Наложеният запор от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) върху част от имуществото на български гражданин не би представлявало особен интерес. Ще си каже човек – борим корупцията и институциите работят. Освен ако способите за налагане на запор не се позоваваха на факти и обстоятелства, изгубили правната си значимост. Първо, защото се проверени и квалифицирани като непрестъпни от съд с влязла в сила присъда. Второ, защото, дори да имаха престъпен характер, е изтекло толкова време, че правото да не ги третира като годни за започване на наказателно преследване.

По същество КОНПИ пристъпва към искане за запор на имуществото на български гражданин /качеството му на харесван и нехаресван медиен издател е без отношение към правната значимост на въпроса, но има отношение към политическата/, позовавайки се на факти и обстоятелства, настъпили през 1999 г. Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е достатъчно ясен - проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването ѝ. Дотук предметът на проверка следва да приключи. Но КОНПИ пренебрегва срока като институт в правото и се опитва на базата на проверка на договор от 2012 г. да разследва договор от 1999 г. Накъсо казано, с непозволени от правото средства се опитва да постигне забранени от правото цели.

Другият съществен проблем е опитът на КОНПИ като държавна агенция, която няма съдебни функции, да действа като съд, преценявайки и обявявайки едно действие за незаконно. Това придава статут на КОНПИ на извънредна юрисдикция, която не зачита актовете на съда, а директно пререшава съдебни спорове в нечий интерес и според политическата ситуация.

Функционирането на каквато и да било институция по този начин поражда риск за правата на всеки български гражданин. Отсъствието на правова и демократична държава дава свобода за безграничния произвол. Ненаученият урок от 90-те години насам е ясен – провалихме се в изграждането на независими демократични институции, вкл. премахване на възможността някой да повдига обвинения срещу когото си поиска или на базата на който му поиска.

А ако твърденията на КОНПИ за незаконна приватизация бяха верни, остава въпросът какво и как е правила прокуратурата в периода 2004-2005 г., когато е съществувала правна възможност в рамките на година за възобновяване на вече решеното дело по реда на Наказателно-процесуалния кодекс /чл. 360 от НПК, прилаган към онзи момент/. Настоящите действия на КОНПИ нарушават Европейската конвенция за правата на човека, конкретно Протокол № 7, чл. 4, който разписва забраната за повторно осъждане или наказание. Така прокуратурата, веднъж внесла обвинителен акт в съда, вследствие на който обвиненият е оправдан, не може да иска повторното му осъждане. Черпенето на аргументи от удобни факти и обстоятелства не ги прави достоверни и правно значими. В конкретния случай не става въпрос за липса на достатъчно познание, а за липса на здрав разум, което води до незачитане на правни аргументи и на азбучни правила в правото, а като последица от това - до поредното силно институционално похабяване.

Ограничаването на правото на собственост на български гражданин, за да се упражни по косвен път цензура върху медиите му, е добро основание да си зададем въпроса като общество: колко стойност имат следните четири текста от Конституцията на Република България?

• Чл. 4, ал. 1: „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.”;

• Чл. 5, ал. 2: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”;

• Чл. 17, ал. 1: „Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.”;

• Чл. 40, ал. 1: „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.”

И както КОНПИ брои десетте позволени от закона години като 18, то следващата ѝ стъпка е да започне производство за отнемане на имуществото на наследниците на великите философи, измислили свободното слово и частната собственост. Това макар и да са едни дела, извършени преди столетия, КОНПИ знае как да докаже, че давност не е текла. Аристотел, Платон и Свети Тома от Аквино, страхувайте се! Хегел, Хобс - КОНПИ дебне и за вас!

Безотчетното и противоправно действие на КОНПИ или коя да е друга репресивна институция утре ще застигне и вас и ще превърне незачитането на основни човешки права от страна на правоохранителните и разследващите органи в стандарт. Това, отвъд конкретния казус, може да се изврати в посока:

• Махаме давността върху нарушенията при шофиране и налаганите глоби от КАТ – ти преди 10 г. бе спрял неправилно, ела сега да платиш!

• Малки са глобите, които плати преди време. Вдигаме размера им със задна дата и вече ни дължиш пари, нищо че си платил!

• Не искаш да плащаш? Това е административно нарушение и те глобяваме, т.е. дължиш ни нова глоба плюс старата!

• Не плащаш и глобите, станали вече в големи размери? Това е престъпление – ти си престъпник!

• Няма доказателства, че си престъпник, но ние те осъждаме! Вече сме си назначили правилните хора за съдии – такива, дето да четат строго закона и да репресират здраво.

Изброените действия не се съчетават с прогласените принципи на правовата държава, свобода на словото и защита на собствеността. Поука за мълчанието можем да почерпим от следната история от Френската революция. Жорж Дантон по пътя към гилотината минава край дома, в който се укрива бившият му съидейник Максимилиан Робеспиер и се провиква: „Максимилиан, ти си следващият!”

...

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.