Казусът с черно-белите учебници за по-бедни деца даде повод за разгорещени дискусии на тема социално неравенство, уравниловка, залпове на "Аврора", неизлизащия от главите ни комунизъм и т.н. Този казус вероятно ще бъде бързо разрешен. Трябва да му се признае на ГЕРБ, че бързо се оправя с подобни казуси, когато е на власт. Темата за отношението ни към социалното неравенство обаче е вечна.

Демокрацията и пазарната икономика не изключват автоматично каквито и да било опити за притъпяване на социалните неравенства. Напротив. А училището е една от най-подходящите обществени институции, в която тези неравенства би трябвало да се притъпяват. Както е известно в много училища на Запад, включително в най-престижните, учениците дори ходят с униформи, точно по тази причина.

Черно-белите учебници и възможността за избор

Факт е, че това притъпяване на социалните различия в училище няма как да ги изтрие съвсем. Много рано децата разбират, че родителите на някои от тях са с по-големи възмоножности. Политиката за притъпяване на социалните различия обаче показва, че държавата се старае да бъде максимално цивилизована. А ако училището възпитава по-заможните деца да не парадират с възможностите на родителите си - за които впрочем те самите нямат ниакви заслуги - това би било чудесен подход с добри резултати. Както за децата от по-богати семейства, така и за всички останали.

Грижата за по-бедните не е комунизъм. Напротив - отказът от такава грижа поражда комунизъм. Комунизмът не е дошъл у нас само и единствено заради съветската армия. А носталгията по социализма не се дължи само и единствено на руската хибридна пропаганда. И преди 9 септември, и сега има прекалено много примери за въпиюща бедност, които няма как да не породят обществени реакции.

Настоящият български елит - политически, икономически и т.н. - би трябвало добре да знае тези азбучни истини. Западните елити ги знаят добре. Научили са ги, след като са станали жертва на не една и две революции. Това е и основната причина, поради която в ЕС по-богатият Запад отделя средства за по-бедния Изток. По-добре да платиш някое евро, вместо да се стига до войни и революции, породени от бедност.

През 1968 г. в Чехослакия поискаха "социализъм с човешко лице". В много от западните държави днес има "капитализъм с човешко лице". В областта на образованието отдавна известен факт е, че умните деца от по-бедни семейства имат далеч по-големи възможности да получат престижно образование в тези държави. Това не е комунизъм. Не е дори благотворителност. Това интересът на държавата и обществото - да се дава път на най-кадърните, които не винаги са сред най-богатите.

Това трябва да бъде целта и на нашата държава и нашето общество. Защото нищо чудно в противен случай да има нови залпове на "Аврора".