Ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва водещи електорални позиции с 25%. Това сочат данните от проучване на "Алфа рисъч" за декември. Личният рейтинг на Бойко Борисов се покачва с един пункт до 33%.

БСП обаче успява да мобилизира привържениците си и през последните три месеца подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 19.3% до 21.2%. Корнелия Нинова възстановява позиции и е с най-съществен персонален ръст измежду партийните лидери. Доверието към нея нараства с 3 пункта от 24.4% до 27.8%.

Противоречивото отношение към лидерите на "Обединените патриоти" се отразява повече на персоналното доверие към тях, отколкото на електоралната подкрепа за коалицията. Тя остава в рамките на 5.6%. Красимир Каракачанов (29.9%) продължава да бъде вторият най-одобряван партиен лидер след Бойко Борисов. Валери Симеонов обаче губи 3 пункта доверие (от 13.9% на 10.3%), а Волен Сидеров остава сред най-слабо одобряваните партийни лидери – 4.7%.

ДПС запазва традиционния си дял симпатизанти от 4.7%, а Мустафа Карадайъ е със 7.9% доверие. След съществения спад в подкрепата за "Воля" през есента привържениците й остават в рамките на 2.1%, а Веселин Марешки е с 11.8% рейтинг.

Усилията на извънпарламентарната десница за евентуално обединение и принципите, върху които ще се гради, все още не са достигнали до по-широк кръг избиратели. Така въпреки наличието на немалък потенциал от бивши десни избиратели, нито една от партиите в този спектър не успява към момента да отбележи значителен ръст  Реформаторският блок е с 2%; "Да, България" с 1.9%; а "Нова република" с 0.6%.

Десет години след присъединяването на България към ЕС и почти пет години след започналото възстановяване на европейските страни от икономическата и финансова криза българите посрещат новата 2018 г. със своеобразен исторически рекорд по оптимизъм. 55% очакват по-добра година срещу едва 9% по-лоша. Подобна е била ситуацията единствено през 1998-а, една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 1996-а, и страховете са били двойно повече.

За първи път от 1998 г. се наблюдава още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин. След 20-годишно прекъсване положителните оценки за отминаващата година започват да  доминират над отрицателните. 26% са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% - по-лоша, 57% - същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда "малко", трябва да припомним, че през почти целия този период  негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

В основата на оптимизма безспорно стоят икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи  високообразована и квалифицирана работна сила. Показателно е, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра срещу едва 12% - като по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска или без квалификация. Което ясно показва увеличаващата се роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции за индивидуалния просперитет и общия икономически ръст.

Същевременно, успоредно с  повишаването на личното материално и финансово състояние, и особено, със създаването на "анклави" като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са  концентрирани  значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променя структурата на очакванията и изискванията към местното и централно управление. Ако средно за страната 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% - от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% - от по-добри закони  и управление, то в  столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен, с тези,  настояващи за по-качествена среда (39%). 

Може да се прогнозира, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона  продължи и през следващата година,  все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят  очакванията и изискванията към управляващите. На първо място ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление. 

В последните години успоредно с демографските и технологични промени започна да се променя и структурата на времето на българина. За работещите най-голям дял продължава да заема трудовата дейност  (основна и допълнителна). Средният брой работни часове остава обаче под 8 (7ч. 50 мин.), което е показателно за относително високият дял заети, които работят на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно.

С три часа средно дневно, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители на континента. Нараства обаче и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там средно по 2 ч и 40 минути -  време, което отстъпва съвсем малко на телевизионното, а сред хората до 50 години съотношението се обръща.

Разговорите чрез социалните мрежи заради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) са оставили далеч назад личните срещи с приятели, близки, роднини. Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно. Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това определено е една от положителните тенденции в последно време след кризисните години от началото на прехода, когато заниманието с децата беше сведено до минимум. 

Независимо от нарасналия икономически оптимизъм не са наблюдават почти никакви промени в доверието към институциите, политическите лидери и партии. Степента на обществена критичност към тях е все така висока. През последните три месеца тя се фокусира най-силно върху парламента в резултат от  агресивното партийно противопоставяне и първи знакови оставки. По-тесните партийни симпатизанти са лоялни към своите партии и лидери, но преобладаващата част от българите остават силно дистанцирани от политическия живот и представителство. 

Президентът Румен Радев продължава да е най-одобряваната политическа фигура с 57% подкрепа, идваща от най-различни социални слоеве. Отрицателна оценка за работата му дават 13% от пълнолетните българи, предимно жители на големите градове и симпатизантите на дясно-центристки партии.

Правителството и премиерът запазват подкрепата си от септември: 21% одобрение за дейността на кабинета срещу 31% неодобрение; 33% одобрение за Бойко Борисов срещу 36% неодобрение. 

За 2017 г. водещите петима политици по степен на обществено доверие са: Румен Радев (57%) , Йорданка Фандъкова (36%), Бойко Борисов (33%), Красимир Каракачанов (29.9%), Корнелия Нинова (27.8%). 

Активността на  отделни министри в есенния политически сезон се отразява пряко на техния индекс на доверие (съотношението между позитивни и негативни оценки за дейността им). Като най-успешен министър отново се откроява вицепремиерът Томислав Дончев (с растящ личен индекс  от  16.4 на 17.8).

Втората си позиция запазва министърът на отбраната Красимир Каракачанов (индекс  10.3).  В резултат от повишената външнополитическа активност на правителството и фокусирането на общественото внимание върху предстоящото Европредседателство, в челната тройка се завръща Лиляна Павлова (индекс от 10.1), а външният министър Екатерина Захариева бележи ръст от 4.4 пункта и заема през декември пето място по индекс на доверие. Благоприятните бюджетни финансови рамки водят до съществено подобрение и в позициите на финансовия министър Владислав Горанов. 

Парламентът е институцията, която събира най-силната обществената критика за последните три месеца. След известен кредит, даден на 44-тото НС, одобрението за дейността му отново поема надолу - от 12% през септември до минималните 9%, а неодобрението нараства от 44% до 49%. Неудовлетвореността е насочена към всички парламентарни групи и доминира сред привържениците на всички партии, достигайки най-високи равнища сред симпатизантите на БСП и извънпарламентарната опозиция.

Устойчиво ниско продължава да бъде доверието в правораздавателните институции. Положителните оценки за дейността на главния прокурор са 10% срещу 48% отрицателни, а за съда – 10% положителни срещу 51% отрицателни. Позитивна тенденция е налице в мнението за работата на полицията – одобрението нараства от 22% през септември до 27% през декември, срещу 30% неодобрение.