Православната църква почита Св. Великомъченица Варвара

На 4 декември православната църква почита великомъченица Варвара

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век  и починала през 305 г. В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.

Света Варвара се отличавала  с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя  на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя, заедно със Св. Сава е сестра на Св. Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”

Празникът е наричан още Женска Коледа – на този ден млади девойки  с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището – за да може баба Шарка да дойде “да си хапне и отиде”. Върху обредния хляб се палела голяма “варварска свещ”, после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ощав, пълнен пипер, боб и други постни ястия,които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва.

На този ден домакинята приготвяла варива или царевица – от нея всеки хапвал в къщата, за да не се “запече полето”. Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и “да не ги завари Варвара”.

И до сега  се извършва обредното гадаене по първия гост, “полазник”, влязъл в къщата – по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/XzH1frP3HX4/

Свързани новини: