Циниците казват, че музиката е просто математика с други средства. 5+3 винаги ще е 8 (или една октава), а вечната последователност от сол-ре-до ще надживее и хлебарките...

Може би по-вярно е да се каже, че един шедьовър все си е шедьовър - във всеки жанр, стил, темпо и тоналност.

Щурите хървати от 2 Cellos са за трети пореден път у нас утре в Арена "Армеец", а ако случайно има някаква вероятност да не се те чули за тях - славата им се изстреля чак до дует с дрезгавия "Армагедонец" Стивън Тайлър.

Но лесно може да ги гледате и със Стив Вай...

Като заговорихме за чело (и за "Металика"), не може да не отдадем заслуженото на първопроходците "Апоколиптика". И те идваха в България достатъчен брой пъти... А сега си освободете едни 8 мин. за този фантастичен Orion:

Също така музикалните циници биха казали, че кросоувър е нещо, което възниква още през 1960-те.

А помните ли формираните през 1986 г. Urban Dance Squad? Макар и останали с далеч по-скромна слава, те прокарват пътя пред "Ред Хот Чили Пепърс" и "Фейт Ноу Мор".

В "кросоувър" грехове обявяват още Пат Буун. Кросоувър са "Бонд", Ванеса Мей... кросоувър бяха и великите Трима тенори. Кросоувър са Limp Bizkit.

Джаз и метъл - колко му трябва на човек, който обича "Фейт Ноу Мор":

Най-лесно е и да се сетим за цялата вълна от скандинавски банди - готик, симфоник и т.н. новопокръстени стилове, която вълна... ами просто би умряла от глад, ако "преградите" не бяха така лесни за бутане на днешно време.

После вкарвате оперната певица да си напудри носа в гримьорната, добавяте гайда за малко етно с неизяснен точно произход и вижте какво става...

Оттук до Моцарт и метъла е само една стъпка.

А ако ви досадихме с дългокоси киселяци, изплакнете око с Камий и Кенърли: