Конфликтът между Брюксел и три от страните във Вишеградската четворка - Полша, Унгария и Чехия - днес се задълбочи, след като Европейската комисия започна срещу тях дела в Съда на ЕС, защото не изпълняват решения на държавите членки от 2015 г. за поквотно преразпределяне на мигранти от Гърция и Италия.

Решението идва в навечерието на среща на върха на ЕС на 14 и 15 декември, където миграцията ще бъде централна тема. То съвпада по време и с опит на естонското председателство на Съвета на ЕС да разблокира реформа на механизма за даване на убежище в ЕС, която е парализирана от несъгласия между държавите членки.

В публикувано днес съобщение Комисията каза, че от приемането на временните схеми за преместване на мигранти с право на международна закрила Унгария не е приела нито един човек от определената ѝ квота от малко над 1 200 души. Полша и Чехия са спрели да приемат кандидати за преместване от Гърция и Италия съответно от декември 2015 г. и август 2016 г.  Комисията започна процедури за нарушение на европейското законодателство срещу трите страни миналия юли. 

В съобщението си тя припомня, че Съдът на ЕС по-рано тази година потвърди законността на двете временни двегодишни схеми за преместване на общо 160 000 мигранти от Гърция и Италия в други 23 държави на ЕС. Словакия и Унгария оспорваха пред него тези схеми.

Вишеградската четворка, в която влиза и Словакия, води опозицията срещу предложение на Комисията от май 2016 г. за реформа на т.нар. Дъблински регламент, който дава рамката за предоставяне на убежище в ЕС. Според него за това отговарят страните, където мигрантите за първи път стъпват на европейска територия. Комисията се мотивира, че в този си вид регламентът стоварва непропорционална тежест върху държавите от южната граница на ЕС. Тя освен това неколкократно определя Дъблинския регламент като на практика "мъртъв", тъй като той беше многократно нарушаван по време на миграционната криза през 2015 г.

Съпротивата срещу предложението ѝ се корени в това, че то предвижда постоянен механизъм  за солидарност, който овластява Брюксел да го задейства, ако миграционният натиск върху някоя държава членка мине определена граница и да налага на останалите страни в ЕС да приемат квоти от мигранти под страх от глоба от €250 000 на неприет мигрант, ако откажат.

ЕК предлага да вземаме бежанци от други страни-членки под страх от €250 000 глоба на човек, ако откажем

Три поредни председателства на ЕС не успяват да постигнат компромис по това предложение. Естония, която в момента председателства ЕС, сложи на масата на събралите се днес в Брюксел министри на вътрешните работи, в който механизмът за солидарност се запазва, но квотите не са задължителни.

Първият зам.- председател на Комисият Франс Тимерманс каза днес на пресконференция в Брюксел, че ЕС не може трайно да се справи с миграционната криза без общи усилия и механизъм за солидарност. Той каза, че до средата на идната година ЕС трябва да има общо съгласие по всеобхватна рамка за устойчиво управление на миграцията. Това означава, че усилията за постигане на такова съгласие ще се паднат на бълтарското председателство на Съвета на ЕС.