Турският президент в Гърция: Стари спорове и воля за затопляне на отношенията

Гърция и Турция се сблъскаха по стари спорове по време на първото от 65 години насам посещение на турски държавен глава в Атина. Визитата на Реджеп Тийп Ердоган в четвъртък извади на показ дългогодишните исторически спорове между двете страни.   Макар и съюзници в НАТО двете страни имат противоречиви отношения по редица въпроси - от етнически разделения Кипър, през въздушното пространство и границите на континенталния шелф в Егейско море, до положението на мюсюлманското малцинство в Северна Гърция и турското настояване за екстрадиране на намерилите убежище в Гърция след миналогодишния опит за преврат турски военни.   Дипломатическите проблеми бяха поставени на масата още преди посещението в интервю на Ердоган за гръцките медии, в което той казва, че може да се наложи преразглеждане на Договора от Лозана от 1923 г. определящ границите на съвременна Турция.   После напрежението около посещението се пренесе във въздуха. Турските изтребители Ф 16, придружаващи самолета на Ердоган, бяха спрени от гръцки самолети, а пилотът на турския президентски самолет отказа да бъде придружен от гръцки самолети, съобщиха военни източници в Атина, цитирани от Ройтерс.   Още на първата си среща в Атина – с гръцкия президент Прокопис Павлопулос – Ердоган отново повдигна въпроса за „подробности в договора от Лозана, които изискват яснота“. Павлопулос, а след него и премиерът Алексис Ципрас обаче твърдо отхвърлиха всяка идея за промяна в договора.   Като изключи обаче този епизод, двете страни демонстрираха воля за затопляне на отношенията. Ердоган категорично декларира, че страна му няма териториални претенции към никой от съседите си и заговори за стратегическото партньорство на високо равнище. Той призова да бъдат загърбени идеологическите мании и за решаване на проблемите с обща мъдрост.   Това посещение е важно и за ЕС и ще бъде следено внимателно от европейските лидери, които разчитат на сътрудничеството на Анкара за възпрепятстване на мигрантския поток към егейските острови.   Турция и Гърция се присъединиха едновременно към НАТО през 1952 г. и са важни участници в политиките на региона. След десетилетия разногласия, които дори за малко не стигнаха до сблъсъци през 1996 г., три години по-късно - през 1999, двете страни започнаха затопляне на отношенията. Инициативата за това дойде от Атина, която оказа помощ на Турция след разрушително земетресение.   Ердоган на два пъти посети Гърция, но в качеството си на премиер – през 2004 и 2010 г.   Спорът за Лозанския договор   Турският президент смята, че положенията от Лозанския мирен договор са остарели. В Лозанския договор има неразрешени въпроси, на които не се отдава необходимото значение. Това споразумение, подписано преди 94 години, не е само за Гърция. В споразумението бяха включени 11 страни, в договора фигурира дори Япония, каза Ердоган по време на разговор с гръцкия президент Прокопис Павлопулос.   В продължение на 94 години планетата се преустройва. Тя много се промени и през този период между Гърция и Турция възникнаха нови проблеми. Например договорът описва мюсюлманско малцинство в Гърция, това е правилно, но европейски съд се позовава на формулировката "турско малцинство". Способни ли сме да отговорим на въпроса - могат ли мюсюлманите в Тракия да живеят, изповядвайки своята религия, в съответствие с Лозанския договор?, попита Ердоган.   „Няма никаква причина да преразглеждаме отново този договор. Ние не вярваме, че е необходима някаква реформа в него, той регламентира ясно правата на малцинствата в двете страни. В Гърция се признават, спазват и защитават правата на религиозните малцинства, ние сме правова държава“, заяви Павлопулос.   „Смятате ли, че мюсюлманите в Западна Тракия живеят според условията на Лозанския договор, имате ли представа изобщо за живота им? Тези мюсюлмани днес нямат правото да избират свой главен мюфтия, принудени са да приемат назначения от властта. В Турция патриархът не се назначава от държавата, той се избира от членовете на съвета на Синода, които трябва да са турски граждани. Но в Гърция мюсюлманите не могат да избират своя главен духовен водач. За нас е специален приоритет защитата на правата на нашите сънародници в Западна Тракия. В Западна Тракия не приемат нито една дума написана на турски, дори на училищен знак. Когато говоря за актуализация, говоря за тези въпроси. Смятам, че трябва да преодолеем тези проблеми", отговори Ердоган.   Програмата му утре предвижда посещение в гръцкия град Комотини, където в Старата джамия той ще се включи в голямата петъчна обедна молитва.   „Да не гледаме празната, а пълната половина на чашата“   Гръцкият премиер Алексис Ципрас смята, че Анкара и Атина през 2018 г. ще могат да започнат нов етап в двустранните отношения. Той заяви това на съвместна пресконференция с турския президент.   Зачитането на международното право и териториалната цялост от страна на Турция е предварително условие за стабилни двустранни отношения между Гърция и Турция, заяви гръцкият премиер.   "Различията винаги са съществували, има ги и днес. Важно е да изразим нашите разминавания по конструктивен начин, без провокации“ изтъкна Ципрас.   Според Ердоган е наложително да продължат усилията за стратегическото партньорство на високо равнище.   „Нека да не гледаме празната половина на чашата, а пълната и да затвърдим нашите отношения. Вярвам, че това посещение след последното отпреди 65 години ще даде резултати и аз нямам търпение“, каза турският държавен глава и настоя да бъдат загърбени идеологическите мании.   „Турция няма претенции към териториалната цялост на нито една държава. Възможно е в миналото да сме допускали взаимни грешки. Народите ни имат много общи страни и много жалко, че заради грешките от миналото много гърци, наши съграждани ни напуснаха. Проблемите трябва да решаваме с обща мъдрост“, посочи Ердоган пред Ципрас.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/turskiyat-prezident-v-gartsiya-stari-sporove-i-volya-za-zatoplyane-na-otnosheniyata-news272781.html

Свързани новини: