Студената война и илюзията за победа на САЩ

Студената война като идеологическа борба обаче изчезна само отчасти. От американска гледна точка нещата не се промениха особено този ден. Студената война приключи и САЩ я бяха спечелили. Но повечето американци все още вярваха, че могат да бъдат в безопасност само ако светът изглежда повече като собствената им страна и ако правителствата по света се подчинят на волята на САЩ.

Идеите и допусканията, натрупвани в продължение на поколения, останаха. Вместо по-ограничена и постижима американска външна политика повечето политици и от двете партии вярваха, че САЩ могат, при минимални разходи и риск, да действат според собствените си желания.

Триумфализмът на САЩ след Студената война дойде в две версии. Първата бе на Клинтън, който популяризираше програма за просперитет чрез пазарни ценности в глобален мащаб. Липсата на цел в международните отношения бе поразителна, но местните политически инстинкти бяха по-скоро правилни: американците се бяха уморили от външни намеси и искаха да се наслаждават на „мирния дивидент“. В резултат 90-те се оказаха изгубената възможност за международно сътрудничество, особено в битката с болести, бедност и неравенство.

Втората бе версията на Джордж Буш Младши, който се фокусира върху надмощието. А междувременно, разбира се, се случи 11 септември. Възможно е версията на Буш никога да не се бе случила, ако не бяха терористичните атаки в Ню Йорк или Вашингтон, извършени от ислямистки фанатици (фракция, всъщност родена от американски алианс през Студената война).

Опитът от Студената война очевидно предопредели отговора на САЩ към тези зверства. Администрацията на Буш избра този момент на безпрецедентна глобална хегемония, за да окупира Афганистан и Ирак. Тези действия нямаха смисъл от стратегическа гледна точка, създавайки колонии през 21 век под управлението на Велика сила, която нямаше интерес към колониално управление.

Но САЩ не действаха стратегически, а защото народът разбираемо бе вбесен и уплашен. И действаха защото можеха. Версията на Буш бе управлявана от съветници, които се фокусираха върху проекцията на мощта, териториалния контрол и смяната на режима

Затова и епохата след Студената война не бе отклонение, а продължение и потвърждение на абсолютната историческа цел на САЩ. Постепенно обаче те станаха все по-малко способни да си позволят глобално надмощие.

С новия век основната цел на САЩ трябваше да е да привлече другите страни към международните норми и върховенството на закона, особено след като собствената им власт отслабваше, пише Вестад. Вместо това САЩ направиха това, което западащите суперсили често правят: ангажираха се в безполезни, ненужни войни, далеч от границите им, в които краткосрочната сигурност се бъркаше с дългосрочни стратегически цели. Вследствие САЩ са по-малко подготвени, отколкото можеха, да се справят с големите предизвикателства на бъдещето: възхода на Китай и Индия, изместването на икономическата мощ от Изток на Запад и системните предизвикателства като климатичните промени и епидемиите.

И ако САЩ спечелиха Студената война, но не успяха да се възползват от това, то тогава Съветският съюз, или по-скоро Русия, я изгуби, и то много. Разпадането накара руснаците да се почувстват с по-слаб социален статус и узурпирани. Един ден те бяха елитна нация в суперсилен съюз от републики. На следващия нямаха нито цел, нито статут. И материално нещата бяха зле. Старите хора не получаваха пенсиите си, някои умираха от глад.

Ако много руснаци са чувствали, че някой е откраднал бъдещето им, не са били далеч от истината. Бъдещето на Русия наистина бе ограбено – с приватизацията на руската индустрия и природните ѝ ресурси. Докато социалистическата държава с размитата ѝ икономика се рушеше, от партийните институции и политически бюра се появи нова олигархия и пое богатството на Русия. В държава, в която безработицата, поне официално, не съществуваше, нивото ѝ нарасна до 13% през 90-те. И то докато Западът аплодираше икономическите реформи на Борис Елцин.

В ретроспекция икономическият преход към капитализъм бе катастрофа за повечето руснаци. И е ясно, че Западът трябваше да се справи с Русия след Студената война по-добре, отколкото го направи. И Западът, и Русия щяха да бъдат значително по-сигурни днес, ако шансът Русия да влезе в Европейския съюз, а може би дори НАТО, бе поне поддържан през 90-те.

Вместо това изключването остави у руснаците усещане, че са отлъчени и жертви – а това, от своя страна, даде сила на огорчени патриоти като Владимир Путин, които възприемат бедствията върху страната им като американски заговор за ограничаването и изолирането на страната им.

За други по света краят на Студената война несъмнено донесе облекчение. Някои смятат, че Китай спечели най-много от Студената война, макар това да не е съвсем вярно. В многополюсния свят, който се установява днес, САЩ и Китай се превръщат в най-мощните сили. Конкуренцията им за влияние в Азия ще предопредели перспективите пред света. Китай, подобно на Русия, е добре интегрирана в капиталистическата световна система, а много интереси на лидерите на двете страни са свързани с допълнителна интеграция.

Малко вероятно е Русия и Китай, за разлика от Съветския съюз, да търсят изолация или глобална конфронтация. Те се опитат да се отърсят от американските интереси и да доминират в собствените си региони. Но нито Китай, нито Русия са готови или способни да наложат глобално идеологическо предизвикателство, подкрепено с военна сила. Съревнованието може да доведе до конфликти, или дори местни войни, но не и от вида на Студената война, допълва Вестад.

По време на Студената война имаше моменти, в които лидерите можеха да се въздържат, особено във военната конкуренция и надпреварата с оръжия. Но заради идеологическия конфликт, който бе в основата на напрежението, подобно разумно мислене бе трудно за постигане.

Студената война засегна целия свят заради заплахата от ядрено унищожение. В това отношение никой не бе в безопасност от Студената война. Най-голямата победа на поколението на Горбачов бе, че ядрената война бе избегната.

Защо лидерите бяха готови да поемат подобни неразумни рискове със съдбата на света? Защо толкова много хора вярват в идеологии, за които в други моменти биха осъзнали, че не дават всички отговори? Отговорът ми, пише авторът, е че светът на Студената война, подобно на света днес, има много очевидни злини. Несправедливостта и потисничеството станаха по-видими през 20-и век заради масовите комуникации и хората, особено младите, изпитвха нуждата да излекуват тези злини. Идеологиите на Студената война предлагаха незабавни решения на сложни проблеми.

Това, което не се промени с края на Студената война, са конфликтите между имащите и нямащите в международните отношения. В някои части на света днес подобни конфликти стават все по-интензивни заради възхода на религиозни и етнически движения, които заплашват да унищожат цели общности.

Често хората, особено младите, имат нужда да бъдат част от нещо по-голямо от себе си или от семействата им, някоя гигантска идея, на която да посветят живота си. Студената война показва какво може да се случи, когато подобни идеи се изкривят заради власт, влияние и контрол.

Това не означава, че същите тези човешки подтици са сами по себе си безполезни. Но е предупреждение, че трябва внимателно да преценяваме рисковете, които сме готови да поемем заради целите си, за да не повторим ужасните жертви, които 20-и век пое в стремежа си към съвършенство, завършва Вестад.

По статията работи: Виктория Тошкова

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител