Мораториумът за изграждането на АЕЦ "Белене", наложен с решения на Министерския съвет и на Народното събрание през 2012 г., всъщност не е никакъв мораториум. А ако проектът се реализира, то най-вероятната хипотеза за участие на държавата в него ще чрез е апорт на активите. 

Това стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова в отговор на въпрос на депутата от БСП Васил Антонов какви са намеренията на държавата относно строителството на централата след доклада на БАН. Както е известно, на Академията бе възложена задачата да разгледа всички хипотези за това изгоден ли е проектът или не и как може да се реализира. Докладът бе представен на Петкова на 16 ноември и до момента не е публичен - съдържал клаузи за конфиденциалност.

Планът на ГЕРБ и БСП за АЕЦ „Белене”

"Решението на Министерския съвет не е мораториум, както често се бърка. Проектът само е спрян с мотивите, че няма финансиране. То не е никаква пречка, базира се на реалностите към онзи момент", посочи Петкова. 

По-късно уточни пред Клуб Z, че за да се рестарира проектът, двете решения трябва да бъдат отменени, но това е техническа част, работа за юристите. Самите юристи обаче са разделени на две. Според едни - след като в решенията се съдържа думата "прекратяване" на изграждането на ядрената централа, то за да има рестарт, всички процедури трябва да тръгнат от нулата. Други обаче са на мнението на енергийния министър - че няма пречка проектът да се размрази с обикновени решения на МС и НС, както е бил и прекратен.

"Росатом" пак поиска "Белене": по унгарски модел ще е най-изгодно

Петкова даде заявка още, че ако АЕЦ "Белене" се строи, то като най-изгоден вариант за държавата се очертава платените досега активи да бъдат включени като апорт в една бъдеща проектна компания. Този вариант тя определи като "твърде възможен".

"Проектът няма как да се реализира без участието на държавата, защото тук остава ядреният риск. В същото време няма как да се реализира само от държавата", посочи тя.

"Имаме лицензирана площадка с инфраструктура за 1,170 млрд. евро, имаме ратификация от Европейската комисия и трябва да видим как най-рационално да оползотворим активите", допълни.

И припомни публично известните до момента сценарии, разиграни от БАН, като подчерта, че в основата е заключението на учените, че след 30 години ще има дефицит в региона от над 2000 мегавата:

Какво казаха и какво разбрахме за "Белене"

БАН смята, че да не се прави нищо е най-лошият вариант, защото разходите по поддръжка ще продължат без да има възвращаемост. Да се продаде оборудването също е много лош вариант, защото би се продало на по-ниска цена от инвестираните над 3 млрд. евро в площадката до момента. Да се търси на 100% частен инвеститор също не е добър вариант, защото именно държавната гаранция е притегателна сила за инвеститора, а в този сценарий такава няма. И последният вариант е участието на държавата. Но при силно завишени разходи (прогнозни) от над 10,5 млрд. евро, лихва под 4,5 на сто и структура 70 към 30 частен спрямо собствен капитал, пак не е примамливо за инвеститорите. Но при по-ниска цена, лихва над 4,5% и евентуално запазване на съотношението 70/30, тогава проектът е жизнеспособен, даде заявка енергийният министър.

В заключение Петкова даде заявка, че решението за рестарт на проекта и търсене на инвеститор трябва да се вземе след съгласие на партиите в парламента, а гореща подкрепа има, както е известно, от опозицията в лицето на БСП.