Джон Ашбъри, загадъчният гений на съвременната поезия, чиято енергия, дръзко и безгранично владеене на езика издигна американската поезия на зашеметяваща висота, почина рано в неделя на 90-годишна възраст, съобщава „Гардиън“.

Ашбъри, носител на наградата "Пулицър" и често споменаван като кандидат за Нобелова награда, е починал в дома си в Хъдсън, Ню Йорк. По думите на съпруга му, Дейвид Кермани, смъртта е настъпила по естествени причини.

Въпреки че в началото експерименталните му стихове смущават и озадачават много читатели, малцина поети са се радвали на такова признание още приживе. Интревюиран за „Асошиейтед прес“ през 2008-а, Ашбъри се пошегува, че ако от името му произлезе глагол (to ashbery), той би трябвало да означава „да объркваш много силно читателите“.

Джон Ашбъри е признат за един от най-големите американски поети от XX век. Спечелил е почти всяка голяма американска награда за поезия, включително „Пулицър“. Поезията на Ашбъри предизвиква читателите да отхвърлят всички предположения относно целите, темите и стилистичното скеле в стиха в полза на литературата, която отразява ограниченията на езика и нестабилността на съзнанието.

Ашбъри бе първият първият жив поет, който има издаден от „Библиотеката на Америка“ том, посветен изключително на неговото творчество. Сборникът му от 1975-а „Автопортрет в изпъкнало огледало“ спечели неофициална тройна корона в света на американската литература: наградата „Пулицър“, Националната награда за художествена литература и Наградата на критиците. През 2011 г. е отличен с Национален медал за хуманитарни науки, „защото промени начина, по който четем поезия“.

Джон Ашбъри е роден на 28 юли 1927 г. в Рочестър, Ню Йорк. По собствените му спомени расте като самотно, обичащо книгите дете, измъчвано от ранната смърт на по-малкия си брат Ричард и объркано от интереса си към момчета.

Зимите в Рочестър са достатъчно снежни, за да го вдъхновят да напише на 8 години първата си поема „Битката“ –  фантазия за сражение между зайчета и снежинки. По-късно си спомня, че е бил толкова доволен от работата си и толкова притеснен от похвалите на близките, че не писал стихове чак до гимназията, където започва да публикува в уличищния вестник.

Получава бакалавърска степен от Харвардския университет и магистърска в Колумбийския университет през 1951 г. Работи няколко години в рекламата, преди през 1955-а да замине с фулбрайтова стипендия за Париж, където остава десет години. Във Франция започва работа като арткритик за европейското издание на „Ню Йорк Хералд Трибюн“. След завръщането си в Ню Йорк Ашбъри продължава да пише критика, като до 1972-а ръководи и изданието „Арт Нюз“. След това преподава в Бруклин Колидж, а по-късно в Бард Колидж.

В дългата си и продуктивна кариера, между 1952-ра и 2016 г., Джон Ашбъри е публикувал над 30 книги с поезия и няколко с проза.

"Площад Славейков"