Делът на големите супермаркети е едва 26%, докато останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия, включително и малките специализирани магазинчета, които придобиват все по-голяма популярност. Това показва изследване на Института за пазарна икономика, озаглавено „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове”.

И въпреки повсеместно разпространените заблуди, че големите вериги са задушили малките и средни търговци и производители, данните показват съвсем различна картина. 

Обекти като хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери формати нямат почти никакъв ефект върху традиционната търговия, чиито обороти остават непроменени между 2012 и 2015 г. 

При специализираните магазини дори се наблюдава ръст. 

Редом с притесненията на лидерката на БСП Корнелия Нинова за износ на кисели краставички към Русия след санкциите, в предизборните обещания на социалистите беше записано изрично условие към големите вериги – поне 51% от стоките да са с български етикет. 

Оказва се, обещанието на БСП няма голяма стойност. В противовес с пропагандната им програма стоките от български доставчици съставляват приблизително 60-70% от общия обем, реализиран в магазините на търговските вериги, сочи проучването на ИПИ. 

Повечето модерни търговски формати изграждат дългосрочни отношения с местни доставчици – фермери, млеко и месопреработватели, като им помогат да внедрят европейски и международни стандарти и да излязат на външния пазар. 

Така веригите елиминират прекупвачите, повишават конкурентоспособността и могат да въведат високи стандарти за качество и директни инвестиции в производство.

Според данните на ИПИ търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната – към края на 2015 г. те са в размер на 2,6 млрд. лв., или 5,8% от общата им стойност. 

По приблизителни оценки за 2015 г. те са внесли ДДС за 1,4 млрд. лв. и данъци върху труда за 170 млн. лв.

Един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места. 

Всъщност статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до увеличение на заетостта в сектора.

Освен това търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители – средната брутната месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г., или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лв.).

Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен – ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22 200 лв., то при малките фирми тя е едва 5 100 лв.

В най-общи линии изследването показва, че периодичните атаки към модерните търговски формати не се базират на факти, а по-скоро обслужват частни интереси и целят да донесат краткосрочни политически ползи на своите глашатаи, констатират от ИПИ.