Затова в сряда вечерта (13.12.) ръководствата на трите партии в продължение на два часа и половина проведоха „политически сондажи". Какво ли означава модната дума „сондажи" в случая? Явно става дума за процес на взаимно оглеждане, проучване и търсене на допирни точки с другата страна, както и на взаимен интерес за създаване на някакъв общ проект.

Но нали се познават!

Само че  тези, които сега опипват почвата за разбирателство помежду си, всъщност се познават твърде добре: те са управлявали съвместно през последните четири години. Нещо повече – те и в момента управляват Германия със служебно правителство. Човек би могъл да предположи, че подобни партньори ще са в състояние веднага да започнат да преговарят без някакви допълнителни „сондажи". За наша изненада научаваме, че разговорите в сряда вечерта не са били дори и сондажи, а само „предварителни разговори за започване на сондажи". А за мястото на тези разговори до последно се пазеше пълна тайна, все едно че ставаше дума да се организира размяна на шпиони.

Причината за всичко това е следната: ГСДП, която всъщност искаше да излезе в опозиция, сега е длъжна да показва, че по никакъв начин не желае да влезе в правителството. А ако все пак го направи – то ще е само в много краен случай и почти по принуда. Междувременно социалдемократите представят всевъзможни странни идеи – например за някаква „Коалиция за коопериране" (КоКо). Тази политическа новост би трябвало да е нещо като „полуправителство", в което социалдемократите в едни случаи участват в управлението, а в други – не.

Стига толкова!

Йенс Турау

От всичко това на човек просто му писва и му иде да изкрещи: „Стига толкова!". Може наистина да се окаже невъзможно широката коалиция да управлява още четири пълни години, но поне би трябвало да е възможно да се преговаря по този въпрос – незабавно и без няколкоседмични протакания.

В съдържателно отношение социалдемократите ще имат възможност да прокарат толкова много свои идеи, колкото отдавна не им се е удавало, тъй като Ангела Меркел се нуждае от тях като партньор. Ако ли не – ще има нови избори. Възможно е да се състави и правителство на малцинството, но тук пък канцлерката започва да се държи като капризно дете – защото в този случай би ѝ се налагало да обяснява, аргументира и се бори за всяко свое начинание пред парламента. А тя не обича подобни неща, това вече го знаем. Може би все пак би се оказала принудена да го стори. Но какво пък, в живота има и по-тежки неща.

Нима трябва изрично да припомняме, че - независимо от всички споменати душевни терзания, неразположения и претенции - все пак става дума за двете партии, които на последните парламентарни избори в Германия заеха съответно първо и второ място по брой получени гласове? И че за тях са гласували милиони. Така че – стига толкова самосъжаление, ами започвайте да разговаряте по същество! И то сега. Без каквито и да е сондажи повече. Защото никой няма нужда от подобни неща.