълът в предложението семействата с родители, които са нелегални имигранти, да не получат данъчно облекчение за децата си, дори когато децата са американски граждани. Един журналист от "Вашингтон пост" отбеляза въпроса ми, идентифицирайки ме като репортер на "Спутник" в Белия дом, и написа: "Бюджетът на Тръмп е толкова жесток, че дори инструментт на руската пропаганда го критикува"

Това не направи шефовете ми щастливи. Характерна особеност на "Спутник" е, че имената на репортерите рядко придружават историите, които пишат. Макар че успях да се преборя с тази практика в няколко случая, никога не ми бе дадена конкретна причина защо "Спутник" иска репортажите да са анонимни. Мога да предположа, че те искаха никой да не може да бъде подведен под отговорност за грешки, лъжи или полуистини в някой репортаж. Когато "Вашингтон пост" ме посочи като репортер на "Спутник" в Белия дом, шефовете ми посочиха, че не са доволни и че фирмената политика е да не сe подписват репортажите.

Борих се и срещу най-нелепите въпроси, които искаха да задам в Белия дом, така че със сигурност те знаеха и за моите колебания. В деня, след като един редактор ми се скара за статията в "Пост", донесох куфар в офиса, уж за да пренеса резервен костюм, който държах там. Но всъщност се подготвях да събера нещата от бюрото си и да предам предизвестието си.

Така и нямах тази възможност. На 26 май - няколко дни след като статията в "Пост" разби анонимността ми - бях привикан на среща с Мартиничев и друг човек, който никога не бях срещал. Той бе много по-възрастен и говореше със силен руски акцент. Представи се като Михаил Сафронов, началник на бюрото на "Спутник" във Вашингтон - макар че никога не го бях виждал в офиса.
- Когато президентът се върне от Европа, бихме искали да го питаш за случая със Сет Рич - каза Мартиничев.

Сет Рич беше служител на Националния комитет на демократите, убит в дома си близо до Вашингтон. Местната полиция обяви случая за грабеж, завършил фатално. Но мнозина в периферията на американската политика пробутваха идеята, че убийството му е отмъщение за това, че е изпратил хиляди имейли на Националния комитет към Уикилийкс по време на изборите през 2016 г. По-рано този месец Fox News разказа история, в която се твърди, че частен детектив е намерил информация, свързваща убийството на Рич с кражбата и изтичането на тези хиляди имейли, а десните медии избухнаха с тезата за потулване на случая от страна на семейство Клинтън, Демократичния национален комитет и консултанта по комуникации на демократите, който помагаше на семейството на Рич в справянето със ситуацията.

Чудех се - това тест ли е? Нямаше начин Мартиничев или Сафронов да мислят, че това е сериозна история, след като "Фокс Нюз" я изтегли няколко дни по-рано.

Отговорих, че не ми е приятно да задавам въпроси или да пиша за подобно нещо, което не е базирано на каквито и да е факти. Но тази история имаше някаква цел и "Спутник" нямаше да се откаже. Ако читателите биха могли да повярват, че Рич е пуснал имейлите, това щеше да отхвърли вината от руските хакери, които са отговорни за теча на данни според САЩ.

Това е последната капка, казах си аз, и си отворих устата, за да го кажа. Но преди да мога да обясня, че не мога да продължа да работя там при тези условия, Мартиничев ме пресече.

"В такъв случай незабавно прекратяваме договора ти", каза той, като отвори папка, за да ми представи заповед за уволнение.

Попитах дали ме уволняват, защото отказвам да съобщавам лъжи или по някаква друга причина, но нито той, нито Сафронов ми дадоха обяснение. Вместо това казаха, че бюрото във Вашингтон може да ме уволни по всяко време, без да ми даде обяснение за това. Месеци по-късно, когато Yahoo News публикува историята за напускането ми, говорител на "Спутник" заяви, че съм уволнен поради "проблеми, свързани с производителността" ми. 

Ако Мартиничев или другите ми редактори са имали проблем с работата ми, не са ми го казали. Редовно пристигах преди работното време, за да се подготвя за деня, и често оставах след работното време. Никога не ми е казвано, че има проблем с производителността ми, който да доведе до уволнение.

Извадих куфара си, прибрах си нещата и усетих, че тежестта на толкова много месеци от нетърпими условия се вдига от раменете ми. Излязох от офисите на "Спутник" за последен път, и написах в Туитър: "Вече не работя За @SputnikInt - с удоволствие ще ви разкажа защо. Моля, не се колебайте да се свържете с мен. "

От първия си ден в "Спутник" наистина вярвах, че дори и в руска държавна служба за новини мога да върша добра работа, стига да поддържам собствените си етични стандарти. Дори вярвах, че декларираната от "Спутник" мисия - да "разкаже неразказаното" - е важна и си струва усилията. Другите държавни новинарски служби имат за цел да съобщават новини, игнорирани от частните медии и да предоставят различна ггледна точка. Много от тях вършат чудесна работа.

Но когато "неразказаното" не е разказано, защото не е вярно, а "алтернативната перспектива" е начин да прокарате дневния ред на враждебното правителство, като разрушите репутацията на другите държави, цялата етика в света не може да ви помогне. Мислех, че "Спутник" ме искаше за моите умения като журналист, но това, което искаха, беше да използват опаковката на журналистиката, за да прокарат своите цели. Няма да направя грешката да повярвам на някой като Мартиничев отново.

Бел. Ред. : Мартиничев отрича да е задавал подобен въпрос в интервюто с Файнберг. И твърди, че обстоятелствата около уволнението му не са така, както той ги съобщава.

"Твърдението, че Сет Рич е бил споменавам в последната среща е пълна фабрикация. Тази история няма нищо общо с причините за уволнението на г-н Файнберг"

Освен това Мартиничев добавя:

"Твърдението, че задаването на въпроси пред камера в Белия дом е с цел промотиране на конспиративни теории е безумно. Всички въпроси са зададени, за да разберем каква е позицията на администрацията по различни теми."

В отговор на обвиненията на Файнберг, главният редактор на "Спутник" отговаря така:

"Тъй като списание "Политико" вярва толкова много на твърденията на г-н Файнбърг, би било ужасно лицемерно от ваша страна, ако не го наемете, за да докажете какъв прекрасен журналист е той. Ще се радвам, ако докажете, че грешим. Моля, информирайте ме, ако смятате да наемете г-н Файнбърг. С удоволствие ще ви предоставя препоръка."

Препечатваме статията от списание "Политико". Андрю Файнбърг е американски журналист, базиран във Вашингтон.