Масово пациентите са зле информирани за лечението си

Под една четвърт от пациентите получават информация за възможните алтернативи на предложеното лечение, рисковете и очакваните резултати, а са информирани само за диагнозата и лечението. Пациентите не са добре информирани и по отношение на услугите, за които трябва да плащат в болниците, като при 60% "изборът" на платените услуги е бил задължителен. Хората не са осведомени добре и за това, което им предстои преди операция, извършване на образна диагностика или друга специфична процедура, както и за лекарствата, които им се прилагат. Това показват резултати от проучване сред 540 пациенти, извършено в периода май-юли. "Резултатите показват, че информираното съгласие все още се възприема като досадна подробност, една от многото бланки, които пациентът трябва да подпише, а не като един от най-важните процеси между лекар и пациент, които се осъществяват по време на лечението", коментира пред Mediapool авторът на проучването Мария Шаркова, която е адвокат, специализиран в областта на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения. Тя посочи, че в повечето случаи пациентите са информирани само за диагнозата и лечението. "Това означава, че масово не се спазват изискванията на Закона за здравето лекарят да уведомява пациента не само за диагнозата и лечението, но и за много други важни обстоятелства: възможни рискове от лечението, прогноза, риск при отказ от лечение, странични ефекти от лекарствата и т.н.", коментира тя. Информираното съгласие е най-сигурната застраховка за лекаря Шаркова обясни, че информираното съгласие е еднакво важно за двете страни в този процес, защото по този начин едновременно се защитават правата на пациентите, но и това е най-сигурната "застраховка" за лекаря. Според трайно установената съдебна практика, пациентът не носи риска от усложнения, за чието настъпване не се е съгласил. Ето защо колкото по-информиран е той, толкова по-защитен е лекарят. В същото време анкетата показва, че това е само един формален процес, в който се предоствя една бланка за подпис без да се води реална дискусия. Например само 30% от пациентите действително прочитат какво пише във формуляра за информираното съгласие и само 29% твърдят, че е имало служител, който да разясни написаното и да отговаря на въпроси. "Проучването показва, че почти половината от пациентите не са разбрали всичко, което е било написано във формуляра за информирано съгласие. Тъй като голяма част от респондентите в анкетата (близо 80%) са с висше образование, това означава, че дори добре образовани хора са се затруднили при прочита им", коментира Шаркова. Резултатът показва, че не се спазва изискването информацията да бъде предоставяна на разбираем език, достъпен за пациента и неговото ниво на разбиране. "Действително опитът ми показва, че често на формулярите за информирани съгласия се посочват диагнози на латински, твърде общи твърдения, номера на клинични пътеки, съкращения (ПКК, ДКК, КАТ и т.н)", допълни тя. Близо 65% от пациентите обясняват, че не са успели да прочетат информацията в документа за информирано съгласие, защото не им е предоставено необходимото време. Масово раждащи жени споделят, че по време на силни контракции им се предоставят документи за прочит и подписване, което ги затруднява. Шаркова коментира, че това нарушава изискването документите да се предоставят своевременно, което е залегнало в Закона за здравето. По време на лечението само 24% от пациентите получават пълна информация за лекарствата, които им се дават. Малко повече споделят, че знаят само името на лекарството, но не и допълнителна информация: какво е предназначението му, възможните странични ефекти и т.н. Близо 60% от хората са "задължени" да изберат платени услуги Малко над една трета от хората отговарят, че са получили информация относно заплащането на медицинската помощ. 22% отговарят, че не им е било обяснено, а 41%, че са получили информация само какво трябва да заплатят те. Над 50% отговарят, че при плащане в болница са получили документ за това, от който е ставало ясно за какво плащат, но в същото време близо 30% казват, че от полученият за плащането документ не става ясно за какво дават пари. 14 % изобщо не са получили документ за платеното от тях. На въпрос дали са получили възможност за избор дали да ползват платените в болницата услуги едва 35.2% отговарят утвърдително. Почти 34% казват, че са получили информация, но "изборът е бил задължителен", а други 27% казват, че изобщо не са получили информация и пак са били задължени да платят допълнително. Сред допълнително платените услуги в болниците са както формата "избор на екип", така и различни медицински консумативи, които не се покриват от клиничната пътека, но от проучването не става ясно какъв избор на платени услуги визират респондентите. Същевременно хората са единодушни (63%), че когато посещават лекар или болница срещу заплащане получават повече информация отколкото при прегледите и лечението, поети от здравната каса. Едва 28.5% не откриват разлика между двата вида прегледи, а 3% казват, че получават повече информация при лечението по НЗОК. "Важно изискване на Закона за здравето е пациентът да е наясно за кои услуги заплаща частично или изцяло НЗОК, какви допълнителни услуги може да получи пациентът срещу заплащане, необходимо е да има достъп до ценоразпис, а когато заплаща-да е наясно какво е заплатил. Освен това пациентът не може да бъде принуждаван да избира определени услуги, което нарушава правото му на свободен избор, установен в Наредбата за осъществяване на достъпа до медицинска помощ", коментира Шаркова. Неадекватна комуникация с пациента По време на престоя в лечебното заведение също са налице данни, че не се комуникира адекватно с пациента. Шаркова обясни, че правото на информирано съгласие не се изчерпва с еднократното му предоставяне, а е непрестанен процес, по време на цялото лечение. В същото време само 30% от пациентите твърдят, че са получавали информация по време на целия престой, като почти толкова са и тези, които са информирани "от време на време". Освен това половината от пациентите не са узнали имената на всички служители измежду медицинския персонал, които се грижат за него и в повечето случаи са узнали тези имена от баджовете им, а не от самите служители, които да се представят. Макар това да не е регламентирано в закона, показва сериозни комуникативни пропуски от страна на медицинския персонал. "Съвсем нормално е, когато двама души общуват, да се представят един на друг. Всъщност много често пациентите споделят, че е практика в лечебните заведения да има едно неперсонифициране на самите пациенти: лекарите не знаят имената им, говори се за "пациентът в първа стая, трето легло" или "пневмонията в пета стая". Също много пациенти споделят, че персоналът се обръща към тях на "ти", но очаква пациентът да се обръща на "вие", заяви Шаркова. Данните показват, че се нарушават правата на пациента за достъп до медицинската документация. По закон всеки пациент има право да получи пълен достъп до своите документи, както и своевременно да получи копия, ако пожелае. Как да се подобри общуването в здравната система? "Всички тези данни потвърждават, че е налице дефицит в медицинското образование, изразяващ се в липсата на обучение по комуникация. Добре е да се използват ресурсите на медиацията например, които могат да изградят основни комуникационни умения у медицинския персонал и да му помагат дори в критични и сложни ситуации", коментира Шаркова. Тя посочи, че е необходимо лекарите да са ясно информирани за ползите от процеса на информираното съгласие, да го припознаят като своя застраховка, а не като поредното задължение или бюрократично изискване. "Множество международни проучвания показват, че по-добрата комуникация с пациента намалява броя на заведените дела срещу болници и лекари", коментира тя. Освен това според нея Законът за здравето трябва да бъде презициран като ясно се дефинира дали е възможно пациентът да упълномощава трети лица да изразяват информирано съгласие вместо тях (например ако страдат от деменция, ако им предстои тежка операция, която няма да им позволи да участват адекватно в процес на информиране). Трябва да се предвиди възможност информираното съгласие да се предоставя и преди хоспитализирането когато то се отнася до раждане. Така бъдещата майка ще има възможност да се запознае с информацията, да вземе спокойно решение и да направи своя избор. "В момента Законът за здравето не разрешава и пациентът да дава предварителни писмени указания за поведението на лекарите в случай, че в критичен момент не може да изрази съгласие. Напоследък често получавам запитвания от пациенти дали може да подпишат декларация против реанимиране", коментира Шаркова.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/masovo-patsientite-sa-zle-informirani-za-lechenieto-si-news268384.html

Свързани новини: