БАН отрича за натиск от властта по доклада за АЕЦ "Белене"

Българската академия на науките (БАН) поиска да бъдат публикувани изцяло двата й доклада за АЕЦ "Белене" след разпространените съмнения, че на учените е оказван външен натиск. "Категорично отричаме върху нас да е оказван какъвто и да било натиск", заяви на извънреден брифинг проф. Александър Тасев, директор на Института за икономически изследвания на БАН. "Ще напиша писмо до изпълнителния директор на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ)" с молба възложителят да ни разреши да публикуваме всички резултати, свързани с обосновката на това, което е изведено по отношение на АЕЦ "Белене", каза Тасев, като уточни, че настояват да публикуват както междинния доклад от 15 септември, така и окончателния, представен на 14 ноември. Правителството чрез "Българския енергиен холдинг" поръча на БАН срещу 2 млн. лв. специален доклад, който да анализира всички аспекти на евентуален проект за изграждането на АЕЦ "Белене", за да се види дали той би бил рентабилен. Това стана, след като в края на 2016 г. държавната "Национална електрическа компания" (НЕК) бе принудена да плати близо 629 млн. евро за произведените в Русия два реактора за "Белене" и като цяло инвестираните в яловия засега проект пари надхвърлиха 3 млрд. лв. или над 1.5 млрд. евро. На 16 ноември публично бяха обявени резултатите от доклада, според които има нужда от АЕЦ "Белене", но не е сигурно дали проектът ще е рентабилен. Според документа АЕЦ "Белене" е необходима на България и региона, но рентабилността й е под въпрос, ако цената й надхвърли 10.5 млрд. евро, ако не бъдат постигнати лихви по заемите под 4.5 процента и ако пазарната цена на тока е под 68 евро/МВтч. Самият текст на доклада обаче не бе публикуван и вече бе изискан чрез заявления за достъп до информация от няколко извънпарламентарни политически партии. В неделя сайтът "Бивол" разпространи междинната версия на доклада от 15 септември, пратена за редакция и бележки до БЕХ. Изданието твърди, че учените са стигнали до обосновано заключение, че АЕЦ "Белене" е неизгоден проект, но под натиск на енергийното министерство докладът е претърпял корекции, така че в окончателния му вариант е залегнала по-благосклонна оценка за проекта. В понеделник проф. Александър Тасев обясни, че заключенията им за АЕЦ "Белене" са част от проекта им, възложен от БЕХ, наречен "Изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката (с фокус върху електроенергетиката)". Изпълнението му ще продължи до края на март 2018 г. Тасев поясни, че БАН е представила на възложителя междинен доклад на 15 септември, защото това е бил срокът за изпълнение по договора, като учените изрично били уточнили, че той е кратък и ще стигне за анализ само за консервативния, т. е. негативен сценарий. При въпросния сценарий са разиграни различни варианти - използвани са 6 варианта на участие в капитала на проектната компания за изграждане на централата и финансиране на проекта, 5 варианта на прогнозни цени на вътрешния и регионалния пазар, където централата може да продава произведената от нея електрическа енергия, и 2 варианта на натоварване на мощностите. "Кръстосването" на всички тези варианти е довело до общо 90 комбинации, като при всички тях е установено, че няма икономическа и финансова целесъобразност на проекта. Към окончателния доклад, обявен пред медиите на 16 ноември, е разигран и оптимистичен сценарий, който също води до близо 90 комбинации. От него става ясно, че проектът "Белене" може да бъде рентабилен при определени условия, например по-високи цени на тока за потребителите, стана ясно от обясненията на Тасев. "Надяваме се, че ще получим разрешение и ще можем да качим на сайта на БАН нашите подробни резултати, отнасящи се до цялостния контекст на развитието на пазарите и на самия проект", посочи Тасев. По думите му в цялостната работа по проекта са участвали над 40 души от 6 института на БАН, като над 90% от състава е бил от академията. Имало е и няколко външни енергийни експерти. Управленският екип на проекта, освен самия Тасев, включва Йордан Христосков, бившия вицепремиер Даниела Бобева, Димитър Димитров, Георги Шопов и Спартак Керемедчиев.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ban-otricha-za-natisk-ot-vlastta-po-doklada-za-aets-belene-news272663.html

Свързани новини: