Идеята буквално взриви социалните мрежи. Според мнозина по този начин се поощрява социалното разделение в училищата и се създават условия за дискриминация. Част от потребителите не могат да разберат защо е цялата тази дандания с учебниците, след като социалното разделение у нас винаги е било факт и учениците го знаят още от първи клас. Други път дават пример предмети от бита за бедни и богати българи – като дрехи, жилища, имоти, почивки и прочие.

Публикуваме част от коментарите в социалните мрежи, без редакторска намеса:

Емил Кошлуков: „Черно-бели учебници ще има за социално слабите. Мисля си, като стигнем до книгите, за социално силните цветни ли ще са пак? Ще се радвам да видя един шарен Достоевски, а Азбучната молитва в картинки. За някои от заможните това даже е за препоръчване, иначе шансът да ги прочетат клони към нула. Което изненадващо се оказва, че е и коефициентът на интелигентност сред ръководството на МОН, според последното независимо изследване. Обаче учебниците стоят в чантата, не се вижда кой е беден, кой богат. Праснете им по една татуировка на тия дечица на челото, да се знае, че са нисша каста, да не става объркване. По-мащабно и в перспектива трябва да се действа. Черно-бели дрехи, черно-бели играчки, ясно да се разграничат нещата. Даже ги сложете в черно-бели стаи, к’во ще се мотаят из цялото училище, само да загрозяват цветните“, пише журналистът Емил Кошлуков в официалната си страница във Фейсбук.

Общинският съветник от партия „Глас Народен“ Венци Мицов също пусна саркастичен коментар в социалните мрежи.

„Бъди пънк!

Оцвети с маркери учебника за бедни!!!Направи го цветен!!!

МОН, идеята ви е страхотна, хем по – евтино, хем ще развиете творческо мислене у децата…

А сега сериозно – ако не сте забелязали, живеем в 21 век и електронните учебници са съвсем сериозна и доста по – евтина алтернатива. Но по – интересното е, че електронните учебници могат да бъдат и интерактивни – с възможности за тестове, видео и каквото още се сетите.

И те така… А иначе с черно – бяло мислене – черно – бели учебници.

И за бога, кажете на авторите на учебници, че не пишат за колегите си в БАН, а за деца.

И 3D за богати да ги направите, с тоя висок наратив резултата ще е черно – бял…“, гласи постът му.

Тежки раници – грабначни изкривявания и други болежки! Всъщност се отнася за всички ученици.

Отдавна питам защо например учебниците не се разделят например на две – за всеки срок??? Или на повече – по леки ще да са!!! Най-логично е да се направят учебници по всичкология за всеки месец /като не правим промени в учебната програма всяка година за да се взимат едни пари от чиновниците /ДМС/, от издателите – за нови учебници/- така ученикът ще носи само ЕДИН учебник!!! Може да се разделят и на два учебника – по точни и хуманитарни науки!!!

Но както винаги логичното у нас не може да се случи защото имаме по 15 учебника по предмет /сигурно толково вида математика има по света, или бъгарската история децата я учат в 12 варианта??/!!! Това разделя децата /и обществото/ и не дава реални оценка на знанията при матурите – защото децата учат по различни учебници – просто е!!!

Всичко трябва да е за доброто и улеснението на ДЕЦАТА, а не за клатенето на краката на чиновниците и парите на издателите!!!

ЗАТОВА в течение на 2-3 г може и трябва:

1. Специалистите най-после се разбират за програмите за обучение в различните класове, които да не се променят в дългосрочен план

2. Обявява се конкурс за СЪДЪРЖАНИЕ на различните учебници /така съставителите няма да са закрепостени към съответното издателство/

3. Предложенията се оценяват от Министерството, учителите и студентите последен курс по педагогика /все пак те ще преподават по тях/. Оценяването включва и забележки за грешки и нередности. Има естествено и обществено обсъждане като всички проекти са качени в Мрежата.

4. Накрая се избира ЕДИН /може и компилация/ вариант.

5. Държавата откупва правата от победителите – така ще може да си прави допечатки и евентуално промяна в съдържанието /напр. нови научни открития и т.н./

6. Обявява търг за печат и доставка до училищата.

7. Така наистина ще има държавна /а не издателска/ политика в образованието и ще могат да се приложат предложените от мен в началото /вж най-горе/ мерки, ще излезе доста по-евтино, и най-важното – ще е по-добре за децата!!!

PS. Тук няма политика – няма ляво, дясно и т.н., но трябва ПОЛИТИЦИТЕ да го направят… а вече 28 г. виждаме разпад на системата и оттам и на знанията и здравето на младото поколение

Ивайло Грънчаров: Отдавна има черно-бели учебници за бедни – ксерокопия им казват. Верно, нелегални, но пък защо да се купуват под заплаха от скъсване на изпит на съответния професор глупостите.

Нина Костова: Българското образование е пълна пародия! Защо ще се мъчите с теа учебници ,цветни,черно бели ! Така и или иначе никой почти не ги отваря ,мъчат се там някакви професори, докторанти да напишат нещо което уж да е лесно смилаемо от мозъка да бъде интересно..Но дами и господа децата не желаят да влизат в скучни стой и със скучно преподаван материал от горките изтормозени учители ,на който им свалям шапката за всички усилия който полагат да облагородят децата ни!какво пречи този целия материали да е събран в електронен формат ?На кой му се мъкне тежка чанта с учебници, тетрадки,помагала и тн. Така хем ще запазим гората хем и гърбовете на децата и няма да има делене на класи!А за образователната реформа която така жадно я чакаме дано да я дочака ме де в този живот пък тя да бъде както трябва истинска реформа ,не поредния пясък в очите ни…..

Павлин Димитров: А за учителите какви ще бъдат? Щото и те са от социално слабите! Идиоти!

Огнян Минчев: Сарказмът е оправдан. Ако една държава не може да осигури равен достъп до знание – до образование на малцината деца, които все още има, значи нещо на много основно ниво в държавата не е наред. Аз не бих възразил на решение, при което родителите доброволно да купуват учебници на децата си, а тези, които преценят, че са затруднени – да поискат безплатни учебници. Имуществените разделения сред родителите са факт. Но в класната стая разделения между децата не може да има – това е недопустима несправедливост, натрапвана на детското съзнание от най-ранна възраст.

….В съвременния свят това не може да бъде минимум, ако искаме да живеем по стандартите на по-развитите страни. Средното образование е минимума – с пряка възможност за специализиране в занаят за тези, които нямат амбиция за повече. Плюс широко достъпни университети, подготвящи хората за конкретно направление и работно място, а не само с обща култура в някаква посока. Инвестицията в човешки капитал е от решаващо значение за страни като нашата, в която вече няма кой да работи. Образование, здравеопазване, стимулиране на семейството и раждаемостта – не знам дали това са консервативни стратегии, но ако нацията и нейното бъдеще е ценност за консерваторите, би трябвало да ги припознаят.