Проблемът на България вече не е (само и единствено) в това, че се случват лоши, деструктивни, разрушителни и пошли неща. Ние с тях привикнахме. Знаем, че те се случват, че това ни е ежедневието:

- некомпетентна администрация:

- масова корупция;

- необективно правосъдие;

- изкористяване на различни дейности в икономиката, финансите, културата, екологията, образованието, здравеопазването, спорта;

- снижаване на културата в говоренето на властта, в медиите, в отношенията между хората и отношенията между поколенията вътре в семейството (родАта, рода, общността).

Никой не се изненадва от тези факти, те са - да го кажа пак и отново - нашето ежедневие; ние наистина привикнахме и свикнахме непрекъснато да се натъкваме на тях. 

Тогава в какво е и какъв е проблемът на България?

Според мен проблемът е, че всичките тези лоши, деструктивни, разрушителни и пошли неща, които се случват практически ежедневно и са другото име, другото лице на обществото ни, отбелязват катастрофална тенденция на примитивизиране, опорнографяване, оскотяване и опростачване. И без това ниското им ниво, става още по-низко, те се вършат все по-брутално, все по-нагло, все по-безскрупулно и все по-откровено. 

С други думи проблемът не е (само и единствено), че те се случват. Ние със случването им се смирихме. Проблемът е в тенденцията - да се случват, както казах, все по-брутално, все по-нагло, все по-безскрупулно и все по-откровено. 

Тази тенденция на тяхното случването е с пъти по-страшна от самото им случване. Защото количествените промени минават в качествени, сиреч в злокачествени, в патологични, в непоправими, в нелечими:

- некомпетентността на администрацията се изражда в некадърност;

- масовата корупция се изражда в главна и основна форма на употреба (злоупотреба) с властовото, административното, служебното, управленското положение и преминава в масово състезание не кой ще използва корупцията, а кой ще извлече повече от нея;

- необективното правосъдие се изражда в тотален отказ от правосъдие, в демонстративен отказ от всякакво, от каквото и да било правосъдие и у нас започва да царуват всепозволеността и безнаказаността;

- изкористяването на различни дейности в икономиката, финансите, културата, екологията, образованието, здравеопазването и спорта се изражда в абсолютно и абсурдно разрушаване на всяка нормалност, на всяка конкуренция, на всяка логика, на всяка способност и креативност в тях - победителите се назначават, победите се присъждат, конкурентите се отстраняват, създаденото от тях им се отнема.

То е като пълната порнография в порнографията, наричана български футбол - и преди са бутани отбори, но е правено някак по-фино, с повече финес - днес то се прави до потрес гадно, безпардонно, цинично, мръснишки и цяла футболна България знае, че Цар Футбол е гол, но нищо! Нищо! Няма морал, няма законност, няма съвест, няма разум. А футболът е само огледало на цялата ни действителност.

Същите процеси, както казах, протичат и в икономиката, във финансите, в културата, в екологията, в образованието, в здравеопазването. Има назначени победители и останалото е миманс, подробности от пейзажа, дребна риба, подлежаща на изяждане, никому ненужна сволоч, на която може всичко да се отнеме, на която може да се стовари цялата репресия на съд, контролни органи, данъчни институции, служби за сигурност и волнонаемни улични бригади за бързо укротяване на опърничавите;

- снижаването на културата в говоренето на властта, в медиите, в отношенията между хората и отношенията между поколенията вътре в семейството (родАта, рода, общността) се изражда в най-безпросветна и най-невъзпитана простотия и простащина, в циничен език и нецензурен речник и расте поколение, което не знае друг език, не познава друг речник, а си мисли, че то така си се говори, то такива са си изразните средства - и през "оптиката" на това говорене, през "призмата" на тези изразни средства това поколение осмисля начина си на живот, обяснява си действителността, мотивира се за поведение в нея, и е убедено, че такъв и само такъв може да бъде жизненият му хоризонт.

Ето именно тази тенденция в случването на лошите, деструктивните, разрушителните и пошлите неща у нас според мен е главният проблем на България. Не толкова самото случване на тези неща, колкото тенденцията в случването им, рязкото падане на нивото, все по-ниско сведената летва, все по-бездарното съдържание на ежедневието ни, все по-безчовечната същност на социалните ни отношения, все по-безсърдечният смисъл на властта - на властта като форма на използване на държавата за нейното, на държавата, деструктуриране и разпадане.

...

Коментарът е от фейсбук профила на Николай Слатински.