В анализа си за развоя на приватизационния процес в България Александрова открои няколко ключови препятствия, сред които отлагането на приватизацията до 1996-1997 година, въпреки препоръките на международните финансови институции, забавянето на приватизационни сделки, както и ограничения интерес към страната на стратегически и международни инвеститори, за сметка на другите бивши социалистически държави.

За Александрова именно намаленият брой на дружествата, които биха могли да се приватизират, е причина да бъде иницииран законопроект дружествата с държавно участие да бъдат включени или в забранителен списък, или Народното събрание да решава дали да бъдат приватизирани.

В този контекст Александрова подчерта, че с влизащия скоро в сила Закон за концесиите на ръководената от нея агенция се вменяват правомощия като концедент, който в определени случаи с решение на Министерския съвет може да осъществи или подготвителен етап на концесионна процедура, или самата концесионна процедура.

"Идеята по предварителните разговори, преди приемане на закона, беше да се използва този потенциал, който е наличен в агенцията, за да може да се осъществяват други функции", каза тя и допълни, че Законът за концесиите дава правомощия на ръководената от нея агенция и по контрол на концесионните процедури.

Пред националното радио Петя Александрова коментира и исканията на БСП да бъде оповестена информация за приватизационни сделки за дружества като СиБанк, „Пампорово“, „Булгартабак“, БТК, „Химко“ и „Кремиковци“, като подчерта, че по Закона за достъп до обществена информация има възможност да бъде предоставена информация от всяка държавна институция.

"Не би следвало да се предостави информация, която е конфиденциална за дружествата, която касае техни търговски договори и отношения. Но така или иначе това, което е възможно и Законът позволява, ние ще предоставим на всеки, който е заявил такъв интерес", категорична е Александрова.

Изпълнителният директор отбеляза, че агенцията води множество изпълнителни дела по линия на следприватизационния контрол за неизпълнени ангажименти. Тя сподели, че обезпечителните мерки са били създадени много късно, а след това са били и отменени, което е затруднявало следприватизационния контрол и и отворило възможност недобросъвестни купувачи да се възползват от „вратичките в закона“.