Когато работещите в лявоориентирания "Непсабадшаг" си опаковат багажа една петък вечер преди година, мислят само, че просто се местят в друга част на града. Както се оказва, преместването е цялостно. В рамките на няколко часа вестникът е закрит, буквално за една нощ. След седмици собствеността на другите издания в групата е прехвърлена към нова холдингова компания, свързана с Лоринц Месарош, олигарх, съюзник на премиера Виктор Орбан и кмет на родния град на министър-председателя.

"Беше клопка", спомня си зам. - редакторът Мартон Гердели. "Всички обстоятелства говореха, че няма икономически причини за закриването на вестника така внезапно. Почувствахме се предадени, измамени, цинично изиграни. Имаше журналисти пред пенсия, които се притесняваха за пенсионирането си, имаше фотографи, технически персонал - и не всичките те бяха опозиция на Орбан", казва той.

Но "Непсабадшаг", който имал намаляване на тиража и тежки загуби, според твърденията на собствениците му, не е изолиран случай. В Централна и Източна Европа - и в някои други части на света - политическите и икономическите сили се съюзяват, за да поставят независимите медии под непоносим натиск.

Комбинацията от намаляващ тираж и приходи разтърси бизнес модела, отслаби вестниците и ги направи податливи на политическо и корпоративно влияние. Някои се страхуват, че в резултат на това идеалът за журналистическата независимост е тежко компрометиран.

В Полша например либералните издания сега твърдят, че са третирани несправедливо от дясноцентристкото правителство, което според тях използва икономически средства за политически цели.

"От есента на 2015 г. има рязко ограничение - понякога пълна забрана - на абонамента за някои вестници от страна на държавните институции. Като това е насочено основно срещу два седмични издания - полското издание на "Нюзуик" и "Газета Виборча",  които критикуват управляващата партия", казва Пьотр Сташински, заместник главен редактор на "Газета Виборча".

Лука Орешкович, експерт по медийно инвестиране, казва, че това е често срещано оплакване в региона. "От Полша и Унгария и до хроничния натиск от държавата върху медиите в Западните Балкани - правителствените действия под формата на изтегляне на рекламата за публичния сектор, провеждането на повтарящи се данъчни атаки чрез държавните данъчни власти и ограничаването на свободата на словото чрез въвеждането на ограничаващо и рестриктивно медийно законодателство - всичко това има негативно влияние върху качеството на публичния дискурс", смята той. "Това са мощни средства за подрязване на медийната свобода и независимост, тъй като те имат и са имали огромно влияние върху финансовото здраве на независимите медийни издания", казва още той.

"Икономическата несигурност на медиите е огромно предизвикателство пред журналистиката", казва Арлем Дезир, бивш френски министър и сега представител за свободата на медиите в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. "Много по-трудно е да намериш средства за финансирането на независима и качествена журналистика. Нещо повече все по-голяма става концентрацията на медийната собственост. Това застрашава плурализма и означава, че в някои региони местните медии просто изчезват", добавя той.

В световен мащаб приходите от вестниците намаляха със 7,8 на сто през последните пет години, по данни на Световната асоциация на вестниците. Но този процент се изкривява, защото в Китай и Индонезия тиражите на вестниците имат ръст от 25 на сто, а в Индия скочиха със 71 на сто. Но реалността в повечето части на света е много по-мрачна - тиражите са паднали с 34 на сто в Испания, 19 на сто в Бразилия, 32 на сто в Австралия, 22 на сто в Южна Африка и 39 на сто в Италия.

Приходите от продажбите на печатните издания се свиват, но падат и печалбите от печатна реклама по света - от 79 млрд. долара през 2012 г. до 58 млрд. долара през 2017 г. Дигиталната реклама расте - само от 2015 до 2016 г. с 5%, но по-голяма част от този ръст е прихваната от интернет гигантите "Гугъл" и "Фейсбук".

"Американският рекламен новинарски модел запада през последните 10 години", казва Тара Сусман-Пена от международната неправителствена организация IREX, която прави мониторинг на медийната устойчивост по света от 2001 г. "Има огромна криза в модела на рекламиране. Старият медиен модел няма бъдеще и това обостря проблема."

"Медиите днес са отслабени", убеден е проф. Розентал Алвес, основател на Рицарския център по журналистика за Северна и Южна Америка. "В западната демокрация медиите бяха печеливши и в резултат получаваха повече сила да са независими и недосегаеми за натиск от корпорациите и правителствата. Но с промяната на финансовата ситуация, несигурността расте".

Много вестници са принудени да разчитат на приходи, които идват с условия по начин, който може да доведе до унищожителна автоцензура и мека цензура. Държавната реклама в частност често се използва като средство за манипулация от правителствата като рекламата просто отива при приятелски настроените към властта медии.

Световен преглед от WAN-IFRA (Световната асоциация на вестниците и медийните издатели) показва, че в много страни пресата е притеснително зависима от държавно финансиране: медиите в Камбоджа например "се борят да поддържат цялостта на изданията като се подчиняват на влияние от правителството или частни източници, като това е възнаградено с реклама. Около 99 на сто от местните рекламни приходи отиват в шепа вестници."
В Малави има подобен проблем. "Ние имаме два водещи всекидневника", казва журналистът от Малави Чарлз Пенсуло. "И двата са много зависими от правителството за приходи...Когато правителството бойкотира даването на реклами в един от двата вестника, по както се смяташе политически причини, той почти фалира."
В Аржентина системата е толкова укрепена, че при бившата президентка Кристина Киршнер фаворизираните медии - щастливи да получат държавна реклама - бяха известни като  K-пресата, според Алвес.

Нуждата от пари също така дава на комерсиалните интереси много повече власт. В изследването "Светове на журналистиката" журналистите споделят, че "тревогата за рекламите" и "натиска за печалба" са се увеличили в редакциите им през последните пет години.
Open Democracy, в сътрудничество с Индекса за цензура и Европейската федерация по журналистика в момента извършва проучване, което включва европейски журналисти от 47 страни, за да види дали комерсиалният натиск се е увеличил. Досега, казват оттам, резултатите са тревожни.

Собствеността също е критичен момент, тъй като компании се възплозват от финансовата слабост в сектора, за да извършват серия от придобивки. Изследване на "Репортери бец граница" от 2016 г., озаглавено "когато олигарсите тръгнат на пазар" проследява т. нар. модел "Берлускони", в който медийните собственици имат близки връзки с политиката. Според техните изводи този модел се разпространява по цял свят.
Изследването цитира завладяването на преди независимото издание South China Morning Post от Джак Ма (най-богатият човек в Китай, предриемач, собственик на "Алибаба" - б. р.). Според политолога от Университета на Хонконг Уили Лам: "Джак Ма действа като политическо прокси (В компютърните мрежи, един прокси сървър (сървър-посредник) е сървър, който действа като посредник за исканите от клиентите търсени ресурси/услуги от други сървъри - б. р.) на китайското правителство и неговата цел е заглушаването на последните независими медийни гласове на тази територия"

Сусман-Пена признава, че е песимистка за бъдещето на медийната индустрия. Но Винсънт Пейреня, изпълнителният директор на WAN-IFRA, изненадващо не е така мрачно настроен. "Да, традиционните бизнес модели на новинарските организации бяха преобърнати", казва той. Но вярва, че в крайна сметка това ще има позитивни последици.

"Навлязохме в епохата на потребителите, в която нашият бизнес модел зависи от ценността, която доставяме на нашите общности и крайните потребители, повече отколкото от ценността за рекламодателите. Това води до промени в цялата индустрия към модели на абонамент или членство. Всичко се върти около читателите сега, и в крайна сметка това може да е мощен стимул за подобряване на журналистиката."

*Статията е публикувана в "Гардиън" под заглавие "Local media are simply disappearing': how financial pressures are killing independent media". Автори са Андрю Макдуъл и Биби ван дер Зее.