Правителството и лично премиерът Бойко Борисов да поемат курс към твърда политика за защита на правата на българските граждани във Великобритания след "Брекзит" - за това настояват в отворено писмо до Борисов от инициативата "Български манифест за Европа". Позицията бе представена от дипломата Стефан Тафров (Да, България) и евродепутата от ДСБ Светослав Малинов.

Сред исканията са правителството да постави категорично въпроса за гаранции за получаването на статут на българите на Острова след "Брекзит", подаването на документи да е улеснено и безплатно, едно семейство да подава една декларация, а не всеки от членовете му да правят това поотделно, а Народното събрание още сега да реши проблема с правото на гласуване на национални избори на диаспората ни във Великобритания. 

ДСБ, "Да, България" и компания с "Български манифест за Европа"

По последния въпрос Малинов припомни, че при "Брекзит" Великобритания автоматично ще стане "трета страна" по отношение на ЕС, а според Изборния кодекс в този случай има ограничение за разкриване на максимум 35 изборни секции за национален вот. Българите на Острова са след най-активните и правото им на глас трябва да бъде защитено, убедени са представителите на манифеста.

За българските граждани в Турция, САЩ, Канада и т.н. съществува същото ограничение за гласуване - ограничен брой на избирателните секции. От казаното обаче по-скоро се разбра, че исканата промяна е с цел запазване на изборните права във Великобритания - тоест да се гарантира, че няма да има промяна на тези права след "Брекзит".

"Независимо от силните и позитивни внушения за края на първата фаза от преговори между ЕС и Великобритания за "Брекзит"  – заплахата за правата на българските граждани остава. Всичко, което е постигнато до момента, са намерения и добра воля, в случая важи максимата "Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено", заяви Малинов на пресконференцията, посветена на отвореното писмо. 

По думите на евродепутата и на Тафров съдебната практика за статута на българи на Острова е "влаждебна", често пъти в ущърб на правата им, а и по време на кампанията за референдума за "Брекзит" основна тема е била "заплахата" от мигрантите от Източна Европа (България и Румъния на-вече - б.р.) 

"Всичко ще стане национална позиция под натиска на българите във Великобритания, на медиите и на общественото мнение. Въпросът е това да стане бързо, за да могат да се използват следващите 6 месеца по най-добрия начин", каза още евродепутатът. 

Ето и всички искания в отвореното писмо от "Българския манифест за Европа":

1. Запазване пряката юрисдикция на Европейския съд  по отношение европейските граждани във Великобритания в продължение на 15 години след "Брекзит". Обръщаме внимание, че в това отношение сега постигнатите договорености представляват сериозно отстъпление от позицията на Европейския парламент.

2. Постигнатото до момента споразумение за правата на европейците във Великобритания предвижда създаването на "независима институция" - описана пред Европейския парламент като "омбудсман", която да се грижи за прилагане на споразумените права на европейските граждани, уреждането на техния "уседнал статут" след Брекзит. Според досега известните общи положения този омбудсман също така ще поема жалби и оплаквания от европейски граждани. Призоваваме българското правителство да следи отблизо преговорите по структурата на тази институция и да изисква ясни гаранции, че тя ще бъде изцяло независима от британското Министерство на вътрешните работи (Хоум Офис), чиято тревожна твърда практика тази година бележи исторически ръст в депортациите на граждани от ЕС. Това ще бъде от ключово значение за ефективността на тази институция и вероятността български и други европейски граждани във Великобритания да й се доверят и да се възползват от нея.

3. Олекотяване на процедурата по получаване на "уседнал статут" във Великобритания. Кралството вече направи окуражителни постъпки в тази посока, но все още се разминава с изискването на Европейския парламент процедурата да е безплатна. В момента се очаква тя да струва 72 лири, което е немалка сума за много българи във Великобритания, а според ЕП представлява и недопустима бариера пред придобиването на права, които държавата би трябвало да гарантира. Българското правителство би трябвало да е особено загрижено за бъдещето на значителната група български граждани, които с години се трудят или са се трудили временно в сивата икономика на Кралството и поради това настоящият проект за регистрация няма да ги покрива, тъй като за мнозина от тях няма да има пет последователни години данни в Кралската данъчна служба или в Министерството на труда. Много от тези наши съграждани живеят в трудни условия на преднамерена експлоатация от страна на работодателите си, които се възползват от тяхното недобро владеене на езика, от непознаването на права или от финансовата им зависимост. Същевременно, тези наши съграждани допринасят ежедневно за британската икономика, поддържайки с тежък труд ключови сектори като земеделския, транспортния, хотелиерския и строителния. Настояваме също намерението на едно семейство български граждани за оставане във Великобритания да може да бъде декларирано с един документ и да е безплатно.
Същият проблем ще срещнат и пенсионери и семейни или интимни партньори, които живеят вън Великобритания на издръжката на другия партньор.

4. Не на последно място, тъй като това е изцяло във властта на българското Народно събрание, призоваваме мнозинството от сега да планира необходимите промени в Изборния кодекс, които да гарантират непроменен достъп до изборни права на българските граждани във Великобритания. Напомняме, че при сега действащото законодателство (чл. 14, ал.5 (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2016 г., в сила от 28.10.2016 г.), общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, която не е членка на Европейския съюз, не може да надвишава 35.

С оглед на непрестанно увеличаващия се ръст на избирателна активност от Великобритания, където броят на активните избирателни секции обичайно далеч надвишава 35 при провеждане на български парламентарни избори, спешно се налага изменение на Изборния кодекс, което да отрази бъдещото излизане на Великобритания от ЕС, премахвайки ограничението в броя на разкриваните секции. В противен случай ще се окаже, че макар Великобритания в крайна сметка да прави необходимите постъпки да запази правата на европейците ненакърнени, България ще е тази, която фактически отнема права на своите граждани там.

Стефан Тафров подчерта, че от обединението не са търсили среща с Бойко Борисов и правителството по темата, а за избрали формата "отворено писмо". Но ако бъде поискана такава среща, биха участвали.