Решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Държавата Израел предизвика множество реакци и коментари, но заради силния исторически и емоционален заряд, който градът носи, малцина коментираха ситуацията хладнокръвно. Въпреки негативните реакции може да се окаже, че Тръмп е изиграл  един от най-значимите ходове на САЩ в Близкия изток. Разбира се, може да излезе, че е допуснал фатална грешка.

Официално. Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел

През месец май на 1948 г. президентът Труман отхвърля съвета на неговите топ дипломати да не признае току-що обявената независимост на Държавата Израел, защото това ще наруши добрите отношения с арабите, като казва:

"В Ню Йорк тая есен имам 100 000 избиратели евреи, а не араби."

Труман печели изборите през есента и залага на новосъздадената държава в началото на Студената война, с което я преврръща в ключов съюзник в региона срещу влиянието на СССР. Започналата тогава ежегодна безвъзмездна военна помощ от поне десетилетие е на стойност най-малко 4,5 млрд. долара. С вчерашното си изказване, в което призна Йерусалим за столица на Израел, президентът Тръмп стигна най-високата точка на подкрепа от САЩ за Израел. 

Малко история

Йерусалим е столица на еврейската държава в продължение на 10 века в Античността –  от управлението на библейския цар Давид около 1000 г. пр. Хр. до 70 г. сл. Хр., когато император Веспасиан превръща библейска Палестина в провинция на Римската импперия. До 1948 г. евреите нямат собствена държава. На 5 декември 1949 г. първият израелски министър-председател Давид Бен Гурион заявява, че Йерусалим е "вечна и неделима столица на Държавата Израел", макар към онзи момент градът да е разделен между Държавата и кралство Йордания, което администрира палестинските територии на Западния бряг на р. Йордан.

На 5 юни 1967 г. израелската армия започва т.нар. Шестдневна война, в която сломява всички свои арабски съседи и завзема всичкчи палестински територии, сред които е и арабския Източен Йерусалим. ООН, обаче, не признава израелската анексия. Това е причината всички посолства на  държавите, установили дипломатически отношения  с Държавата Израел, да са в Тел Авив, докато се разреши окончателно статутът на древния град.

Именно този статут и обявените според международното право за незаконни заселнически еврейски селища в окупираните около Йерусалим  земи са основният препъни камък пред мирния процес между палестинци и израелци, който спря на практика през 90-те години на миналия век, след като беше постигнато масово неодобреното от "ястребите" сред араби и израелци споразумение от Осло.

Реакциите от цял свят са еднозначно против

Очевидно нито едно правителство не подкрепи направеното от Тръмп обявление, с изключение на израелското. Още преди Тръмп да направи своето изявление палестинците се обявиха еднозначо против, а по-рано днес лидерът на радикалното палестинско движение ХАМАС Исмаил Хания призова за нова интифада, т.е. въоръжено въстание на палестинците, което да започне.

Западните съюзници на САЩ, като Великобритания и Франция, без колебание определиха този  ход като "неразумен" и като  "спънка пред мирния процес". Всички арабски държави заклеймиха решението да се строи американско посолство в Йерусалим, включително и Саудитска Арабия, смятана за най-важния арабски съюзник на САЩ в региона. Правителството на Ирак също реагира остро, а няколко шиитски групировки, които изнесоха основно битката срещу ДАЕШ в страната и са част от съюза от  паравоенни организации  Хашд аш-Шааби ("Народна мобилизация"),  обявиха,  че сега американските войски в  Ирак, които наброяват най-малко 12 000, се превръщат в "легитимна цел".

Решението само подхрани и традиционната антиамериканска и антиизраелска реторика на ливанската шиитска гупировка "Хизбулла", която след активното си участие във войната в Сирия е особено добре подготвена за пълномащабни военни действия срещу Израел.

Ще има ли антиирански съюз?

Въпреки негативната реакция, която беше ясна още преди Тръмп да направи своето изявление, американската администрация застана зад президента, както това безусловно направи и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху.

Както вече беше казано в друга статия на Клуб Z, Израел е най-вероятно ключът към намаляването на неимоверно засилената мощ на Иран в Близкия изток. За това говорят вече открито и официално признатите неформални разговори, които са водени между представители на израелската държава и Саудитска Арабия, чийто основен противник са персийците.

В края на  ноември в израелското правителство се случи нещо, което минапочти  незабелязано в  световните медии – министър на отбраната Авигдор Либерман поиска за  отбрана спешно да бъдат отпуснати допълнителни 1,4  млрд. щатски долара от бюджета. Официално министърът поиска това заради "нови заплахи в региона". Неофициално, обаче, се смята, че причината е инвестирането на най-голям дял от заделените пари и усилия от страна на Държавата през последните няколко години в сдържане на стратегически заплахи от третия кръг на отбрана в стратегическата доктрина на Израел.

Този трети кръг е най-далечен географски и се отнася най-вече към Ислямска република Иран и в по-малка степен към Турция. Според критиците на правителството на Нетаняху той и неговите министри са пренебрегнали първия кръг на отбрана, който включва северните граници, защото не са смятали, че скоро войната в Сирия ще приключи и не са виждали сухопътна заплаха, идваща оттам. Наред с това по отношение на вътрешнната сигурност Израел беше постигнал завидно спокойствие, като терористичните атаки в  последните няколко години бяха най-вече с хладни оръжия, дело на единаци.

Това искане на Либерман до голяма степен е обусловено от обективната опасност, която Иран създава с т.нар. Шиитска дъга,  предоставяща на персийците възможност за сухопътен коридор за пренос на оръжия и хора през Ирак, Сирия и Ливан до границата с Израел. Никога Иран не е бил сухопътно толкова "близо" във влиянието си до и, съответно, в заплахата към Държавата през получилите сериозно бойно кръщение на терен в Сирийската война бойци на "Хизбулла".

Възможно е Тръмп да е взел решение да направи своята обява вчера с желанието да привлече безусловно Израел на страната на оформящия се антиирански съюз, в който израелската армия би играла ключова роля като най-силна в региона. Тъй като залогът е голям, израелците вероятно са поискали и голям жест, а няма  по-голям  от признаването на Йерусалим за столица.

Палестинците са нужни като предвидим противник

Израел все още трябва да прецени дали палестинското помирение е положително или негативно за дългосрочните стратегически интереси на Държавата. Сред израелския естаблишмънт все по-стабилно  се налага идеята, че връщането на Палестинската автономна  власт в Ивицата Газа и предаването на КПП-тата в нейни ръце се смята за стратегически актив, който ще превърне палестинците в предвидим противник и ще намали възможността за ескалаци яна напражението до вонене конфликт, както се случи през 2014 г. Налице се достатъчно данни, че израелските служби  за сигурност поддържат изключително тесни контакти със своите египетски колеги, а Египет хем е основен двигател на опитите за междупалестинско помирение, хем е едва от двете арабски държави, които имат подписан сепаративен мирен договор с Държавата.

От друга страна разделението сред палестинците също изигра своята роля в това относително спокойствие за Израел, като на практика това беше основна причина заплахите на израелска територия от терористи и въоръжени  групировки, способни да изстрелват ракети по цивилни цели от близко разстояние, да бъдат сведени до минимум. В последните два месеца, обаче, редица арабски държави подеха инициатива за постигане на единство между ХАМАС и Организацията за освобождениена Палестина (ООП), които бяха  в  de facto гражданска война от 2005 г. насам. Макар преговорите да не са завършили, фактът, че предсатвители на двете организации  седнаха на една  маса, беше достатъчно ясен  сигнал, че Израел вече не може да се радва на  прежното спокойствие. Тръмп рискува да катализира процеса на палестинска консолидация и това  да доведе до ескалация на  напрежението, което без съмнение ще доведе до насилие не само в  териториите на Палестинската автономна власт, но и в сърцето  на  Израел. В същото време, обаче, този ход може и да доведе палестинците до осъзната нужда от сядане на масата за преговори или дори до невъзможност да откажат.

Глупав или далновиден?

В дългосрочна перспектива решението на Тръмп може да доведе до колапса на Иран и т и значителна промяна в геополитическия баланс на силите в полза на Саудитска Арабия и другите преобладаващо сунитски държави. Също така може да доведе и дорешаване на палестинския въпрос, по който целият арабо-мюсюлмански свят показва невиждано по други теми единство. Ако успее, Тръмп ще изведе САЩ като еднолична водеща световна сила – роля, която в момента много успешно именно през Близкия изток се опитва да играе Русия на Путин.

Ако се провали, Тръмп ще създаде условия за радикализация на населението в арабските държави, където най-малко 60% е под 30-годишна възраст. Това в дългосрочен план означава буквално десетилетия на автентичен и идеологически обоснован тероризъм, почиващ върху антиизраелска и антиамериканска реторика.

Само времето ще ни покаже дали Тръмп (и неговата администрация, разбира се) е много глупав или е много далновиден.