Българското кино бе определено от резерват за социално слаби в писмо, изпратено до „Площад Славейков“ от екип, обжалвал и блокирал ноемврийската сесия за субсидии в Националния филмов център (НФЦ). В писмото, подписано от сценаристката Ваня Николова, се посочват озадачаващи детайли в оценяването.

Екипът зад проекта „Голата истина за група Жигула“ решава да сравни резултатите си с тези от предишната сесия, на която също участва. Сравняват и оценките, дадени от специалистите в Художествената комисия. Кандидатстват с проект, който не е променян при второто си представяне, а получават различни резултати – при това по-лоши от първия път, а зад проекта стои името Виктор Божинов – на режисьора, създал един от най-успешните филми след промените у нас: „Възвишение“. Точките са по-ниски втория път, но мотивите са същите, като на предишната сесия. Но пък преди гласуването на втората сесия „Възвишение“ на Божинов вече е започнал триумфалното си шествие по родните киноекрани.

След последната сесия на НФЦ Ваня Николова пита защо за специалистите в художествените комисии на НФЦ зрителският успех, опитът и наградите продължават да са несъществен фактор, защо когато се оценява примерно диалог, в комисията няма нито един сценарист, защо липсва нормална среда за качествена конкуренция…

„Обжалваме идеята НФЦ да се превръща във фонд за социално подпомагане на десетина човека, които без значение какво произвеждат добруват под шапката му с години – пише Николова. – Обжалваме идеята художествените комисии, които са ракетната площадка за излитането на един филм, да правят каквото си искат без никой да има контрол върху тях.“

Българското кино като резерват за социално слаби

„Площад Славейков“ потърси коментар по поставените проблеми от директора на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ Жана Караиванова. Попитахме я и за подозренията във филмовата гилдия около спечелилия сега субсидия филмов проект „Не влизай в пререкание с персонала на банята“ (сценарист и режисьор Иван Черкелов), продуцент на който на предишната сесия на НФЦ бе самата Караиванова.

Представяме ви пълния текст на отговора, който получихме от Жана Караиванова.

„Натрупани са напрежения сред кинематографистите – от една страна парите не достигат, от друга страна Законът за филмовата индустрия е вече на 10 години и по някакъв начин е морално остарял. Националният филмов център се подчинява на този закон и неговия правилник, не го създава еднолично и няма право самоволно да го променя. Национален филомов център е държавна агенция.

Част от този правилник са правилата за избор на художествени комисии – те не се избират от НФЦ, а от гилдиите, определени от министъра на културата с широко обсъждане. Част от този правилник са и картите за гласуване и критериите, определени в тях. Тези карти са гласувани преди години от Министерски съвет и никой няма право да ги променя. Участието на директора в този процес е да издаде заповед за назначаване на комисията, която гилдиите са му предложили и да издаде заповед за сключване на договори с проектите, класирани от комисията на първите места – могат да бъдат пуснати толкова проекти, колкото финансовите квоти позволяват. И в двата случая директорът само парафира решенията както на гилдиите, така и на комисията. Имаше един директор, който си позволи да финансира с парите на НФЦ проект, който не е класиран от комисията и беше уволнен.

В конкретния случай, който колегите обжалват, ролята на директора е същата, но комисиите и финансовите квоти са определени не от мен, като настоящ директор, а от предишното ръководство (и.д. директор бе Камен Балкански – бел. ред.).

Жалбата на колегите засяга принципни положения и, струва ми се, почти цялата гилдия е наясно с тях. Предстоят промени в Закона – отново това е сложен процес, в който НФЦ е само координатор, а не създател, и там е мястото за активно участие на творците, които биха искали да променят нещата за по-добро.

От тук нататък ще се произнасят юристите. Тази практика с обжалването на сесиите е печално известна и аз само мога да се надявам, че бъдещият закон ще елиминира слабостите, които биха довели до лоши практики.

По отношение на подхвърлянето на името ми като продуцент на един от класираните проекти, мога само да кажа, че това е некоректно към продуцента на филма. По-горе поясних, че всички заповеди по назначаване на комисии и финансови квоти са издавани в началото на годината от предишното ръководство. Подписаната от мен заповед само парафира класацията на комисията. Не случайно Законът така е разписал ролята на директора – за да не може той еднолично да влияе на избора на проекти.

Всички заповеди, правила и самия закон могат да бъдат видени и прочетени в сайта на НФЦ, както и самата жалба, ако някой се интересува.

Ето и част от проектите, реализирани с финансовата помощ на Националния филмов център в последните две години: „Посоки“ на Стефан Командарев, „Безкрайната градина“ на Галин Стоев, „Пощальонът“ на Тонислав Христов, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина, „Възвишение“ на Виктор Божинов, „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, „Асансьор за пациенти“ на Иглика Трифонова, „Безбог“ на Ралица Петрова, „Лили Рибката“ на Ясен Григоров, „Дъвка за балончета“ на Станислав Тодоров-Роги.

На първа сесия тази година от същата комисия, чието решение е оспорвано в момента, излъчените на първо и второ място са „Пумпал“ на Теодор Ушев и „Страх“ на Ивайло Христов.

Има проблеми, но има и много хубави неща около българското кино. Няма да е лесно, но ще направя всичко, което бих могла, за да се подобри ситуацията.“

"Площад "Славейков"