Три епохи в историята на Helloween – тази на Кай Хансен (китарист и първи вокалист на бандата), Михаел Киске и Анди Дерис, се събраха в метъл пиршество за сетивата под покрива на „Арена Армеец“ вчера. Турнето Pumpkins United маркира десетия звуков десант на германските хеви божества на българска земя. Това обаче беше концертът с най-мащабна визуална опаковка и звук, точно както подобава на историческия риюниън на членовете на групата. Сцената изглеждаше грандиозно, а мощността на баса от колоните разтърсваше и в костите първите орди фенове, полазили терена малко след 19 ч. Близо час по-късно хората започнаха

да скандират нетърпеливо името на бандата

и след минути получиха задоволителен отговор под формата на първите акорди на Helloween. Дерис и Киске кръстосаха тембър в първия от десетките епични вокални дуели за вечерта и накараха близо 10 000 да настръхнат. Киске продължи с I'm Alive, а Дерис вдигна децибелите на еуфорията в залата с If I Could Fly. На огромна стена зад музикантите се прожектираха архивни кадри от турнета и бекстейдж моменти, а в паузите между отделните групи песни вървяха кратки клипчета, чиито основни герои бяха талисманите на Helloween – анимираните тиквени герои Сет и Док.

Хансен докара вратобол и мускулна треска на присъстващите с ударна серия, включваща Starlight, Judas, Ride the Sky и Heavy Metal (Is the Law). Спомени от времената, в които нямаше новобранска или купон край лагерния огън, на който двойките танцуваха дистанцирано блус, сякаш страхувайки се да не изгорят по искрата помежду си, Дерис и Киске върнаха с The Tale That Wasn't Right и Forever and One (Neverland). Двамата

приседнаха на столове, с което поуспокоиха и страстите в залата.

Малко след 22 ч, когато всички очакваха, че Helloween ще развеят трибагреника и между две глътки бира ще се сбогуват с феновете, започна началото на грандиозния край – пет композиции, припомнили защо тази група е иситнска институция в спийд метъла. Началото бе сложено с Eagle Fly Free, последва изненадващ кавър на Blue Suede Shoes на Елвис, култовата Keeper of the Seven Keys и 20 минутно, отвяващо главите соло на Кай Хансен (In the Hall of the Mountain King). Future World и I Want Out бяха последните парчета за вечерта, които изстреляха публиката в едно по-добро духовно измерение.