Сам АДАМС, "Слейт"

В  „Манхатън“ (1979) на Уди Алън 47-годишен комедиен автор (в изпълнение на Уди) се среща със 17-годишна ученичка (Мариел Хемингуей). Макар и номиниран за две награди „Оскар“ и почитан години наред като романтичен шедьовър, този филм придоби зловещо излъчване, когато се разкри, че Алън е имал връзка със Сун-И Превен, осиновената дъщеря на дългогодишната му партньорка Миа Фароу. Отношенията между двамата са започнали, когато Превен е била на годините на героинята на Хемингуей. Филмът стана съвсем труден за гледане, поне за мнозина, когато Дилън Фароу, осиновената дъщеря на Алън, обяви публично през 2014 г., че осиновителят ѝ е блудствал с нея още от времето, когато е била 7-годишна.

Това обвинение се появи първо през 1993-та, но по това време бе масово пренебрегнато, или най-малкото прието за крайно съмнително, което позволи на Уди Алън да прави филми с почти ненакърнена репутация. (В битката за попечителство съдът определи доказателствата срещу Алън за „неубедителни“, но намери свидетелските показания срещу него за достатъчно надеждни и доказващи, че поведението му е „очебийно неподходящо“. И правото на попечителство му бе отказано.) С помощта на списание „Тайм“, Алън представи сексуалната си връзка с Превен като „триумф на любовта, въпреки всичко“.

„Не можеш да заповядваш на сърцето си – каза Алън пред Уолтър Айзъксън в интервюто, отправено от корицата на списанието. – Срещаш някого, влюбваш се и това е.“

Това обяснение, всъщност, е добро описание на сюжета на новия филм на Алън „Въртележка“, показан на Нюйоркския филмов фестивал миналия месец и тръгващ по кината в САЩ този уикенд. В центъра на филма е Джини (Кейт Уинслет), бивша актриса без особени успехи, която – както казва тя – „сега играе ролята на сервитьорка в миден ресторант“. Но историята се разказва от Мики (Джъстин Тимбърлейк), спасител от Кони Айлънд, който си пробива път в театъра. В първите кадри на „Въртележка“, камерата се движи покрай къпещите се в бански костюми през 50-те години и открива лицето на Мики, който ни предупреждава, че това, което сме напът да видим, може би не се основава изцяло на действителността:

„Като поет аз използвам символи, а като драматург ценя мелодрами с герои, по-големи от живота“.

Погледнато най-доброжелателно, „Въртележка“ е съзнателно направен като постановка на млад драматург, населена с преувеличени герои и пренагрети ситуации. Сцените в апартамента на Джини, който тя споделя със съпруга си Хъмпти (Джим Белуши), а накрая и с неговата отчуждена дъщеря Каролина (Джуно Темпъл), изглеждат като от провинциална театрална продукция на Тенеси Уилямс, често снимани с дълги кадри, в които камерата на Виторио Стораро просто се скита по сцената. В един момент Белуши си избърсва пръстите в брадичката си и ги изтръсква, сякаш току-що е дошъл от семинар за драматично изкуство, където са изучавали жестове, характерни за работническата класа.

„Влиза Мики“, както би написал самият Мики. Тимбърлейк го играе отнесен наивник, който не забелязва начина, по който го гледат първо Джини и след това и Каролина, докато не започва да се среща с едната и не се доближава до връзка с другата. С други думи, „Въртележка“ е филм за мъж, който спи с една жена и се чувства привлечен от нейната доведена дъщеря. И още: той е е амбициозен драматург, който вероятно е роден през 30-те години на миналия век (героят на 36-годишния Тимбърлейк е по-млад) и мъкне книга, наречена „Хамлет и Едип“ – все ясни следи от филмите на Алън (подобно на Алън, чиито филми понякога са еквивалентни на тениска с надпис „Питайте ме за Ингмар Бергман“, Мики също изглежда по-добър в показването на интелекта си, отколкото в използването му). Въпреки че обича да казва как един ден ще напише „абсолютен шедьовър“, Мики изглежда повече влюбен в идеята да бъде артист, освободен от обществените правила и норми – отколкото готов да работи, за да стане такъв. Той не е влюбен в Джини (докато тя е все по-обсебена от него), но е въодушевен от представата, че връзката им „се вписва в романтичния наратив на писателския живот“. Не можеш да заповядваш на сърцето си — или, както негов приятел бохем съветва Мики:

„Сърцето има свои собствени йероглифи”.

Припокриването с живота на Алън става все по-изразено при наближаването на развръзката във „Въртележка“.

(Внимание! Нататък текстът разкрива части от сюжета, ако е възможно да се разкрие нещо, което поначало е ясно.)

Джини, чиято връзка с реалността е опасно изтъняла, започва да подозира, че нещо се случва между Мики и Каролина. И след като демонстрацията на силните ѝ чувства отключва страха от обвързване на Мики, тя забелязва гангстерите, които издирват Каролина през целия филм, и не предприема нищо, за да предотврати смъртта ѝ.

Това не е първият филм на Уди Алън от последните няколко години, в който в жена предава съпруга си. Той като че ли е недоволен, че недостатъчно хора са разпознали Миа Фароу в невярната дама в „Син Жасмин“. (Този филм, ако трябва да припомним, завършва с откровението на героинята на Кейт Бланшет, че тя е отмъстила на съпруга си, след като е открила, че той я мами. Последният кадър я показва сама и много объркана.)

„Въртележка“ представя следната схема: актриса, не много в час с реалността, разгневена от връзката на романтичния си партньор с по-младата ѝ дъщеря, извършва непростимо престъпление, за да саботира отношенията им, след което остава изолирана и сама. Тази история е вместо онази с изфабрикуваните обвинения в блудство и подвеждането на дете, което да ги потвърди — така, според Алън, поведението на Фароу е равностойно на убийството на млада жена.

В този смисъл „Въртележка“ е обратното на самопризнание – mea culpa. Алън е създал цял свят, включително и сложен цялостен декор, пресъздаващ крайбрежната улица на Кони Айланд, за да обвини още веднъж бившата си партньорка и да оневини себе си. Но фактът, че той трябва да изгради този свят, и не само това, ами и да го го украси с дебел слой театралност, някак странно звучи като признание. Той не променя историята си, а дори и при най-внимателното вглеждане,„Въртележка“ си остава красив филм, елегантно замислен и заснет като куха измама и фалшиво обвинение. Мики, толкова нетърпелив да привлече аудиторията на своя страна в началото на филма, отсъства в края му, заменен от малкия син на Джини и Хъмпти, чиято единствена характеристика е, че обича да пали пожари. В последния кадър го виждаме край океана, загледан в купчина горящи отломки. Творческият дух си е тръгнал. Останала е само нуждата от унищожение.

„Въртележка“ ще бъде показан у нас на 17 декември в рамките на „Киномания“. 

Площад Славейков