Британска драма с гръцки привкус: Новата трагикомедия на европейската сцена

Терминът, въведен от Хенри Кисинджър по отношение използването на двусмислен език като тактика за преговори, често се разгръщаше и от бившия министър на финансите на Гърция Янис Варуфакис през 2015 г., когато той защитаваше действията на властите, а страната му стигна на ръба на фалита, посочва информационната агенция.

Още от референдума за напускането на ЕС Варуфакис е чест коментатор във Великобритания за това как страната да се договори най-добре с Брюксел. Книгата му, публикувана по-рано тази година, "Възрастните в стаята - моята битка с дълбокото установяване в Европа", стана много популярна в британските политически кръгове.

И докато преговорите за Brexit са фундаментално различни от гръцките по отношение на обхвата, целите и значимостта, има някои аспекти, които припомнят някои неща на Брюксел.

През 2015 г. Гърция често се опитваше да заобиколи официалния формат за спасителните преговори с твърдението, че това е политическа дискусия, която трябва да се води на ниво лидери на ЕС. Гръцкият премиер Алексис Ципрас често се обръщаше към френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел, за да преодолее бариерите при разговорите с бюрократите в Брюксел, но винаги беше отхвърлян.

В крайна сметка след като разговорите на всички останали нива се провалиха, Ципрас получи това, което искаше: среща на върха на ЕС, която постигна сделка в 12 без 5. Неговите колеги обаче бяха доста раздразнени и го накараха да сключи доста по-болезнена сделка, отколкото се предвиждаше първоначално.

Хора, запознати с начина, по който напредват преговорите за Brexit в Брюксел, казват, че е много вероятно Великобритания умишлено да протака нещата до срещата на върха на ЕС през октомври. Тогава премиерът на страната Тереза Мей ще търси голямо споразумение с континенталните си колеги.

Ветераните от "политическите преговори" на гръцката криза обаче биха посъветвали Май да внимава какво иска, пише информационната агенция.

За разлика от редовните търговски преговори в ЕС, които обикновено нямат строг краен срок и могат да продължат с години, разговорите за излизането на Великобритания от ЕС, както и гръцките преговори, имат крайна крайна дата. Все още остава открита възможността, ако не бъде постигната сделка, Великобритания ще бъде изложена на последици, включително бизнес изолация, хаос и дори тежки смущения на полетите и другите транспортни връзки.

Също както и при Гърция това означава, че преговарящата страна под натиск е тази, която би изгубила повече, ако преговорите приключат, което би поставило ЕС в по-силна позиция.

Великобритания публикува серия предложения за това как вижда отношенията си с ЕС след Brexit, които обаче не се приеха в Брюксел. По същия сценарий през 2015 г. Гърция отправи безброй предложения към международните кредитори за необходимите реформи в замяна на спасително финансиране. Проектите бяха многократно отхвърлени от еврозоната и Международния валутен фонд като недостатъчни и твърде далеч от това как трябва да изглежда компромисът.

Дискусиите между ЕС и Гърция често бяха възпрепятствани от изявления на министри или членове на правителството в Атина. Същото се случва и на Острова, където членове на кабинета редовно използват термина „изнудване“, особено по отношение на задълженията на Великобритания към ЕС.

И гръцката какофония, подобно на британската, създаде усещането, че правителството не знае какво точно иска, което затрудняваше преговарящите да очертаят и компромиса. И правителството в Атина, досущ като това в Лондон, трябваше да се справи с различни фракции в управляващата партия, някои от които поеха по-агресивен подход към членството в еврозоната и рискуваха да оттеглят подкрепата си при по-тежък компромис.

По време на трудните си преговори Гърция няколко пъти се опита да се свърже с партньори извън ЕС, като Русия и Китай, за помощ. Надеждата беше, че като го направи, правителството ще укрепи позициита си в преговорите, ще си осигури поток от пари в брой, за да се справи с опасността от фалит, и ще създаде предпазна мрежа, в случай че преговорите с кредиторите не се развият в очакваната посока.

Нито едно от тези усилия обаче не се оказа особено плодотворно, тъй като повечето трети страни разглеждат нарастващата несигурност в Гърция и еврозоната като възпиращ фактор. Вместо това натискът върху Гърция от трети страни за сключване на сделка с партньорите й се засили, за да се избегне събитие, което би създало нестабилност в региона.

По подобен сценарий тази седмица премиерът на Япония Шиндзо Абе притисна британският министър-председател Тереза Мей за "прозрачен и предсказуем" Brexit. Това подсказва, че британците едва ли ще намерят съюзници сред великите сили след раздялата с ЕС.

Дори и потенциалните евроскептици, като президента на САЩ Доналд Тръмп, могат да окажат натиск върху Великобритания да приеме условията на ЕС по въпроси като земеделската и финансовата регулация в замяна на търговско споразумение.  

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител