"Аз съм 100-процентов франко-арменец. Точно като кафето и млякото - смесват се и стават неразделни."

Така Шарл Азнавур отговори пред БНТ на въпроса какъв повече се чувства - французин или арменец.

93-годишният Шарл Азнавур пя в блестяща форма в София

93-годишният крал на шансона, който е от арменски произход, пя пред 5000 души вчера в София в рамките на прощалното си турне.

"Аз съм французин по език. Няма нищо по-важно за мене. Френският език е от най-богатите. Мога да говоря на 5-6 езика. Но мога да кажа най-много неща на френски. Във френския синонимен речник има повече думи от английския", изтъкна Азнавур.

А в това да бъдеш арменец има малко тъга заради историята на този народ.

"Но арменецът не е тъжен, а е весел и оптимистичен по природа", допълни певецът.

Водещият попита дали е успял да разбере любовта.

"Не. Тя е твърде сложна. Да я оставим на мира или просто да си я изживеем", отговори изпълнителят.

На въпроса дали смята за романтично това, че пее не само за любовта като чувство, но например и за "под мишниците", Азнавур отвърна:

"За едни романтично е едно, за други - друго. Аз пиша за слушателите. Аз строших табутата. Не за да стана по-известен, а защото смятам, че съм свободен човек."

Той пее не 80, а цели 84 години. Започнал е да го прави от възрастта, когато вече е казвал това, което иска.

Пред Азнавур-певеца той предпочита Азнавур от семейството. Защото е отгледан от родители, които са били "истински" и възпитали много добре него и сестра му.

Шарл Азнавур не знае, че Пейо Яворов е написал поемата "Арменци", посветена на спасилите се от кланетата в Османската империя негови сънародници. Като оправдание той изтъкна, че французите и френският език са толкова богати на култура, че им отнема много време да опознаят съседите.

Но пък знае, че Пловдив е центърът на арменците в България.

Отношенията си с Едит Пиаф, наричана "кралицата на шансона" певецът скромно коментира като "по-малко от любов и повече от приятелство".

Азнавур увери, че е написал съвършената песен, но не би могъл да я изпее.

Ако можел да избира, той щял да поиска от Господ да му даде наистина невероятен глас. Неговият не бил толкова лесен - често падал и певецът трябвало да се грижи за него. Гласът му изглеждал уникален, но баща му бил човекът, който имал съвършен глас.

Последният въпрос към Шарл Азнавур бе дали човек с толкова слава и любов задължително е щастлив.

"Да, щастлив съм. Но от 1400 песни, които пея, само в 400 става дума за любов. Повече пея за обществото и как живеете и се чувствате вие, публиката", отговори кралят на шансона.