Коя е най-голямата опасност за човечеството? Британското издание Times Higher Education поставя този въпрос на 50 нобелисти от различни области – физика, химия, физиология (или медицина) и икономика. Става дума за глобалните заплахи за човечеството и възможната конкуренция от страна на изкуствения интелект.

Като главна опасност за човечеството 34% от учените са определили ръста на населението и деградацията на околната среда (глобалното затопляне), 23 на сто — ядрената война, 8 процента – инфекциозните заболявания и лекарствената резистентност.

Петима нобелисти: Унищожават историята ни, време е за действие

На въпроса „Ще доведе ли развитието на изкуствения интелект и роботиката до намаляване на необходимостта от изследователи-хора?“ половината учени са отговорили „малко вероятно“, по 24% — „определено не“ и „възможно е“, 2 процента (един човек) — „определено да“.

„Роботите нямат въображение“, е обяснил един от нобелистите.

С нобеловите лауреати не са съгласни американският бизнесмен Илон Мъск и британският учен Стивън Хокинг (те не са нобелисти), които нееднократно са наричали изкуствения интелект една от големите заплахи за човечеството.

Вижте още: ПРОГРЕСЪТ Е ПАГУБЕН ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Запитани какво отношение върху съвременната наука имат възходът на популизма и политическата поляризация, 70 процента от лауреатите отговарят, че виждат този двоен феномен или като „много сериозна опасност“ (40%), или като „сериозна опасност“ (30%) за научния прогрес. Още 25% възприемат тези тенденции като „умерена“ заплаха.

Много лауреати са изразили тревоги от повишената готовност на някои популистки политици да не зачитат солидните доказателства, предоставени от научната общност.

„Днес фактите изглежда се поставят под въпрос от много хора, които предпочитат да вярват в слухове, а не в утвърдени научни факти“, казва Жан-Пиер Соваж, учен от университета в Страсбург, който сподели Нобеловата награда по химия през 2016 г.

Питър Агре, директор на института за изследване на маларията „Джонс Хопкинс“, спечелил Нобела за химия през 2003 г., изразява загриженост за начина, по който отношението на американския президент към фактите влияе на много американци и те с удоволствие отхвърлят мненията на учените и експертите.

Други нобелови лауреати, участвали в допитването, организирано от фондация „Линдау“, са обезпокоени от настоящия политически климат, налагащ „антиинтелектуализъм“, който в близко бъдеще може да доведе до орязване на финансирането на научни изследвания.

От 1901 г. насам носители на Нобелови награди за физика, химия, медицина и икономика са станали по-малко от 700 човека, от тях живите учени са 235 души.

"Площад Славейков"