Външният дълг – най-строго пазената тайна на комунистическия режим

Фиаското на комунистическия тоталитарен режим и плановата му икономика е фиксиран още през есента на 1987 г., но Тодор Живков решава да продължи да поддържа илюзията за своето управление още две години в името на собствената си власт с цената на взимането на нови краткотрайни и по-скъпи кредити от западните банки.

С тях външният дълг е увеличен от 7,5 млрд. долара на 10,5 млрд. долара, който през първото тримесечие на 1990 г. нараства на 11 млрд. долара.

За своите нови читатели сайтът desebg.com припомня завещанието, което комунистическото управление така усърдно крие от българското общество през 1989-1990 г., публикувайки документи от архивите. Върху тях стои най-секретният гриф по това време в държавата – „строго секретно от особена важност”.

А цифрите са пределно ясни и очертават третия банкрут на комунистическата система през 45-годишното ѝ управление, след тези през 1960 г. и 1977 г. Те показват, че дълговете на комунизма задушават демокрацията и изключително много затрудняват пътя към нея още в началото на прехода.

Първият от документите е строго секретна от особена важност докладна записка от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков до Георги Атанасов, член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет и ръководител на групата по валутните въпроси от 29 януари 1990 г. (ден преди откриването на ХIV извънреден конгрес на БКП).

В нея се дава информация за ползването на валутни средства от т. нар. стратегически валутен резерв в размер на 1 млрд. долара, което управлението поддържа до 1989 г. в западни банки. През октомври 1989 г., още докато Живков е на власт, от него се теглят 300 млн. долара.

Банкерите информират, че в първото тримесечие на 1989 г. предстоят плащания по външния дълг общо в размер на 1 млрд.  и 460 млн. долара, които не могат да се покрият. Както самият генерален секретар на БКП по това време Петър Младенов успешно определя по тайна среща през ноември 1989 г. с ръководния състав на МВР и ДС управлението на Тодор Живков (респективно на БКП) е довело страната до „просешка тояга”.

Цифрите говорят сами – валутните постъпления за януари 1990 г. са едва 30,2 млн., а валутните разходи възлизат на 258,6 млн. По тази причина с документа е поискано използването на още 300 млн. долара от валутния резерв.

В края на записката банкерите информират премиера Атанасов, че ако не „настъпи промяна в получаването на нови кредити или засилване на валутните постъпления, банката трябва да обяви прекратяване на разплащанията и да направи искане пред кредиторите за разсрочка на дълга”.

Вторият документ е строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина. Той е подписан отново от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков (и двамата разкрити като сътрудници на ДС, бел. ред.).

Адресиран е до председателя на Министерския съвет Андрей Луканов и е от 15 февруари 1990 г. (Луканов поема премиерския пост на 5 февруари 1990 г. с решение на 14-ия извънреден конгрес на БКП).

В него банкерите излагат подробна информация за външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв.

Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това.

През следващия месец Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е в тежка финансова криза.

На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. На 3 април 1990 г. БКП се преименува в БСП. Няколко дни по-късно в преименувания на в. „Дума” „Работническо дело” излиза интервю с Луканов със заглавие „Правителството успокои дълговете на България”.

През 1992 г. пред следствения арест на ул. „Развигор” в столицата, преди да бъде задържан, Андрей Луканов отговаря на журналистически въпрос къде са 11 млрд. долара дълг с думите: „Заедно ги изядохме”.

Документите са част от огромната архивна документация, събрана от следствието и прокуратурата по дело №4/1990 г. за разследване на причините за икономическата катастрофа, завещана от управлението на БКП.

През 2007 г. разследващият журналист Христо Христов иска по Закона за достъп до обществена информация и получава достъп до него от главния прокурор. В резултат на проучването на над 1300 това материали, съхранили информация за икономиката на България в периода 1960-1989 г. написва и издава книгата „Тайните фалити на комунизма” (изд. „Сиела”, 2007 г.), преиздадена през 2015 г.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител