Кристалина Георгиева очаква България да влезе в чакалнята на еврозоната през 2018 г.

Очаквам България да влезе в чакалнята на еврозоната догодина. Това каза главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева пред бТВ. "Политическото решение може да бъде взето много бързо и очаквам, че то ще бъде взето бързо, защото икономиката на Европа е в добро състояние, европейците подкрепят еврото повече, отколкото когато и да е в неговата история – 64% от европейците казват: "Еврото е добро за нас". Това означава, че обществената среда в България и Европа е позитивна", аргументира се тя. Всъщност решението за присъединяването на лева към т. нар. Валутно-курсов механизъм II (ERM II) трябва да се вземе от лидерите на държавите членки. Планирано е те да обсъждат новите предложения на ЕК за бъдещето на еврозоната на 15 декември в Брюксел, където обаче не се очаква да се вземе конкретно решение. Част от проблема е политическата криза в Германия, без която не могат да се вземат важни решения за валутния съюз. Освен това отделни държави като Австрия продължават да имат силни резерви към разширяването на валутния съюз след гръцката гриза. От влизането в чакалнята до влизането в еврозоната обикновено минават три години, но това е време, което българите ще могат да усетят като полезно за тях – вземат се решения, които правят икономиката още по-стабилна, каза още Георгиева. Според нея бюджетът ни е много стабилен. Аргументите - дефицитът е под контрол години наред, инвестира се в дългосрочни проекти, които гарантират България да се вдига нагоре и това се вижда от хората. "И най-вече този бюджет казва: "Ние българите можем да влезем в еврозоната – с нашата фискална дисциплина, с това как се отнасяме с инфлацията, с това колко добри са балансите в нашата икономика ние можем да влезем в чакалнята на еврозоната", каза Георгиева. Влизането в еврозоната е важно за страната, защото това ще ни интегрира още повече в ЕС, посочи тя. "Като ни е закачена валутата за еврото, ние и без това работим по правилата на еврозоната, но не можем да седим на масата и да участваме в изработването на тези правила", обоснова се Георгиева. Тя смята, че страната се развива "много добре". Припомни , че през 1990 г. сме се редели на опашки за мляко в 4 часа сутринта и тогава доходът на българина е бил 1400 долара, докато днес е близо 8000. "Разбира се, имаме още много работа за вършене, но трябва да се гордеем с това, което сме постигнали", каза Георгиева и призова да се гледа напред, а не да се ровим в миналото. Шенген Въпросът за приемането на България в Шенген е политическо решение на страните членки, каза Георгиева. "Доколкото разбирам, те са по-отворени днес, отколкото бяха преди година. Да стискаме палци най-сетне това да се случи, страната е готова", допълни тя. Според Георгиева променените настроения са най-вече защото "европейската интеграция отново тръгна на по-висока скорост". "Това е не само заради Брекзит, но и защото 10-те години на криза ни сложиха обеца на ухото – да не приемаме нашата системата на солидарност като даденост. Брекзит в този смисъл помага. Брекзит показва, че трябва да се държим за ръце, заедно сме по-силни", допълни тя. Западните Балкани Кристалина Георгиева всъщност е в България заради срещата на върха на лидерите от Западните Балкани, на която присъства като представител на Световната банка. Сред темите на форума са проектите за улесняване на транспорта и търговията между страните от региона. Кристалина Георгиева каза, че Световната банка вече помага за изграждането на транспортния коридор №8, който трябва да свърже Черно море с Адриатическо. Световната банка е отпуснала заем за изграждането на част от коридора на територията на Македония. Най-важното, което ще бъде направено за коридор №8 и общо за транспорта на полуострова, е регионален проект за ускоряване на преминаването през граничните пунктове, каза Георгиева. По думите й целта е един камион да пътува от Скопие до София не за шест часа, а най-много за три и половина. За да се случи това, трябва да бъдат решени три проблема. Първият е, че много от пунктовете са тесни и има гишета и от двете страни на границата. Това означава, че граничните пунктове трябва да се разширят и да се обслужват от едно гише. Видяхме колко много се ускорява движението между България и Сърбия, когато има само едно гише, каза Георгиева. Другата пречка е, че по пътя има места, които не са ремонтирани и бавят движението. Това е проблем, който може да бъде отстранен бързо, посочи тя. Последният е свързан с използването на новите технологии, "за да може опашките, които сега са физически, да ги направим виртуални", каза Георгиева. Това ще стане с въвеждането на интелигентни транспортни системи, които ще струват между 15 и 30 млн. долара за страна. Три държави от Западните Балкани вече са дали съгласие за това, каза Георгиева. В България с помощта на Световната банка беше разработена електронна система за събиране на пътни такси, припомни тя. Става въпрос за въвеждането на тол системата, с приходите от която трябва да се издържа поддържането на пътищата и да се строят нови. България е успяла да наложи Западните Балкани като един от приоритетите на своето председателство на Съвета на Европейския съюз, а това помага много за приемането на нашите съседи, коментира Георгиева. По думите й регионът трябва да се интегрира по примера на Балтийските страни. Георгиева посочи и че в разговор с австрийския си колега премиерът Бойко Борисов е поставил въпроса как темата за Западните Балкани може да бъде продължена по времето на австрийското председателство. "Това означава, че даваме не шест месеца, а година гарантирано внимание на Западните Балкани", каза тя.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kristalina-georgieva-ochakva-bulgaria-da-vleze-v-chakalnyata-na-evrozonata-prez-2018-g-news272788.html

Свързани новини: