В България пием повече бира от ирландците и датчаните. Оказва се, че през 2016 г. по обем на пазара на пиво с продажби от 5 550 000 хектолитра страната ни се нарежда на 13-то място в Европейския съюз, като родното производство 5 180 000 хектолитра. По консумация изпреварваме дори държави като Дания, Ирландия и Словакия. Традиционен лидер в същата класация е Германия с реализирани 85 532 000 хектолитра бира. На второ място се нарежда Великобритания, а на трето - Испания. Тези данни бяха представени по време на традиционния гала форум на Пивоварите на Европа “Бирата служи на Европа” в Брюксел, цитирани и от Съюзът на пивоварите в България (СПБ).

България се нарежда и на 12-о място и по консумация на бира на глава от населението със 76 л, като

количество се увеличава с 9 литра спрямо 2010 г.

Първите три позиции по този показател са на Чехия със 143 л, Германия – 104 л и Австрия – 103 л. Гражданите на Ирландия обаче ни изпреварват, тъй като става ясно, че всеки един от тях консумира по 81 литра годишно от пенливата напитка. През миналата година сънародниците ни пък са надминали по употреба на бира Хърватия, Люксембуг и Словакия.

Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите у нас разясни за „Монитор“, че основната причина за по-голямото потребление на бира през 2016 г. е както поради голямото предлагане на различни видове пиво, така и заради благоприятните климатични условия. Влияние оказало и ръстът в туристическия поток. По думите й българите все повече ценят широка гама от вкусове и марки, които се предлагат на пазара.

„Нашите продукти не са транспортно ориентирани, тъй като производителите основно се стремят да задоволяват вътрешния пазар.

Нямаме изградени международни брандове

защото това изисква много средства, така че ние сме се концентрирали вътре в страната. Но всяка година износът бележи ръст, което е положителна тенденция“, бе категорична Радомирова.

По думите й в сравнение с 2015 г. през 2016 г. за първи път се наблюдава 2% спад във вноса, което не се е било случвало от 3 години. За миналата година той е бил 528 хил. хектолитра, което се дължи на по-големия интерес на българите към родните бири

Според доклада пивоварният сектор в Общността бележи устойчив ръст, като положителната тенденция от последните няколко години се затвърждава. Производството на пиво в ЕС за изминалата 2016 г. е над 400 млн. хектолитра – ниво, което се постига

за пръв път от началото на икономическата криза

през 2008 г. Износът на бира от страните членки също регистрира растеж и достига 51,400 млн. хектолитра.

В страните от ЕС броят на пивоварните вече достига 8500, като за 2016 г. е нараснал с 1100. Според анализаторите това означава, че всяка седмица отварят врати 20 нови обекта за производство на пиво, най-вече малки и средни предприятия. Едновременно с това секторът има и все по-голям социален принос. Той осигурява 2,300 млн. работни места в Европа.

„Само за 2016 г. износът на бира за трети страни възлиза на 1,400 млрд. евро. Това пряко се свързва с конкурентоспособността на европейската икономика и стимулирането на правилата за справедливи търговски практики дори на протекционистично регулирани пазари. Всеки експорт извън Съюза на стойност 1 млрд. евро

създава 14 000 допълнителни работни места в ЕС

заявил Юрки Катайнен, вицепрезидент на Европейската комисия по въпросите на растежа, работната заетост, инвестициите и конкурентоспособността.

В допълнение на това беше отбелязано, че между 2014 г. и 2016 г. консумацията на бира в Евросъюза се е повишила с 2%. За същия период износът на бира от страни на общността за трети пазари има ръст от 20 на сто. Годишно от производството и продажбите на пиво се генерират над 43 млрд. евро бюджетни приходи за 28-те страни на ЕС, като само приходите от акциз за 2016 г. възлизат на 11,3 млрд. евро.

Постоянният представител на България в Брюксел посланик Димитър Цанчев пък пояснил, че пивоварният сектор има съществен принос към икономиката на ЕС и е ценен партньор в утвърждаването на високотехнологичните, природосъобразните, социални и здравни стандарти в страните от общността.

По думите му по време на българското председателство ще бъдат разглеждани

редица регулаторни въпроси

които касаят бранша и към които институциите ще подходят с дължимата отговорност. „Усилията на всички са насочени към намирането на балансирани решения за единния пазар и ясна законова рамка за бизнеса, работната сила и потребителите“, категоричен е посланикът.