Сръбско-македонската дипломатическа криза, възникнала след като Белград изтегли членовете на дипломатическата си мисия от Скопие, стана повод за различни коментари и реакции и в България. Една от тези реакции е на бившия лидер на ДСБ Радан Кънев. Тезата на Кънев, че България се бави с официален отговор на напрежението между Белград и Скопие и че сега бил шансът България да защити постиженията от договора си с Македония буди известно безпокойство – не заради друго, а защото показва едно незадоволително ниво на познаване на същността на договора между България и Македония, както и в голяма степен непознаване на реалностите в балканския политически пейзаж.

Преди всичко трябва да се отбележи, че българската позиция на запазване на дискретност и на мълчание по въпроса за кризата между Белград и Скопие е възможно най-добрият избор за поведение за София в подобна ситуация. Тъкмо по този начин България защитава в най-голяма степен достиженията и смисъла на договора, подписан между Бойко Борисов и Зоран Заев в контекста на общорегионалната му значимост и на смисъла и енергията, които този договор дава за бъдеща европеизация на региона на Балканите. С българската дискретност на Европа и на региона е показано, че за пореден път България демонстрира равнопоставеност в своя подход към своите съседи и че подписаният между София и Скопие договор е на напълно равноправна, равностойна и взаимноизгодна основа.

София мълчи, а трябва да осъди сръбската агресия срещу Скопие

Смисълът на този договор е да отвори шансове за европерспектива на Република Македония и в никакъв случай не означава каквато и да било постигната историческа, политическа или стратегическа победа и доминация на София над Скопие. Тъкмо обратното – ако България бе реагирала непредпазливо и бе влязла в ролята на патерналистичен фактор, който си позволява да говори от името на Македония, това щеше да даде още повече основания на наши недоброжелатели да твърдят, че наистина подписаният между Борисов и Заев договор е изцяло в полза на България и едва ли не, че македонската държава е претърпяла някакво поражение.

Колкото до разширения контекст на проблема за усложнените отношения между Белград и Скопие, може да се каже, че има един общ знаменател в европейската политика на Белград и в опита на Сърбия да гради стратегическа европейска перспектива. Този общ знаменател се нарича Споразумението между Балград и Прищина, подписано през 2013 г. в Брюксел. Това споразумение дава европейска проекция в отношенията между Белград и Прищина по начин, който достига дори до там двете страни да поемат ангажимент на пречат една на друга и да не организират коалиции една срещу друга в случай, че една от двете първа стане член на ЕС. Смисълът на тази точка 14 от споразумението между Белград и Прищина беше в това то да бъде контрапункт на един от най-големите проблеми в балканската история – спорът за името, който Гърция и Македония водят от десетилетия.

Това споразумение от Брюксел означава, че в стратегически план, за да бъдат решени и изчистени проблемите между Белград и Прищина, единствената възможност е това да се случи в общоевропейски контекст на пълноценно интегрирани държави. Това още веднъж доказва, че поставянето на интеграцията на Западните Балкани в ЕС като приоритет и на българското председателство е с особено висока не само политическа, но и практическа, а и стратегическа стойност. От тази гледна точка България избра вярно поведение. Дискретното премълчаване на т.нар. конфликт между Белград и Скопие дава още един шанс в един не много далечен момент България отново да влезе в ролята на европеизиращ фактор и с инструментите и ценностите на ЕС и на европейските политически отношения да помогне още веднъж за модернизацията и европеизацията на нашия регион. 

Коментарът е публикуван в БГНЕС.