Хубав филм ли е „Междузвездни войни: Последните джедаи“ – вероятно един от най-задаваните въпроси сред кинозрителите през последните дни, има поне два възможни отговора, в зависимост от контекста, в който го разглеждаме. Ако въпросът е как стои сред останалите седем (или осем, ако броим и Rogue One) от поредицата, отговорът е: един от най-добрите. (Според много критици е най-добрият след „Завръщането на джедаите“, според мен – просто най-добрият.)

Ако пък се питате как е въобще като кино, според хората, които не са особени фенове на междузвездната сага, отговорът пак няма да е много различен: чудесен фантастичен приключенски екшън – един от най-добрите през година с още няколко добри заглавия в жанра.

За поколението от 80-те и всички останали всеки епизод е нова глава от красива приказка без край (която доскоро нямаше и начало), въодушевяващо приключение, (западна версия на източна) философска притча, а в най-крайните случаи – религиозно изживяване и божествено откровение, ново евангелие към каноничната трилогия.

Разбира се, представителите на тези две групи ще гледат различни филми. За някои от тези, които не са отраснали с борбите на бунтовниците срещу Империята, филмът може да е просто поредният епизод от сапунка с космически бюджет и претенции с размерите на една отдалечена галактика. Но и те няма как да отрекат колко добре е направена тази „сапунка“, особено последният ѝ епизод.

Зрителите ще получат всичко, за което са си мечтали (и нещо отгоре): космически битки, лазерни мечове, познати и нови, фантастични, разумни (и неразумни)извънземни форми на живот и смърт. Филмът е сниман на поне 3-4 планети (няма да издам точно колко), на няколко места във Вселената и в няколко космически кораба. Екшън сцените са по-добри от всякога – и въздушните битки, и експлозиите, и сблъсъците с лазерни мечове (един срещу един, двама срещу десет и т.н.). Най-сетне ще видим и какво става с човек, ударен с лазерен меч странично през кръста.

Сюжетът предлага смъртоносно преследване, в което флотата на Първия ред се опитва да унищожи постоянно намаляващата група бунтовници, предвождани от генерал Лея Органа. С отслабващ шит срещу вражеските оръдия и намаляващо гориво, раздираната и от вътрешни противоречия Съпротива може да разчита единствено на Рей, която е тръгнала да доведе на помощ Люк Скайуокър. Той е смятан за последният джедай, но е избрал отшелничеството.

Има и още един, несъгласуван отчаян план, който Фин предприема на своя глава, заедно с новата си приятелка Роуз. А още докато е на острова с Люк, Рей установява и повежда странен телепатичен диалог с Кайло Рен, обучаван от Люк Скайуокър, преди да премине към армията на Първия ред.

Филмът е достойно сбогуване с Кари Фишър в последната ѝ роля. Марк Хамил, Дейзи Ридли и Оскар Айзък са превъзходни, Джон Бойега е все така симпатичен, а Бенисио дел Торо успява да изиграе така ролята си, че в крайна сметка никой да не разбере какво може да се очаква от него по-нататък. Но чисто актьорски над всички като че ли блести мрачно Адам Драйвър в ролята на измъчения и озлобен Кайло Рен.

Без филмът да е идеален (има някои неясни моменти в сюжета), като режисьор Райън Джонсън се справил с историята блестящо – с много точен баланс между екшън, хумор, драма и съспенс, и с като че ли повече интелект, отколкото в досегашните филми от сагата. Най-вероятно решението на големите босове да му поверят цялата следваща трилогия е взето под влияние на това, което показва в „Последните джедаи“. (Но преди това ще трябва да изчакаме още един епизод от неуспешния кандидат-джедай Джeй Джeй Eйбрамс.)

"Площад Славейков"