Те са млади, готини, нахъсани, употребяват думи като друзя, денги, малчики, глаза. Другите също са млади, готини, нахъсани, употребяват думи като куул, ту мъч, фейк, Първите са от бандичката от книгата на Антъни Бърджес "Портокал с механизъм". Вторите са компанийката от последния "Биг брадър". Ако се срещнат, много е вероятно да се сбият – и двете групички го умеят, както сме чели в книгата отдавна, и както видяхме по телевизора неотдавна. Но по никакъв начин няма да се сбият по същата причина, по която започва боят в самото начало на световноизвестната книга. Да си припомним.

"Носеше книги под мишница и един лайнян чадър и идеше откъм Общинската библиотека, използвана от все по-малко люди в наши дни. Мръкнеше ли се, такива старовремски буржоа не се срещаха по улиците — едно че не хватеше полиция, пък и смелчаги като нас се навъртаха наоколо, та тоя учен человек единствен гуляеше по авенюто. Приближихме се ние към него съвсем учтиво и аз го заговорих:

— Извините, братко.

Той смотреше малко испугано, като ни видя така четиримата да го заобикаляме, но ние бяхме кротки, вежливи и засмени, та отвърна:

— Да? Какво има? — с много висок даскалски голос, като се опитваше да ни покаже, че не е бъзлив.

Продължих:

— Виждам, че носите книги под мишница, братко. Такова рядко удоволствие е в тия времена да попаднеш на някого, който още читае.

— О? — рече той съвсем разтреперан. — Така ли? Разбирам. — И все местеше поглед от един на друг от четирима ни, като се усети, че се намира в центъра на засмян и вежлив квадрат.

— Така е — казах. — Много би ми било интересно, братко, ако любезно ми позволите да видя какви книги носите под мищница. От всичко на тоя свят най обичам хорошата чиста книга.“

И тук започва разкъсването на книгата и съответно търсеният бой. Само че – дори и бандичката от книгата и компанийката от телевизора да се срещнат – няма как да се сбият по подобен повод, защото никой от "Биг брадър" не би могъл да бъде видян да излиза от библиотека с книжка под мишница. Победителят в предаването, както вече знаем, не е чел нито една книга, което не е кой знае какво за учудване на фона на факта, че конкуренцията му е чела, да речем, една, хайде – две да са.

Но да продължим със сравненията между книгата и телевизионния формат.

Ганстерчетата от "Портокал с механизъм" са олицетворение на агресията. Most wanted звездите от последното издание на "Биг брадър" се оказаха емблема на… за най-кратко и най-ясно ще го нарека простотията. Главният герой от книгата Алекс, както знаем, попадна в затвора и там върху него беше експериментиран нов начин за отказване от агресията – прожектираха му до повръщане филми с агресия, за де се отврати от насилието и да престане да го практикува. И ето тук ми просветна една такава мъничка искрица надежда – ами ако на нас ни прожектират простотия в такива непоносими дози, за да се отвратим от нея и да престанем да я практикуваме? Книгата "Портокал с механизъм" на Антъни Бърджес е антиутопия. Това моето хрумване, че може би ни правят свидетели на необяснима по мащабите си простотия, за да ни отвратят от нея, си е чиста утопия.

Изобщо няма да ви занимавам с делнични дреболии като доказателство. Напротив, ще дам за пример най-пиковата точка на нашите старания, върхът на българските ни умения, онази една капка България, която е поставена за наблюдение и възхищение под микроскопа на целия Европейски съюз. Това е страницата за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, нарича се "Това е България" и в момента отброява дните, когато ще поемем тази важна роля.

На страницата има 48 снимки, които показват какво е България. В деня, в който посетих страницата, водеща снимка беше публикуваната тук – мъж, облечен в анцуг, препуска на кон на фона на "високи сини планини, реки и"…т.н. Надявам се да сте прочели добре – в анцуг. Ако "Това е България", както съобщава страницата, то за коя България става дума – за тази, която е в "Биг брадър", тази, която гледа "Биг брадър", онази, която гледа, но казва, че не гледа, или четвъртата - която няма представа, че има такова нещо „Биг брадър“.

Може би останалите снимки ще ни помогнат да намерим отговора...

Какво виждаме на тях: жени с пендари, мъже с потури, момък с гайда, жени с шамии, нестинарски огън, девойка с гайда, поп, опълченчета, пак поп, дъновистки кръг, мъжко хоро в Тунджа, орли, пак коне и няколко пейзажа by night. Ако "Това е България", значи тези, които наистина не гледат "Биг брадър", те и не живеят в нея, защото  са в лабораториите, в изложбени и театрални зали, над книги и чертежи, пред аудитории и други такива места, каквито не съществуват на страницата на европейското ни председателство. Повтарям – един път сме председател на Съвета на ЕС, една е страницата, ако това е най-многото, което можем да направим за представянето на България на една страница, проблемът е огромен и той изобщо не е в страната България, а в държавата България.

Продължавам със събитие също от висините на държавата – депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова стана „хонорис кауза“ на пловдивската музикално-танцова академия. Вие смяхте ли се, когато пиарката-готвачка в „Биг брадър“ каза, че може да направи Коцето евродепутат? Смяхте се, нали, и аз се смях. По същия начин щяхме да се смеем, ако някой преди седмица ни беше казал, че Менда Стоянова ще бъде доктор хонорис кауза на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Сега не се смеем, както и няма да се смеем, ако Коцето реши да се ядоса, че не стана любимата звезда на България и наистина стане евродепутат. Моля ви, хайде някак да се уговорим  да не се смеем поне на песента „Луна – президент!“, защото на каквото не сме се смели, само то не ни е сполетявало.

Показахме сценки и картинки от върха и от дъното на държавата и – изненада, изненада! – никаква разлика. Така че имам много лоша новина за хората, които говорят гнусливо за "Биг брадър" – вие може и да се гнусите, вие може и да се подигравате на гледащите го, но вие живеете в "Биг брадър". Може и наистина да не гледате това предаване, но дистанционно, с което да прескочите канала на това правителство и да изберете следващия или предходния канал, защото там простотията не е така силно концентрирана, няма. Вие можете да се правите на високо възвисени над битката между камионите на Джино и автобусите на Динко, но и вашият живот зависи от камионите на наркотрафика и автобусите на "Булгартабак".

Добре де, няма ли все пак някаква малка вероятност да ни заливат с простотия, за да ни отвратят от нея, като в „Портокал с  механизъм“? Не, няма. В самата книга става ясно, че експериментът е неуспешен – главният герой Алекс, атакуван до главозамайване с филми за насилие, не се отказва от насилието. А от нашия живот става ясно, че простотията от екрана има съвсем ясна, проста и директна цел – да свикваме с нея, за да започне да ни изглежда като нормалност.

Редута