Българските депутати не уважават демокрацията. Управляващите я ограничават, а опозицията злоупотребява с нея. Двете действия са свързани, но спорът кое е първопричината е като вечния разговор за яйцето и кокошката.

Демокрацията, както е известно, е преди всичко процедура. Приемането на бюджета за 2018 г. бе красноречива илюстрация на отношението на депутатите ни към демокрацията и свързаното с нея право на инакомислещия да изрази своето мнение. Вместо да уважават процедурите, те се стараеха да ги употребят в своя полза.

(Непостна) пица и бюджет - работна нощ в парламента

Още в началото на дебатите в първия пленарен ден за тази седмица от ГЕРБ започнаха с хватките. Изненадващо управляващите поискаха проверка на кворума, при положение, че в залата очевидно такъв имаше. Истинската причина за това искане се разбра късно вечерта. По този начин ГЕРБ отне на БСП правото да поиска по-късно такава проверка и да прекрати среднощното заседание.

Според парламентарния правилник проверка на кворума от името на парламентарна група може да се иска само веднъж на ден. В предишни мандати всяка парламентарна група имаше право да иска проверка на кворума по веднъж на ден, но сега текстът е различен. Настоящият регламент очевидно е затягане на примката около шията на опозицията и отнемане на един от инструментите, с които тя може да повлияе на пленарното заседание.

В ГЕРБ обаче имат железен аргумент за този текст.

"Той бе приет по времето на Орешарски, ние само го запазихме", заяви депутат от управляващата партия.

Без да си задава логичния въпрос защо, след като "Орешарски" е символ на злото за ГЕРБ, депутатите запазват регламенти, въведени по негово време.

С ранната проверка на кворума ГЕРБ си отвори вратата за удължаване на заседанието до безкрай. И се възползва на няколко пъти от тази възможност - първо до 18.00 ч., после до 23.00 ч., после до 0.00 ч., а след това - до приемането на чл. 20 от бюджета. На това БСП нямаше разумен отговор. Единственото, което социалистите измислиха, бе да се изказват максимално често и продължително. Един от БСП излизаше и само прочиташе какво е записано в съответната точка, а друг след това го репликираше с думите да поясни какво точно мисли по това, което е прочел. Следваше дуплика и така до безкрай. Вярно е, че тази реакция бе предизвикана от ГЕРБ. Но само по себе си тя също е отвратителна гавра с парламентаризма и демокрацията.

В крайна сметка тази игра на нерви можеше да продължи до сутринта. Нервите на патриотите обаче не издържаха и те предложиха заседанието да се прекрати след приемането на чл. 17. Така то бе прекратено малко след 3.00 ч. Часовникът не бе спрян в 0.00 ч., което пък породи дискусии доколко заседанието след този час е легитимно.

Противоконституционно ли бе приет текст от бюджета? Ето практиката

На няколко пъти дебатите по бюджета породиха такова напрежение, че можеше да се стигне до физическа саморазправа между депутатите. А репликите, който се чуваха от задните редове на ГЕРБ към опозицията нямаха нищо общо не само с демокрацията, а дори с елементарното възпитание. Фактът, че това е партията, която управлява трети мандат България и все още няма реална алтернатива, е ужасяващ.

Демокрацията и парламентаризмът не са даденост. Те не виреят навсякъде по света, а там, където са се появили, това е станало след дългогодишни усилия и борби, в които са дадени огромен брой жертви. Бюджетът не е просто един от най-важните закони в държавата. Парламентаризмът първоначално е възникнал точно затова - да се постигне консенсус по бюджета на държавата, по данъците, които се плащат, да не се позволява на краля да се разпорежда с хазната както намери за добре.

За настоящото ни управление обаче бюджетът не е нищо друго, освен досадна формалност. То вярва, че е съвсем нормално неговото приемане да става през нощта, когато общественият контрол е по-малък, а и самите депутати не са съвсем адекватни.

За ГЕРБ приемането на бюджета бе и още една възможност да демонстрира сила и власт, да покаже, че каквото реши партията - това ще става. И това в София, в пленарната зала на парламента. Мисълта как тези хора се държат по регионите си, където вниманието не е чак толкова голямо, е плащеща.