12/15/17 08:33
(http://www.klassa.bg/)

Хроника на една предизвестена смърт

 Американският геолог Мериън Кинг Хъбърт пръв заговори за "пика на петрола" - онази повратна точка, когато добивът и потреблението ще достигнат върха, за да навлязат след това в необратим упадък. Това бе през 50-те години; самият Хъбърт очакваше пикът да настъпи през 70-те. Днес, в ерата на възобновяемите източници и електрическите автомобили, слуховете за смъртта на петрола все още изглеждат силно преувеличени. През миналата година глобалното потребление бе малко под 97 милиона барела дневно. През 2040 ще е вече 105 милиона барела, поне според прогнозите на Международната агенция по енергетика.

Но въпреки това промяната витае във въздуха. МАЕ посочва, че няколко фактора ще променят облика на глобалните енергийни системи: ръстът на добива на нефт и газ в САЩ, резкият спад на разходите при възобновяемите енергийни източници, нарастващата електрификация и все по-чистият и разнообразен енергиен микс в Китай.

„През следващите 25 години на растящите енергийни нужди на планетата ще отговорят на първо място ВЕИ и природният газ, тъй като по-ниските разходи ще превърнат слънчевата енергия в най-евтиния източник на електричество“, прогнозира докладът на агенцията.

Изглежда, и петролните гиганти вече се готвят за бъдеще с по-чиста енергия. Те са удвоили броя на придобиванията, инвестициите в проекти или дялове в рисков капитал през 2016 г. (до 44, при 21 през 2015 г.). Данните са от проучване на Bloomberg New Energy Finance от края на октомври.

През последните 15 години тези корпорации похарчиха 6.2 млрд. долара за за дялове в компании за чиста енергия. Секторът на чистата енергия е привлякъл близо 290 млрд. долара през 2016 - внушителна сума, но все още нищожна на фона на инвестициите в петрол.

Какво е бъдещето на петролния пазар? Залез ли виждаме на хоризонта или временно заоблачаване? Трудно е да се отговори при толкова неизвестни: усилията на ОПЕК и Русия да балансират пазара, развитието на електромобилите, както и непредвидимата политика на Доналд Тръмп най-вече към климата.

Краят на господството на ОПЕК

„Времето, когато ОПЕК можеше да диктува пазара, окончателно е приключило“, казва Юлиан Поповбивш министър на околната среда и водите. През есента на миналата година ОПЕК и редица други водещи производители, включително Русия, постигнаха историческо споразумение да свият предлагането си с 1.8 млн. барела дневно.

„Договорката на ОПЕК с Русия може да има ограничен временен ефект, но тя би могла да има някакъв смисъл при цени на петрола значително под 60 долара. Сега цената се движи около 60 долара и това е нивото, при което много американски производители се активизират“, допълва Попов. 

В усилията си да подкрепи цените картелът на практика помага на основния си конкурент – шистовите производители в САЩ. Технологиите им позволяват да са по-рентабилни при по-ниски цени и да завоюват все по-голям пазарен дял.


“ОПЕК вече не е толкова сериозен фактор - добивите на членуващите в него страни в момента са едва една трета от цялото предлагане", обяснява Георги Георгиев, портфолио мениджър в Karoll. “Все пак с присъединяването на Русия, която заедно със САЩ в момента са най-големите производители, една такава договорка оказа подкрепа на цената”, допълва той.


Според финансовия анализатор Преслав Райков споразумението е фундамент за цени на нива над 50 долара, и е помогнало за покачването им до близо 65 долара през последния месец. „От друга страна, възможността за нова експанзия на шистовите производители в САЩ поставя лимит на ръста в цената“, отбелязва Райков.


Скоростта има значение


Транспортът и до днес е главен потребител на петрол, но в светлината на прожекторите попадат електромобилите, а прогнозите за тяхното развитие са разнопосочни. МАЕ очаква броят на автомобилите към 2040 да се удвои, но те ще бъдат енергийно по-ефективни. По това време по пътищата ще има около 280 млн. електромобила, което ще бъде около 15% от световния автопарк.


В редица държави се наблюдават целенасочени политики за насърчаване използването на електромобили: Китай въвежда задължителни минимални квоти, Европейският съюз готви тежки регулации за използването на двигатели с вътрешно горене, страни като Великобритания и Франция говорят за пълната им забрана.


„Противно на очакванията, автомобилният пазар и масовото навлизане на електромобили нямат необходимия обем, за да окажат ключов натиск върху петролната индустрия“, твърди Райков. „Дори правителствата да забранят изцяло използването на двигатели с вътрешно горене, основното потребление на петрол идва от индустриалния транспорт - корабоплаване и въздухоплаване, а не от персоналния“.


Транспортният сектор консумира около 40-45% от петрола в развитите икономики, напомня Георги Георгиев. Но е сигурно, че този дял ще продължи да пада с напредването на технологиите и все по-сериозното навлизане на електромобилите. „Това ще оказва естествен натиск върху цената, но вероятно този процес ще протече плавно“, прогнозира портфолио мениджърът.


Според Юлиан Попов обаче електрификацията на автомобилите се подценява. „Твърде вероятно е до 5-10 години да видим рязко преминаване към електромобили и плъг-ин хибриди. От този момент нататък единствено старите коли, които имат живот около 15 години, ще се движат с бензин или дизел. Градският транспорт също ще се електрифицира и газифицира заради растящата чувствителност към замърсяването на въздуха. Това може да стане с темпове, подобни или дори по-бързи от тези на автомобилния транспорт. Голяма част от товарния транспорт ще се газифицира, а част ще се електрифицира. Всичко това ще доведе до сериозен спад в консумацията на петролни продукти за пътния транспорт“, очаква бившият екологичен министър.

Изваждането на петрола от авиацията и корабоплаването ще е много по-труден процес, признава Попов, но за сметка на това в следващите едно-две десетилетия той ще престане да се използва за генерация на електричество и за отопление. „С други думи, през следващите 2-3 десетилетия търсенето на петрол сериозно ще намалее. Въпросът обаче е колко ще се свие добивът. Твърде вероятно е петролните компании да не успеят да предвидят резките промени, да свият или да увеличат инвестициите си и това да доведе до резки качвания на цените или рязък спад“, допълва още Попов.

Експертите са единодушни само за едно: бъдещето на петрола е несигурно

„Прогнозирането с по-дългосрочен хоризонт е доста несигурна и чувствителна тема, институции като Международния валутен фонд и Световната банка избират да се придържат към статуквото“, казва Георги Георгиев.

Всъщност несигурността властва на петролния пазар още от срива в цените. Всяка седмица се публикуват различни данни – петролни резерви, нефтени платформи в САЩ, търсене от Китай и т.н. - които са способни да обърнат нагласите за бъдещето на пазара. Все по-често банки и институции ревизират прогнозите си за цените, търсенето и предлагането, и все по-често това изненадва пазарите и връща оптимизма или песимизма сред инвеститорите.

Без съмнение обаче петролният срив подчерта болезнената необходимост от диверсификация на икономиките, тежко зависими от петрола. Тя се проявява засега с различна сила: Саудитска Арабия например отчете бюджетен дефицит от кошмарните 20% от БВП и рязко сви редица субсидии, а Венецуела е на ръба на гражданска война. Именно това трябва да е сигнал за останалите, че трябва да предприемат стъпки да защитят икономиките си и да не разчитат на покачваща се цена на петрола, смята Георги Георгиев. „Най-големият суверенен фонд в света – този на Норвегия, с активи над 1 трлн. долара - възнамерява да намали експозицията си към нефтени и газови компании“, припомня той.

Преслав Райков обръща внимание, че цените на петролните фючърси в 5-годишен план намаляват - тоест цените в бъдеще са по-ниски от тези в момента. Това обезсмисля съхранението на петрол за бъдеща продажба – нещо, което до скоро беше основен фактор за трупането на колосални резерви. „Интересна е ситуацията и на финансовите пазари, като виждаме огромен брой на хеджиращи сделки на много от шистовите производители, на нива от около 58-60 долара за барел, кaто това осигурява стабилни ценови нива за шистовия сектор през следващата година“, пояснява Райков.

За да илюстрира несигурното бъдеще пред петролната индустрия, в края на миналата година The Economist припомни за първата в историята конференция за градско планиране. Проведена в Ню Йорк в самия край на XIX век, тя била свикана заради наболял проблем - какво да се прави с най-опасния отпаден продукт на транспортния сектор. Тоест с купищата конски фъшкии. След няколко дни пререкания експертите така и не намерили решение, и се разотишли. По-малко от десетилетие по-късно проблемът бил напълно заличен от възхода на автомобила - и на петролната индустрия. Днес, когато плахо прогнозираме нейното бъдеще, можем само да спекулираме какви ще са основните грижи на енергийните експерти след 100 години.

Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 12 / 2017



 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване