Пивоварни, луксозни хотели и дори собствена флотилия – това притежава фамилията Йоткер днес, 125 години след забъркването на вълшебната смес, прославила д-р Аугуст Йоткер. Концернът включва над 400 фирми и има 25 хиляди служители по цял свят, но щабът и до днес е в Билефелд – случайно избраният за слагането на началото град във федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия.

"Харибо" - бонбоненият концерн, роден в перално помещение

Д-р Аугуст Йоткер е фармацевт по образование и изпълнен с амбицията да постигне нещо голямо – да отвори собствена аптека и да продава в нея продукти, които да му донесат известност и богатство. Първоначалният капитал се набавя покрай сполучливата женитба на пекарския син със заможната Каролине. И започват да търсят аптека за продан – първо в Берлин, където живеят, а когато това се оказва невъзможно, решават да вземат първата попаднала им. Така стигат до Билефелд и главата на семейството се впуска в експериментите си.

Нито балсамът срещу лунички, нито тинктурата за брадавици или лепилото за порцелан не водят до жадувания пробив на пазара, докато Йоткер не се заема с разработката на смес, която да гарантира добрия вид и вкус на печивата. Бакпулверът междувременно вече е хит отвъд океана, но той съставя своя версия, която за съвсем кратко време превзема сърцата на германските домакини и печалбата още от самото начало е отлична. Йоткер много добре знае с какво се е захванал и целенасочено популяризира стоката си – по пакетчетата са отпечатани рецепти, за реализацията на които има нужда и от други негови продукти. 

Бакпулверът е първи, но изобщо не е последен – подготвяните във фирмата смеси последователно печелят доверието на потребителите. И как не, щом, както гласи рекламата – позволяват на домакините да се справят бляскаво и с най-неочаквано пристигналите гости. Основателят Аугуст Йоткер крои и не по-малко амбициозни планове за бъдещето, което вижда поверено на сина си Рудолф. Но младежът загива по време на Първата световна война във Вердюн, оставяйки бременна съпруга и невръстна дъщеричка. Бащата не успява да се съвземе от удара, две години по-късно умира и той, и на вдовицата му Каролине неизбежно й се налага тя да поеме бизнеса. 

АЛДИ – магазините, от които по-евтини няма

Следвоенните времена не са най-благоприятните за тази цел – световна икономическа криза и голяма безработица, но г-жа Йоткер не се отказва, нещо повече – полага значителни грижи за персонала и когато, например, разбира, че новата опаковъчна машина би довела до съкращаването на 20 работни места, се отказва от нея.

Името Йоткер е живо – на основателите им се ражда внук Рудолф-Аугуст, но докато стане на възраст да се нагърби с фирмените дела, има немалко време. За съпругата и децата на геройски загиналия на фронта грижата има – в съответствие с поетия ангажимент – неговият приятел Рихард Казеловски. И точно той се оказва възлова, макар и съвсем не еднозначна фигура в следващите години: първо се жени за вдовицата, след това постъпва и във фирмата, от която му предоставят дял. Казеловски прави много за развитието на бизнеса, разработва нови идеи за рецепти и купува издателство, чрез което укрепва още повече фирмените позиции. Разполага и с отлични връзки с новите управляващи – не само е член на национал-социалистическата партия, но е и сред приближените на Хитлер. При това не по конюнктурни причини, а по най-дълбоки убеждения. Горд е, че по време на войната има възможността да снабдява армията с прахчетата си и производството продължава да се разраства, не без ангажирането и на военнопленници.

Рудолф-Аугуст пък е настанен на спокойно място в щаба на нацистите в Берлин, но по своя воля се записва в армията – предполага, че един ден само офицери ще имат правото да са индустриални босове, а единственият начин да се сдобие с нашивки е този. Към края на войната обаче бляскавите хоризонти пред фирмата са силно покмръкнали - семейство Казеловски и две от трите им деца загиват  при съюзническа бомбардировка на Билефелд през септември 1944, а Рудолф-Аугуст е интерниран заради нацисткото си минало. Все пак само за осем месеца.

Завръщането му отваря нова страница в историята на предприятието – фабриката е изцяло обновена, докарани са нови машини за смесване и пълнене, започва и изграждането на втори завод.

„Настъпилите времена му подхождат, както и той на тях“, обобщава стечението на обстоятелствата правнукът на основателя Аугуст Йоткер. Годините на оскъдица са отминали и населението е склонно да харчи все повече и повече. В олицетворение на тогавашната модерна домакиня, за която без продуктите на Д-р Йоткер животът изглежда немислим, се превръща рекламното лица госпожа Ренате – симпатична, чевръста и експедитивна, истински модел за останалите. Свидетелството за нейната популярност е не на последно място и в това, че към фабриката е отворен специален офис, в който се събира пощата за г-жа Ренате – десетки писма всеки ден.

През това време босът Рудолф-Аугуст купува ли, купува нови и нови фирми, с които разширява концерна. Бакпулверът отдавна е само един от многото продукти, палитрата се разширява с производството на шампанско, бира и други спиртни напитки, а транспортирането се поема от собствена логистика – семейството влиза във владението на 40 товарни кораба. Рудолф-Август купува и банка, а самият той е пример за спестовност, както разказват очевидци. Пушел лула, но понякога посягал и към пурите, чиито отрязани крайчета методично събирал, за да използва след това тютюна за лулата си. „Различните хора предпочитат да харчат за различни неща. Мен ако питате за какво ми харесва да харча – нещата са много малко и дрехите, например, изобщо не са сред тях“, посочва милионерът в едно телевизионно интервю.

Все пак имал зимно и лятно порше – купе и кабриолет. А и резиденция в Лонг Айлънд, в която семейството можело да се наслаждава на благосъстоянието си далеч от хорските очи, в обществото на също такива богаташи. Рудолф-Аугуст държи всичко под контрол – включително общо осемте си деца от три брака, и никак не е очарован, когато най-големият му син Аугуст си избира съпруга, която не отговаря на изискванията на свекъра. Престолонаследникът е отлъчен и започва работа като банкер на Уолстрийт, но само за година – баща му има нужда от него и го привиква на свой ред да се заеме с управлението на концерна. Така настъпва ерата на замразените пици, които са най-голямото нововъведение под негово ръководство до степен Д-р Йоткер да заеме водещо място на пазара и в тази сфера.

Паралелно броят на фирмите, обхванати от империята, е редуциран – извършва се концентрация в няколко основни сфери. А след Аугуст идва ред на брат му Рихард да оглави бизнеса – човекът, пострадал най-много от принадлежността си към клана Йоткер. Милионерските синове, както е известно, са примамлива плячка за похитителите и с Рихард през 1976 се случва точно това – отвлечен е като студент в Бавария. Освободен е срещу 21 милиона германски марки – тежко ранен, но жив. Година по-късно похитителят е заловен, след като платил с банкнота от откупа, а травмите в крайна сметка не възпират Рихард да се ангажира с делата на фирмата. Днес оборотът на групата Йоткер е над 12 милиарда евро.