Радев подкрепи Макрон за командированите работници в ЕС

Президентът Румен Радев подкрепи плановете на френския си колега Емануел Макрон за реформа на правилата за командироване на служители в ЕС, които са една от основните теми на тридневната му обиколка и срещите му с лидерите на Австрия, Чехия, Словакия, Румъния и България. След срещата им във Варна Макрон каза, че двамата са стигнали до единодушие по три основни теми. "Една от тях е реформата на директивата за командироване на работници в ЕС. Целта на тази директива е нашите граждани да имат по-високо ниво на живот", посочи Макрон. Той благодари на Радев за позициите му за тази директивата и въобще за социална Европа. В същото време Макрон демонстрира за пореден път визията си за силна и обединена Европа и подкрепи българската позиция за бърза евроинтеграция на Западните Балкани. Според анализатори визитата му у нас е знак, с който иска да покаже, че не дели страните на малки и големи и в същото време да спечели подкрепа за предложенията си в предстоящата реформа на Европейския съюз. Радев от своя страна заяви, че има качествен ръст във взаимоотношенията между двете държави, които имат стратегически характер и придобиват все по-важно значение в контекста на членството на страната ни в ЕС. По думите му двете държави трябва да съгласуват работата си по общите позиции от европейския дневен ред с акцент върху сигурността и отбраната, мигрантската криза, българското председателство и социална Европа. Другите две теми на съгласие между двамата президенти са били засилването на европейската отбрана и контролът върху миграцията. Макрон обяви и подкрепа за присъединяването на България към Шенген. Въпреки че страната ни е изпълнила техническите изисквания, някои страни са срещу членството й заради липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. "България е изпълнила всички правила. Моето желание е да се преразгледа - и България да участва във всички разговори за Шенген. Постигнахме пълно съгласие, че България трябва да участва във тези инициативи", заяви Макрон. Едно от предизборните обещания на Макрон бе промяната в условията за командироване на работници от по-бедните европейски страни във Франция, които създават нелоялна конкуренция. Макрон се надява да убеди достатъчно страни, по-специално от Източна Европа, за да събере мнозинство в подкрепа на реформата на директивата на европейска среща на върха, насрочена за 23 октомври. Директивата от 1996 година дава право на предприятие от ЕС да изпраща временно свои служители в друга страна от Евросъюза, но продължавайки да плаща осигурителни вноски в изпращащата страна. Освен това според сегашния текст командированият работник има право да остане в дадена страна от ЕС три години, а Европейската комисия обмисля да го намали на две години. Макрон обаче иска този период да бъде не повече от година. Това е и една от основните цели на цялата обиколка на Макрон. Първо той обсъди въпроса с лидерите на Австрия, Чехия и Словакия в Залцбург, след това го постави в Букурещ, а сега - и във Варна. Искането на Макрон засега среща съпротива като цяло в Източна Европа, но най-вече в - Полша и Унгария. Близо половин милион полски граждани се работят като командировани в други страни от ЕС и полското правителство категорично се противопоставя на всякакви идеи за промяна на условията, при които става това. Макрон остро критикува Полша Това даде повод на президента Макрон по време на съвместната пресконференция с президента Радев във Варна остро да разкритикува полското правителство на "Право и справедливост" за антиевропейските му позиции и послания не само по тази тема, а и заради скандалната съдебна реформа, която се извършва за сметка на независимостта на съдебната система. "С позициите, които изразяват за бъдещето на Европа, управляващите в Полша допринасят за това страната им да се маргинализира и самоизолира", каза френският президент. "Днес Полша не е страна, която може да покаже на Европа пътя, това е страна, която реши да се противопостави на европейските интереси в много области. Страната се поставя в периферията на бъдещата история на Европа", заяви Макрон. Франция може да участва в два от големите военни проекти Макрон каза още, че с президента Радев са обсъдили и европейската отбрана. "С президента Макрон изразихме задоволство от постигнатото сътрудничество в сферата на отбраната, касаещо трансформацията на Въоръжените сили на Република България и придобиване на модерни оръжейни системи. Налице е определен потенциал това сътрудничество да продължава с модернизацията на Военно-морските сили и на Сухопътните войски", посочи Радев. Френският бизнес има силен интерес към предстоящата модернизация на българската армия. Френски фирми биха могли да участват и в трите проекта, но особеностите на поръчките отварят много въпроси. Проектът за покупката нови изтребители в момента се проверява от парламента и не е изключено да бъде рестартиран. България поиска конкретни оферти само за изтребители втора ръка "Юрофайтер" и Ф 16, както и за новите шведски машини "Грипен". Ако започнат нови преговори обаче, в играта може да влязат и френските изтребители "Рафал". Радев от своя страна има твърда позиция, че проектът трябва да бъде завършен възможно най-бързо, като се закупят класираните на първо място изтребители "Грипен". Франция вече има опит по отношение на проектите на българския военноморски флот. Преди осем години България се отказа да закупи корвети от френската компания "Армарис" заради липсата на достатъчно средства, въпреки че фирмата бе избрана за доставчик. Тогава французите бяха готови да построят една от корветите във Варненската корабостроителница. Казусът се превърна в едно от сериозните международни изпитания по време на първия мандат на Борисов като премиер. Сега България обяви, че се готви да купи два нови патрулни кораба, които ще излязат общо 820 млн. лева и французите сондират възможностите да получат поне част от поръчката. Актуален е и проектът за купуване на нови бронирани машини за армията, който ще излезе над 1 млрд. лева.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/radev-podkrepi-makron-za-komandirovanite-rabotnitsi-v-es-news268414.html

Свързани новини: